Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уважаема г-жо вицепремиер, Уважаема г-жо кмет, Уважаеми ректори и издатели на в. “24 часа”, Толкова много приятели и хора, с които днес споделяме една страст, една визия и един стратегически приоритет. Какъв по-голям стратегически приоритет за една държава от просветата? Каква по-смислена инвестиция от образованието на младите? Каква по-голяма кауза от това всички институции да се обърнат с лице към проблемите на учителите – тези, чието самочувствие се прехвърля към следващото поколение? Защото, когато учителите на една държава стоят гордо пред младите, тогава и младите попиват от тях. Колкото по-голяма е мечтата на една държава, толкова повече тя винаги е свързвана с образованието. Колкото по-големи са проблемите на една държава, толкова повече те са резултат на пропуснатата възможност за просвета и образование. Днес виждаме толкова много проблеми и си даваме сметка, че всеки един от тях намира своето логично обяснение единствено и само през призмата на образованието.  

Тероризмът започва там, където образованието се е провалило. Криворазбраният национализъм започва там, където уроци от историята не са научени. Популизмът е логично продължение за хора, които са обучавани в лесни и бързи решения. Хора, които по-скоро разсъждават емоционално, а не с разумни теории. Днес всяка една от кризите на планетата може да намери своето конкретно решение – разбирателството за това къде сме, какво се случва, също минава през това всъщност дали ние сме създали такава образователна система, която да заложи основата на здравите фундаменти на обществото, именно ценностите. Всяка една криза днес на планетата, ако върнем назад във времето – нейната начална фаза на стартиране е свързана с това, че някой е нарушил върховенството на закона. А то се учи. То се прехвърля на младите. И зачитането на човешките права и свободи е въпрос на възпитание. Даваме си сметка, че всеки един проблем има своето логично обяснение, но днес са необходими освен обяснения и решения.

През последните пет години аз съм свидетел на много смислени решения в правилната посока. Списъкът на благодарностите е много дълъг. Хората, които трябва да ги получат, да чуят една добра дума от държавния глава, също са много. Промените в Закона за предучилищното образование безспорно имат смисъл. Законите, свързани с въвеждането на дуалната система на образование, също. Само преди 3-4 години тя беше мит. Ние виждахме как държавите с ниска безработица в Европа, седем на брой, вървят здраво напред. И се чудехме защо това е така. Защото именно те имат дуална система на образование. Днес взехме най-доброто от най-добрите – швейцарците. Ефектът се казва ДОМИНО (Така е кръстен пилотният проект за въвеждане на дуалното образование в българското средно професионално образование - б. р.) Проектът беше един, гимназията беше една. Паралелката беше една допреди три години. Ефектът домино днес е видим – стотици гимназии, десетки градове в България са по пътя на въвеждането на изключително смислена стратегия и форма на обучение на младите.

Рейтинговата система – дълбок поклон за в. “24 часа”. Наистина вестник, който е символ на национално отговорни действия, на журналистиката в нейния смисъл. Да бъдеш не платформа за манипулации, а вестник в смисъла на това, че истината стои високо над нас. Във време, в което наблюдаваме медийни империи и, за съжаление, криворазбрана журналистика, в която по-скоро се следват някакви сценарии, в. “24 часа” вдигна високо знамето на истината. А това е, което очакват българските граждани. И вашата кауза на национално отговорна медия намира за пореден път своето признание, на държавния глава, на толкова много висши политици в България, но преди всичко у младите, у студентите, у хората на духовността, които днес са заедно с нас по пътя на просветата.

По пътя на най-добрите примери, да вървят напред заради младите и заради бъдещето на България. Тази рейтингова система, аз си спомням много добре, бе въведена преди години. Мисля, че e чудесно, че всички ректори са тук заедно с нас, това, че младите хора могат да видят свободно, това, че всеки един може много добре да прецени. Това, че самите университети създадоха една здравословна конкуренция между самите тях, това, че министерството се завърна в една изключително разумна и ефективна платформа, така че младите да могат да изберат и да носят отговорността за своя избор.

Сигурно това е рейтинговата система. Тя помага на всеки един млад човек в България по един изключителен и смислен начин. И това са думи на благодарност към всички вас. Тази рейтингова система е безспорен успех Тя мотивира и университетите, и младите, и институциите, и гражданското общество, и родителите, и децата, да има по-добро образование. Защото не само политическите декларации и не само законодателните инициативи са важни.

Резултатите са важни. А те са видими тогава, когато са отразени в рейтинговата система: как завършват студентите, каква е тяхната реализация, какви заплати получават и може би най-важното, което толкова ни убягваше в продължение на десетки години – реалната връзка между икономика и образование С дуалната система тя се случва. Но и с рейтинговата система тя се случи. И може би това е най-важното постижение. Днес всеки млад човек знае, когато започне да изучава една специалност, каква ще бъде неговата заплата, каква е неговата перспектива… Днес всички говорят за дългосрочност, за устойчивост, за професии и индустрии на бъдещето. Младите хора преценяват кое е добре за тях. Преди пет години всеки искаше да бъде финансист или юрист. Това вече не е така. Нищо против финансистите и юристите. Всъщност рейтинговата система ни помогна и с това. Младите хора имат правото на избор.

Този избор трябва да бъде информиран. Решението е рейтингова система, която работи. Благодаря на всички, които я направиха работеща. Без подкрепата на ректорите тя нямаше да се случи, те повярваха в нея. Без подкрепата на министерството също. Днес милиони българи по електронен път могат да гледат, сравняват и преценяват, да вземат своето решение. И тогава нацията може да върви напред. Не когато решенията са спуснати от горе. Не когато винаги търсим субективните сценарии. Обективен, ясен, ценностен избор на всеки млад човек: “Искам тази професия и ще се боря за нея. И ще отида в този университет, който ще ми я предостави. И ще отида след това в реалната индустрия, защото знам чрез рейтинговата система, че това е перспективно.” Дълбок поклон! Това е нещо, което работи много добре. Нещо, което има огромна перспектива. А за мен като държавен глава това е най-лесната задача: “Благодаря ви!”