Ползата от връщането към прогресивното подоходно облагане е много съмнителна и от това ще спечелят само популистите.

Дето се вика, все още има живи свидетели как точно и от кого бе въведен плоският данък. Затова е учудващо, че покрай предложението на БСП да изтъргува подкрепата си за бюджет'2017 с незабавното премахване на плоския данък, изведнъж се нароиха много теории. Най-вече в социалните мрежи се пише на поразия как плоският данък е несправедлив, защото облага с една и съща сума и бедни, и богати. И как е изживял времето си и в края на краищата БСП го е въвела навремето, така че няма нищо лошо по нейно предложение сега да се премахне.

Истината е, че този данък бе въведен през 2007 г. по времето на тройната коалиция, от правителството с премиер Сергей Станишев. Но това бе предшествано от години наред професионално говорене на тази тема от страна на икономисти и финансисти и въпреки това БСП не бе много убедена, че трябва да опрости по този начин данъчното облагане.

Пробивът бе постигнат през лятото на 2007 г. по време на заседание на съвета на коалицията в Евксиноград. Предложението бе направено от икономическия екип на НДСВ, като финансовият министър Пламен Орешарски (по онова време от БСП) бе на тяхна страна. Ако се проследи ежедневният печат от онова време, ще се види, че изказването от страна на БСП е направено от Петър Димитров. Който се е съгласил с въвеждането на плоския данък, но от името на БСП е започнал пазарлък. Вследствие на което промяната е съчетана с еднократно увеличение на социалните помощи.

На следващата година обаче плоският данък изкара голяма част от сивата икономика на светло и данъчните приходи се увеличиха взривно. Само за първите 8 месеца на 2008 г. приходите от подоходни данъци се увеличиха с 370 млн. лв. въпреки прогнозата в бюджета, че ще намалеят заради намалената ставка. Година по-рано и приходите от корпоративния данък се бяха увеличили, защото десетте процента върху печалбите на фирмите бяха въведени с година по-рано. Като видяха това, БСП започнаха да се държат така, сякаш те са изобретили плоския данък.

Но политическите спорове не са толкова важни, колкото обстоятелстото, че всички усетиха по джоба си, че става нещо хубаво.

До 2007 година всеки българин плащаше почти 45% като данъци и осигуровки за всеки лев увеличение на дохода си. През 2008 г. този процент намаля до 35% Пак е много, но когато виждаш, че по-голямата част от дохода ти остава за теб, стимулите за повече труд, повече предприемчивост и повишаване на квалификацията се увеличават.

Вярно е също, че прогресивната данъчна скала остава да действа в много държави и вероятно им върши работа. Но в САЩ например повишението на ставката е за месечни доходи от над 10 хил. долара, което и там е доста висока заплата, а за още по-големите доходи се увеличава допълнително. Предложението на БСП данъкът да скача от 10% на 15% при заплати над 1000 лева, е меко казано, безумно и на практика наказва и малкото представители на средната класа у нас.

В много браншове в момента това са заплатите на средния персонал. В никакъв случай не може да се каже, че става дума за богати хора, чийто доход трябва непременно да се изземе. Не ми е ясно как БСП ще погледнат в очите един млад програмист, чиято стартова заплата е около 2000 лева? Все едно му казват: “Иди и си намери работа по специалността в чужбина!”.

Разбира се, споровете откъде точно да започва растежът на ставките може да са безкрайни и всеки да изтъква различни аргументи. Лошото в случая е, че колкото по-високи са доходите на един човек, толкова повече възможности има той да избяга от данъчното бреме или да го заобиколи. Ако получава примерно 1400 лева месечна заплата, може да оптимизира доходите си така, че да попадне в най-долната скала.

Получаващият 8000 лева ще направи малко по-сложна врътка,

но и той ще остане на ниското облагане. Ще плати на счетоводител и на адвокат и пак ще му излезе по-евтино. И хазната в никакъв случай няма да получи повече пари, независимо каква точно е икономическата ситуация и дали доходите растат или стагнират.

Изобщо в България няма достатъчно богати хора, нито като количество, нито като състояние, че да има някаква съществена полза от прогресивния данък. Дивидентите от въвеждането му са изцяло политически Или по-точно популистки. Неслучайно в исторически план първите страстни защитници на прогресивното данъчно облагане са най-крайните защитници на Френската революция – якобинците.

На които изобщо не им е хрумвало да се грижат за постъпленията в хазната, целта им е била да изградят едно по-хомогенно общество, в което да няма крайно бедни и крайно богати. Само че по онова време светът все още не е бил едно глобално село, както сега, и богатите е нямало къде да избягат.

Освен това икономическите условия в България в момента в никакъв случай не предполагат да се правят подобни експерименти.

Растежът на икономиката и на доходите е твърде хилав и ако е започнало някакво измъкване от кризата, то става с твърде плахи стъпки. При това положение най-умното, което може да се направи, е да се оставят предприемчивите хора на спокойствие, а не да бъдат плашени с нарастване на данъчната тежест. Съвсем друго би било положението, ако икономиката прегрее и разполагаемите доходи станат толкова големи, че срещу тях в икономиката да няма стоки или услуги, за които могат да бъдат похарчени. Но ние сме твърде далеч от подобна опасност.