Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Особено и интересно е златното бижу с фалическа форма.
Особено и интересно е златното бижу с фалическа форма.

Преди 70 века хората си пращали съобщения върху глинени плочки

- Какво ли са си пишели хората преди 70 века?

- Може би как да си вдигнат къщите и какво да е обзавеждането, как да са топли и уютни.

- А защо да не са търсили пазари за селскостопанската продукция? Търговията на древните е пресичала морета.

- Преди 70 века хората са познавали металургията на злато и мед. Може би са разменяли оферти.

Това си говорят студенти по история до зидовете на постройка от каменно-медната епоха, показана в експозицията на историческия музей в Плевен. Младежите са дошли, за да видят глинената плочка със знаци от най-старата писменост в света. Сензационната находка излезе при разкопки до с. Рибен.

“По плочката има геометрична украса от врязани линии и точки, личат свастика и знак, характерни за най-старата писменост. В науката е

известна като

протописменост

и е от епохата на ранния халколит, 5000 г. пр.н.е., по-ранна от писмото в Шумер и Египет.

Ценната керамична плочка с пиктографските знаци е с размери 6/8 см. Фрагмент е от глинена чаша или кана. При проучване на античното селище Ад Путеа под ръководството на доц. Сергей Торбатов се оказа, че под римския пласт има селище от каменно-медната епоха. Именно в тези халколитни наслоявания е изровена плочката.

Знаците по нея сочат, че преди 70 века хората са си пращали послания”, разказа археологът Петър Бънов, зам.-шеф на експедицията.

“Този фрагмент от печена глина носи полета с врязани върху тях пиктографски знаци. Тези знаци кодифицират смислова информация и са свидетелство за най-ранните форми на пренасянето ѝ върху предмет. Така са си общували в тогавашното общество”, уточнява шефът на плевенския музей Володя Попов.

Като доктор по археология и специалист по древна история той задълбочава значимостта на находката. Твърди, че в България от периода на халколита са открити десетки подобни фрагменти и цялостно завършени глинени плочки с пиктографски знаци.

“Към този момент имаме основание да виждаме начална еволюция при раждането на обществена писменост, и то тук, на Балканите. Станало е 2000 г. преди възникването на иглописа на Шумер и развитото йероглифно писмо на Египет”, допълни Володя Попов.

Посетителите в музея обаче са разочаровани -

няма да видят

скоро плочката

с най-старата

писменост

Ще бъде показана след пълно изследване и научен отчет, публикуван като археологическо откритие в сборник на БАН. Ще влезе в музейния фонд в Плевен най-рано в началото на 2017 г.

ВОЛОДЯ ПОПОВ
ВОЛОДЯ ПОПОВ

В живота през далечната епоха въвеждат археологическите проучвания. Преди 7000 г. хората вдигали жилищата с т.нар. бити дувари. За начало изгребвали промишлени количества глина. Омесвали я с плява и кравешки изпражнения. Полувлажната смес насипвали в кофраж. За да заякчат спойката, трамбовали с колове.

Сплавта уплътнявали в зидове, докарвали ги с дебелина 40-50 см. Конструкцията затягали с дебели колове и отгоре пак замазвали с трамбована глина, плява и тор. Градежът ставал изключително монолитен - издържал на трусове, стените не пропускали влага, изолирали студа.

“Праисторическите жилища са превъзхождали в пъти днешното панелно строителство”, казва археологът Венцислав Гергов. Той проучва праисторически селища до Телиш 40 г. - започнал през 1976-а, продължава и днес. Разкрил е 80 жилища, повечето на възраст 70 века.

При разкопките Гергов стигнал до къщите на голяма дълбочина - затова смята, че почвата също е държала темелите. В онова време спазвали архитектурен модел -

изграждали

домовете си

във формата на

правоъгълник

с дължина между 7 и 12 м и ширина от 3,5 до 5 м.

