След битката при Ватерло на 22 юни 1815 г., докарала погром на Франция, император Наполеон Бонапарт е пленен от англичаните и прекарва последните 6 г. от живота си на остров Света Елена. Там умира на 52 години. Смятало се е, че е с крепко здраве, тъй като неговият епилептиформен синдром не му е пречил ни най-малко.

За причината за смъртта му има доста версии - че е бил отровен (изследвани са дори и тапетите в жилището му на острова) или че е умрял от рак на стомаха. Най-новата версия е на американския ендокринолог Робърт Гринблат. Той твърди, че Наполеон е умрял от хормонално заболяване, което постепенно го е превръщало в... жена. Симптомите се проявявали 12 г. преди смъртта и отговаряли на болестта на Золенгер-Елисон с постепенно изменение на пола.

Летаргията на императора, трудното уриниране след влизането в Москва, подутите му крака преди битката при Бородино, ужасните болки в стомаха в Дрезден, преумората и невралгията в Лайпциг и накрая апатията при Ватерло - всичко това, казва д-р Гринблат, са признаци, че Наполеон просто си е сменял пола. Той започнал да пълнее, фигурата му малко по малко получила женски очертания, а на 40 години половият му орган започнал да атрофира. При аутопсията е установено, че цялото тяло на Наполеон е покрито със слой от мазнини, кожата е много тънка и бяла с много големи бенки. Половият орган бил изцяло атрофирал.

Знае се, че Наполеон не е бил висок - ръстът му е бил 165 см. На смъртния одър е бил 155 см.

Д-р Гринблат сочи, че като млад Наполеон е бил голям любовник, особено след женитбата му с Жозефин. Десетки са неговите похождения дори с чужденки като полякинята Мария Валевска, от която е имал син. Според лекаря след женитбата с Мария Луиза Наполеон е страдал от импотентност, която не е можел да скрие.

Загубил физическото си здраве, той не губи душевно равновесие. Доказват го предсмъртните му думи към неговия лекар на Света Елена 6 дни преди да склопи очи: “След моята смърт, сега ми остава още малко да живея, моля ви да разкриете моето тяло... Искам да ми извадите сърцето, да го сложите в буркан с винен спирт и да го предадете в Париж на моята съпруга Мария Луиза. Поръчвам ви внимателно да изследвате стомаха ми и получените резултати точно както трябва да връчите на моя син. Аз моля, обръщам се към вас да извършите внимателно изследването. Аз оставям в наследство на всички монархически дворове ужаса и позора от последните дни на моя живот.”

След това Наполеон изпада в кома и след 5 дни умира. Тялото му е погребано на острова, а през 1840 г. останките са пренесени в Париж и поставени в огромен каменен саркофаг в зала на Дома на инвалидите.