През последните два дни жени заливат социалната мрежа със свои черно-бели снимки. Като цитат поставят: "Приех предизвикателството". Намериха се хора, на които и това не им хареса.

Хора, които с гръмки статуси оповестяват: "Аз няма да го приема. "Всеки има право на мнение и затова ще защитя своето, като кажа, че моята позиция е различна от тяхната." "Не съм черногледа и за мен това е прекрасна и лична инициатива, простичка, красива, не изисква нищо, но напомня. Напомня за силните, борещи се жени. Напомня да се прегледам, да напомня на майка си, сестра си да се прегледат. Напомня да се погрижа.

Ето в това е смисълът на такива простички неща в социалната мрежа.

Ако дори и така, едно дете казва: “Мамо, прегледай се!” Значението на такива инициативи е огромно. "Аз имах рак на гърдата. Преди година и два месеца се оперирах . Повечето ми познати и приятели знаеха, а останалите разбраха, след като споделих снимка със спящата ми дъщеря и голата ми глава едва след като казах на много важен за мен човек: "Здравей, влизай. Ще пием кафе, между другото имам рак, злокачествен. Лекувам се и за това ми я няма косата". Зная, че ще се познае в статуса. Обичам те, зайо!

Помощ е всяка една мила дума, помощ е когато не се откажеш от човека , чиито клетки са откачили и да се превърнали в ракови. Помощ е, когато се обадиш без повод. Да чуех гласа на приятел, борещ се с рака. И това е помощ!

Знаете ли, мечтая лекът за рака да е достъпен за всички. Помощ е, когато най- добрият ти и стар приятел, живеещ на 1000 км от теб, ти се обади и каже: "Ей, стягай се, купих ти два буркана с "Нутела". Идвам си", когато знаеш че няма кой да ти помогне освен ти самият. Говорят за дмс, за два лева, които всеки да отдели за семейство с раково болен... Питат дали сте били на 20 см от раково болен.

Осъзнайте се! Ракът не е заразен. И всеки го носи в себе си, просто не при всеки се отключва. Говорите някакви неща.. Малцина са хората, които знаят през какво преминавам - как се връщах след поредната химия и малката ми дъщеричка - тогава почти 11 месечна, ме търсеше, искаше да я прегръщам, целувам, да ме усеща, а аз седмица прекарвах, гушнала тоалетната.

Как в лютата зима тичах след лъчетерапията, за да хвана влака и за минута закъснение го изпусках, падах на гарата и се молех по-бързо да минат двата часа студ до следващия влак и да се прибера при рожбата си. Как сърцето ми се свива на всяка контрола. Как на 33 ме включиха в петгодишно хормонално лечение.

Вие, които така гръмко скочихте: "Аз няма да продължа с предизвикателството", говорили ли сте поне веднъж с някой, който носи тази така страшна диагноза? Аз съм танцьор и ме е боляло, че след операцията ми не можех да танцувам известно време. Знаете ли, че по време на химиотерапиите костите така жестоко болят , че няма такава измерителна единица - аз се хващах в ръце и влизах за двучасова репетиция всяка седмица по три пъти. Едва след като минаха терапиите, споделих на хореографа ни, че лекарите са ми забранили за известно време танците. Така че уважаеми, помислете над тези неща сега.

Затова защо да не залеем фейсбук с красота?! Аз дори бих разширила предизвикателството:) Мъжете могат да качат снимки на своите силни момичета - приятелки, майки, сестри... 

*Биляна Борисова сподели мнението си във фейсбук относно кампанията за черно-бели снимки в подкрепа на борбата с рака на гърдата