Хотел "България" е част от цял комплекс, в който влизат още ресторантът, кафе-сладкарницата и зала "България". Той започва да функционира още през 1880 г., но първият хотел "България" се намира на ъгъла между улиците "Дякон Игнатий" и "Аксаков" на мястото, където сега е БНП "Париба".

Там се устройват разпивки, а единственото условие е да няма скандали и крясъци.

В кафенето на стария хотел често са ходели известни личности на времето си. Там са пиели кафето си писателите Иван Вазов и модерните литератори от кръга "Мисъл" и Пенчо Славейков. Патриархът на литературата пие кафето си,

сърбайки, по турски

Известна е случката, в която

Пенчо Славейков му

прави забележка:

"Господине, така не се пие кафе!" А Вазов му отговаря: "Господине, аз не пия, аз сърбам кафе."

В стария хотел "България" през 1920 г. умира и приятелят на България Джеймс Баучър - пише Петър Величков в книгата си "Какво хапнаха и пийнаха великите българи". - Говори се, че когато през 1933 г. у нас гостува немската кинозвезда Евелина Холт, точно в грандхотел “България”

тя се среща по нощите потайно с принц Кирил"

В своята книга "Градоустройство, бит, растителност и градини в София" Дико Диков пише, че кафене "България" е било на ъгъла на улиците "Аксаков" и "Левски" ("Дякон Игнатий") срещу Министерството на народната отбрана.

"Над него се издигаше една част от двата етажа на най-скъпия столичен хотел, носещ същото име. Кафенето имаше три отделения - пише Иван Вазов в книгата си "Видено и чуто". - В най-обширното централно отделение имаше билярд, срещу който около стените и прозорците бяха наредени масите и столовете.

В двете странични отделения - едното на ул. "Аксаков", другото - на ул. "Левски", играеха на карти - покер, бридж и други варианти на прикрития хазарт.

Кафенето се посещаваше

от изтъкнати политици

писатели, художници, професори, лекари, адвокати и висши чиновници."

След смъртта на първия собственик на хотела Кесяков синът му Константин и зетьовете му полковници Голдоер и Раевски, руснаци от Петроград, продали хотела и мебелите на евреина от Виена Леон Фрай.

Някои от тях били особено ценни - легло със злато, обшито с балдахин върху коприна брокат от началото на ХIХ век, било купено от тогавашния руски посланик Бахметиев. Други ценни предмети били купени чрез Виткович и Леви за Виенския музей, а монументалното писалище от палисандър било подарено на адвоката Петър Шварц, посредник по сделката.

Във фоайето на стария хотел имало изключително тежък полилей с мозайки и позлатен бронз, който гредите трудно издържали.

Новият хотел е построен през 1934-1937 г., след като през 1932 г. Чиновническото застрахователно дружество провежда конкурс за изграждането на своя Доходна сграда на парцела си, където сега е хотел "България". Чиновническото застрахователно дружество е на съседния ъгъл - между бул. "Цар Освободител" и ул. "Георги Бенковски" (където сега е Банка ДЗИ).

На мястото на сегашния хотел е

бил ресторант

с градина "Алказар"

Там са били и стоянките за файтоните, които са карали по-богатите столичани на излет в Княжево, Павлово, Бояна, Владая, Златните мостове.

Конкурсът е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Те са предложили общо застрояване на парцела между "Цар Освободител", ул. "Аксаков" и ул. "Георги Бенковски". Двете съществуващи сгради по УЦаряФ са оформени като единен силует с общ корниз и фасадна изработка.

Задачата е изключително сложна заради начупения парцел.

Концертната зала "България"

е разрушена при бомбардировките над София

и е възстановена между 1946 и 1948 г. В наше време е обновена през 2002-2003 г.

През 1978 г. комплексът е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.

В хотела има няколко конферентни зали - "Десислава" с капацитет от 120 места, ВИП зала за 12 души, червен салон (от 30 до 50 места), овална зала (220 места). Освен виенската сладкарница има овален ресторант и лоби бар.