Според праисторическата строителна технология стените били обърнати в посока север-юг. Повечето жилища били оформени на 2 етажа. Обитавали ги моногамни семейства по 7-12 души, всички се подчинявали на волята на мъжа.

Керамичните съдове в различна форма и украса
Керамичните съдове в различна форма и украса

Вътре обзавеждали само с най-необходимото. На пода, покрит със силно трамбована пръст, имало хромелни камъни, ползвали ги за воденица да мелят житото.

Между отломките била разчистена пещ с размери 2,40/2,10 м, показали се и големи съдове-хранилища за течности и храни. Частите от вертикален тъкачен стан, изровени при сондажите, доказват версията, че предачеството и тъкачеството са били сред основните занимания.

Археолозите се натъкнали и на почти цели керамични съдове и фрагменти с различна форма, технология на изработката и украса. Полираната им повърхност била нашарена с геометрични мотиви, нанесени с графит. По незнайни причини някои древни жилища били опожарени. Огънят обаче запечатал обзавеждането и от архаичните останки, полепнали с въглени и пепел, били извадени късове от стотици керамични съдове.

Те били боядисани в червено, охра и графит, и изпъстрени с богата украса. Няма доказателства, но смятаме, че майсторът в грънчарството е бил мъжът, твърдят археолозите.

Отколешните хора не пускали животни у дома, отделяли ги в закътани обори, доста по-встрани от къщата. Преди да се заселят, древните старателно избирали мястото.

Селищата им изниквали върху естествена височина, обградена от дълбоки долове. Докъдето погледът стигал, се разстилала равнината. Така къщите на хълма пазят от набези.

Експедиция, водена от Гергов, е разкрила до Телиш и некропол от 3600 г. пр.Хр. Екипът попаднал на 11 гроба с човешки останки, подредени в 2 редици. Предците полагали мъртвите със свити и плътно прилепнали към гърдите колена, а дланите им били събрани под главата.

“Познавали са отлично човешката анатомия.

Изпращали са

покойниците в

ембрионална

поза

с вярванието, че човекът се разделя със земното така, както се е родил”, казва Гергов.

В единия гроб костите били на около 15-годишно момче. Почти в същата поза било положено дете на 2-3 г. Гергов стига и до гроб с дете в прегръдката на мъж, вероятно баща му. Най-впечатляващата находка е златен накит, нанизан на гердан с медни мъниста.

“Изящното колие украсяваше шията на момче, погребано 2600 г. преди Христа. Амулетът тежи 4,5 г и е единственият от ранната бронзова епоха, открит досега по нашите земи.

Фалическата

форма на

златното бижу

на 50 века

показва, че древните са издигали в култ женското и мъжкото начало при сътворяване на живота”, казва Гергов.

Не е изключено амулетът да е изваян от майсторска ръка, тъй като древните са познавали металургията на златото и медта.

Археолозите изровили край Телиш култови пластики от медно-каменната епоха. Сред тях е най-богатата в света колекция от 40-ина богини, седящи на трон. Глинените статуетки олицетворяват майчинството и пренасят през вековете идеята за плодородие и благополучие.

В халколита край Телиш е намерен и

глинен предмет,

който прилича

на космически

кораб

Предметът е цилиндричен, а на единия му край личат 3 отвора. По форма и разположение те напълно съвпадат с двигателите на ракета - т.нар. сопло, откъдето изтича реактивната струя, е мнението на специалистите.

В центъра на корпуса, моделиран от печена глина, има 9 пъпковидни израстъка с отвори, които приличат на горивните резервоари на днешните ракети. Праисторическият кораб бил боядисан с червена боя.

Археолозите предполагат, че предметът е ползван като амулет. Остава загадка дали праисторическият човек е наблюдавал на живо космическия кораб, или се е появил във въображението и фантазията му, преди да го извае.

Гергов е категоричен, че древните хора не били по-различни от днешните и в стремежа си да направят здрав и сигурен дом, и в творческия си порив. Затова още преди 70 века са ни оставили свидетелства за високо развитацивилизация.