При появата на новината за десетките отровени, от които 33 умрели руснаци в Иркутск, “употребили” по стара съветска традиция концентрат, който не е за пиене, бях решил да не реагирам. Не искам да ми се приписва някакво злорадство поради “русофобия” над гроба на едни нещастници, които имат нерадостната съдба да са се родили и живуркали в най-голямата, най-великата дори (според самооценките на мнозина там) “държава на духа”.

Развитието на новината с нейните подробностите обаче ме накара да си променя решението. Защото в подробностите е “зарито кучето”, както обичат да казват загадъчно носителите на руската загадъчна душа. 

Да оставим настрана фактът, че никакъв надпис “не е за пиене” не може да спре пиещите в Русия да се самоубиват с (евтин) одеколон и други подобни концентрирани гадости заради един миг щастлива забрава на своя жалък живот. Самата им мизерия също ще подмина в тази реплика, макар да се откроява за пореден път обстоятелството каква масова нищета и безпросветност върлува в необятните простори на най-богата на природни ресурси страна, чието население така и не може да отлепи от социалното дъно на руската традция на изостаналост спрямо десетки други народи в Европа и в останалите континенти.

Най-много ме мотивира да напиша този кратък текст обаче отношението на властите към профила на самоубийците. Те били все от “неблагополучни семейства”.

В нормалните страни по света също има милиони “неблагополучни семейства” , но това не означава непременно , че са са дотолкова оскотели от бедност, че проявяват склонност към колективно самоубийство. В случая с Иркутск става дума явно за бедни хора, които поради житейски дадености са загубили от човешкия си облик и здравия разум.

Накратко казано, става дума за бедни хора. Много бедни ( и такива има къде ли не другаде). Само че в Русия освен тези жертви на цялостното състояние на войнствената империя, която иначе харчи огромни средства за водене на постоянни войни, жертва на държавната пропаганда са и самите държавни чиновници. Не им се обръща езикът да се изразят човешки с признанието, че в администрираната от тях държава има бедни.

Така е не само в Иркутск и в т.н. микрорайон с “култовото” название Ново Лениново. Така е и в Старо Лениново изобщо, т.е. в днешна Руска Федерация, осеяна с паметници в прослава на Ленин, когото дори и имитаторът на Сталин в днешния Кремъл заклейми като рушител на руската империя, без обаче от това да последва нищо реално за истинската десъветизация на днешната путинска Русия.

Апропо, като става дума за нормалните държави: в такива страни за доста по-малко жертви на насилствена смърт обявяват национален траур. Говорим обаче за свят, в който човешкият живот е ценност. Така че в Русия едва ли ще скърбят официално за някави си бездомници и несретници. Тровенето на простолюдието с шовинистична пропаганда ( “Крим наш, Алепо- тоже”) ще компенсира някаква си тъга по отровените с метилов алкохол десетки сънародници.

*Коментарът е от личния блог на автора