"Засега в Европа няма друг такъв археологически обект като Провадия-Солницата, който преди около 6700 години да е бил защитен с каменна крепостна стена", твърди пред "168 часа" археологът проф. Васил Николов.

Всъщност още най-старото селище на производителите на сол, създадено преди около 7500 г., е било укрепено, но само с палисада - масивна ограда с дебелина около 70 см, изградена от забити близо едно до друго дебели дървета, измазани от двете страни с дебел слой глина - на места около 70 см.

"Подобни стени никой не прави, просто за да се забавлява. Явно е, че производителите на сол са живеели винаги под заплахата да бъдат ограбени или избити, а солта, най-ценния за времето си продукт - открадната", казва професорът.

Всъщност тогава бялото злато е произвеждано в селището

- солената вода от изворите е изпарявана в керамични съдове в големи куполни пещи.

След като тази първа оградна стена пада, жителите на солодобивното селище правят нещо невероятно. Изграждат втора крепост, която вече е каменна, и тя затваря площ от около 7 дка.

Някъде около 4700 години преди Христа те успели да дотъркалят разломени камъни от съседния хълм.

Тази крепост засега е най-ранното напълно затворено каменно укрепление в Европа.

Тя просъществувала само около един век - две последователни земетресения през 50-60 години окончателно я събарят.

Скоро след това е построена втората, много по-масивна каменна крепост около селището, но тя обхваща по-малка площ - около 4,5 дка.

"Дебелината в основата й вече е от 2,5 до 4,5 м, а височината й е била 6-7 метра", казва археологът. Според него това е изключително постижение изобщо в историята на човечеството.

"Толкова огромна и висока за времето си - трудно е да си представим колко усилия е изисквал строежът на това грандиозно съоръжение", усмихва се Николов. Големият въпрос обаче е какво е трябвало да пазят с тази трудоемка и много скъпа крепост?

"Причината е в солта - която хилядолетия наред играе ролята на първите пари. Солта е абсолютно необходима за живота изобщо на хората и животните, но тя е и първото разменно средство", обяснява той.

Според учения стената е била дълга 234 метра. С много особена форма

"Тогавашните строители са се сетили, че крепостта не бива да е кръгла (макар че така се строи най-лесно), а трябва да се състои от многобройни прави участъци, които се отбраняват много по-ефективно, отколкото дъговидните - затова правят 30-40 прави участъка, като между тях има по-съществени чупки. Така крепостта се превръща в неправилен многоъгълник", разказва Николов.