Почина 96-годишният бивш затворник, загубил родителите, братята и съпругата си в газовите камери

В Германия умря 96-годишният бивш затворник в четири нацистки лагера на смъртта, писател и художник Макс Манхаймер. Десетки години той мълчи за преживяната трагедия, страда от кошмари и депресия.
В средата на 80-те години, когато пътува в САЩ, вижда свастика и изпада в нервен срив. След това започва да говори за живота си в ръцете на нацистите и решава да посвети усилията си на борбата с антисемитизма. От 1988 г. е начело на Съюза на оцелелите затворници от концлагера Дахау. През 2013 г. Манхаймер съпровожда Меркел по време на историческото й, първо за германски канцлер посещение на мемориала на мястото на нацисткия концлагер Дахау, където са били убити десетки хиляди евреи, цигани и представители на сексуалните малцинства. Концентрационният лагер бил строен за 6000 души, но в него са били заселени 32 000 мъже. Когато отива с Меркел там и вижда жп релси, по които са минавали влаковете със затворниците, си спомня с ужас за хилядите мъже, които са докарвали.
Макс Манхаймер е роден в еврейско семейство в Северна Моравия, днешна Чехия. През октомври 1938 г. нацистка Германия анексира Судетска област и няколко седмици по-късно, в Кристалната нощ на 10 ноември, баща му е арестуван и взет под "полицейска закрила". 18-годишен, Манхаймер също би трябвало да бъде задържан, но майка му казва, че е по-малък. Баща му е пуснат, след като обещава, че ще напусне Германия до 8 дни. През януари 1939 г. семейството заминава за Унгарски брод, днес известен като Ухерски брод. Но Третият райх ги застига и тук. Нацистките части и военни нахлуват в града и площадът до щабквартирата на Хитлер е преименуван. Свободата на еврейското семейство отново е застрашена от Закона срещу евреите, но въпреки това Манхаймер се жени. Брат му Ерих е депортиран в Освиенцим. През 1943 г., в навечерието на 23-ата му годишнина, Макс Манхаймер, майка му и брат му Едгар, 15-годишната му сестра Катерина и 22-годишната му съпруга Ева също са арестувани и депортирани в Освиенцим. "В Аушвиц-Биркенау, на товарната рампа видях родителите си за последен път. По-късно в Аушвиц аз загубих един от братята си. Общо шестима от осемчленното ми семейство бяха убити", казва той в документалния филм "Белият равин – Макс Манхаймер". В лагера кара камион, оцелява в изпитанията и след операция от доктор, който също е бил затворник. След Освиенцим Манхаймер и по-малкият му брат Едгар са изпратени до гетото във Варшава да почистват руини. През юли 1944 г. той е прехвърлен в Дахау и след три седмици – депортиран в Алах, вторичен лагер на Дахау, където работи във фабрика на БМВ.
В началото на 1945 г. Манхаймер и брат му са изпратени в лагера Мюлдорф, откъдето са евакуирани. През април 1945 г. влакът с обречените пътува към поредния концлагер, когато е спрян от американската армия. Затворниците, сред които Манхаймер и брат му Едгар, са освободени. Всички останали членове на семейството са починали в холокоста, в това число и единият от братята му, и жена му.
След пускането му от лазарета Манхаймер тежи 34 кг. Смята, че повече никога няма да стъпи на германска земя. Но малко след това се влюбва в германката Елфриде Айзерт, участник в немската съпротива, оженва се за нея и се връща в Германия. Съпругата му, години наред член на Градския съвет в Мюнхен от Социалдемократическата партия, умира от рак през 1964 г. До смъртта си той е женен за американка и живее в Мюнхен.
В периода 1947-1962 г. работи в еврейска благотворителна организация и вестник. През 1954 г. за първи път се опитва да пресъздаде преживяното в концлагерите. Започва да рисува под псевдонима ben jakov, еврейското му име. Първата му изложба е последвана от още много в Германия и други страни. Постепенно придобива известност главно с лекциите за живота си в концентрационните лагери, води деца и възрастни хора до лагерите на смъртта. Казва, че лекциите са терапия за него, че иска да забрави миналото, което му носи само кошмари и депресия, но има дълг към онези, които са загинали в лагерите.
"Бях освободен от американската армия на 30 април 1945 г., но след войната страдах от депресия дълги години. През 1981 г. в САЩ получих нервен срив, след като видях свастика на стената. Винаги когато си вземах душ, проверявах дали наистина ще потече вода. Няколко години изнасях лекции само с цел лечение. Успях да потисна спомена за ужасното време само на кино или когато рисувах.
Периодите на депресия
бяха най-лошото нещо”, спомня си д-р Макс Манхаймер.
До смъртта си ръководи фондация АРТ за образование, изкуство, култура и социални ангажименти.
"За мен човечността е най-важното нещо – казва той. - Тя включва всички присъщи ценности, които са жизненоважни за обществото, за да живеем заедно в мир: уважение, взаимопомощ, толерантност и отговорност. Никога повече." Неговата кауза е: "Ти не си отговорен за това, което се e случило, а за това, което никога няма да се случи."
След смъртта на Манхаймер прессекретарят на канцлера Щефен Зайберт написа в туитър, че Меркел високо цени и скърби за твореца, и допълни: “Ние имаме дълг към него.