Как италианка прави успоредно паркиране до десен тротоар с малка кола на площ, достатъчна за две коли?

Първо се качва на тротоара със засилка, макар бордюр да няма - площта за пешеходци е със старинни каменни плочи. Прави енергична задна маневра и със задницата излиза до средата на улицата. Дава също така ентусиазирано напред и почти се блъска в предната кола. Пак се връща назад, подава газ и отново се качва на тротоара. Дава пълен ляв и отново изскача на улицата назад. Дава напред и след поредица от още пет-шест маневри е вече спряла успоредно.

Излиза от колата по чехли, отваря си багажника, слага токове, взима си торбата Луи Вютон - и друг път съм коментирала, че в Италия това е обикновена пазарска чанта - и тракайки по каменния тротоар отпердаши на някъде.

Движението в темпо е присъщо на всички. Както някой лети с колата си към пешеходната пътека и аз предвидливо си чакам да отмине, той забива на място и с усмивка и жест ми прави път. И когато видях, че и автобусен шофьор прави същото, направо се умилих.

От фейсбук