Японските ученици са обект на любопитството ми, откакто съм тук - вече почти месец. Те са ята от деца в моряшки униформи, които се движат винаги заедно, а еднаквите им раници са отрупани с рошави представители на самобитната kawaii култура (kawaii буквално значи cute, adorable, loveable. типичен екземпляр е HelloKitty. за японците cuteness-ът е много важно нещо - колкото по-наивно сладичко, куклено и симпатично изглеждаш, толкова си по kawaii. момичета с плитки като на Пипи, купища плюшени играчки по раницата, гримиране така, че очите да изглеждат по-големи. такива неща).
Та, японските ученици няма как да не ги забележиш. Ето няколко важни неща, които ги правят толкова различни:
1. Инкасатори на знание
Те се разхождат като инкасатори (на знание) с едни дълги тефтери, провесени с въженце на шиите. Защо им е това, ще питате? Ами, защото много често са навън и учат по странен и прекрасен начин. Например, засичала съм група, която рано сутринта е наобиколила продавач на риба на пазара и го разпитва, а той им обяснява нещо и те си записват в дългите тефтери. Такива групи могат да се видят къде ли не - децата имат поставена задача, която изисква практическо, живо общуване с някого или нещо. Тъй да се каже събират емпирични знания, въоръжени с бодър групов дух, дълъг висящ на гърдите тефтер и смешни жълти шапки.
2. Отношението е преди знанието
Ако в японското метро има свободни седалки и се качат деца, те няма да седнат. Ако някой възрастен ги подкани, тогава с радост биха заели местата. Иначе, не. (Това няколко пъти го видях с очите си.) В училище, до 10-годишна възраст, япончетата нямат изпитванки. Първите три години са отредени за развиване на характер, обноски и отношение, не за оценяване на знания. Важни акценти в този период са: как да съм внимателен към растенията и животните; как да уважавам хората; как да съм щедър, справедлив и да имам самоконтрол.
3. Обяд в класната стая
Японските ученици обядват заедно с учителя си, вътре в класната стая. Обядът се осигурява от държавата, съобразно стандартите за здравословност и качество. Това се прави с цел развиване на добри взаимоотношения както между децата, така и между тях и учителите.
4. Без санитарен персонал
В много училища не се наемат чистачи, защото тази работа вършат самите деца. Те имат грижата за чистотата в класната стая, кафетерията и тоалетните. Разбирането е, че това способства работата в екип и изгражда уважение към собствената ти и на другите дейност. (Ако видите колко чисто е тук навсякъде, няма да имате съмнение, че някой някъде трябва много сериозно да обучава децата от малки на това. Иначе просто не виждам как може да се постигне такъв перфекционизъм.)

99.99 % от децата в Япония ходят на училище. 76 % от тях биват приемани в колеж, а периодът преди финалния изпит е известен като “изпитния ад”. В училище са задължителни предметите, които свързват децата на живо с традициите - навлизат в изкуството на калиграфията и хайкуто.

Разказвам това, защото силно и поривисто НЕ вярвам в “преноса” от типа “абе, дайте да вземем добрите практики от финландското образование и да ги приложим в България, та да станат нещата”. Не вярвам, че портокалите могат да растат в Рила, колкото и хубав сорт да са портокалите. Ще ми се, ако ще взимаме пример от някого, то да не е по лесния начин: я, те колко добре са го измислили, дайте да го внедрим. А да е по трудния, но работещ начин: дайте да разберем какви/кои сме ние, какво искаме да кажем на нашите си деца, какви са нашите приоритети. Не е задължително това да са чуждите достижения - чистота, порядък, екипност. Може пък в нашия манталитет да има други хубави неща, които виреят добре на наша си почва. Да се намерим, бе.