Уважаеми хора, днес е моят втори рожден ден!
Някои може би си спомняте, че на тази дата през 1999 г. оцелях в автомобилна катастрофа - писал съм за това през годините, а и Фейсбук любезно ми напомня, в случай че бих забравил...
Челен удар, от който се спасих само и единствено благодарение на... вие преценете сами:
Преди него ден НИКОГА не бях слагал предпазен колан, когато шофирах!
20-и декември 1999 г. беше слънчев, сух ден, все още не бе валял сняг. Движехме се с моята Daewoo Nexia с разрешената скорост по бул. "България", нагоре към Бояна.
Няколкостотин метра преди катастрофата казах на човека до мен, че сме на път и е добре да си сложим коланите. Добре, че ме послуша!
Ето какво се случи когато колата ми се удари в другата ("Пежо" 504), пресичаща пътя отляво: "Пежо"-то беше изхвърлено на 40-50 метра в южна посока - нагоре по булеварда.
Моята "Нексия" се беше завъртяла няколко пъти като пумпал след удара - нещо, което нито видях, нито усетих, че се случва.
Сякаш времето беше спряло.
Първото, което разбрах е, че вместо на юг, вече гледам на север, второто, че нещо не виждам добре: очилата ми бяха изпаднали някъде по пода. Воланът, който иначе изглежда много масивен, беше извит под прав ъгъл към таблото - там, където ми бяха дланите, демек в горната му част. Нексията нямаше въздушна възглавница.
Чудото беше не само, че оцеляхме, но и че никой не пострада - нито ние, нито шофьорът на другата кола, която изскочи отляво, без да спазва предимството и ни препречи пътя толкова бързо, че на практика аз не можах да реагирам изобщо!
"Пежо"-то, което ударихме от дясната страна, се беше превърнало в двуместна кола!
Ако на предната или задната дясна седалка имаше пътници, то те нямаше да оцелеят - десните врати бяха буквално преместени там, където е скоростната кутия, в средата на колата.
Ако пък "Пежо"-то ни беше ударило нас отляво, пак нямаше да ви пиша тук, защото моята кола щеше да се е превърнала в двуместна тротинетка.
Затова ви призовавам - шофирайте внимателно, ВИНАГИ с колан, но НИКОГА не се доверявайте на това, че сте на път с предимство: може другите да не го знаят. И не забравяйте да празнувате вторите, третите (имах и друг челен удар след три години) и т.н. рождени дни!