Тодор Живков е българският държавник с най-здравословна биография. Петко Каравелов е гладувал, а Александър Стамболийски преяждал. Георги Димитров е прекалявал с алкохола и никотина. “Умереност във всичко!” е житейското правило на Живков.

Като ученик в ботевградската гимназия той е активист във въздържателното дружество. Вместо със “Здравей!” неговите членове се поздравявали с “Трезвей!”. Веднъж обаче двама слабоволеви куснали греяна ракия на сватба. Хванати в глътка, те се оправдали, че при греяната алкохолът се изпарява.

“Дали се изпарява алкохолът, или не от греяната ракия, това не знам, но вие сигурно ще се изпарите от нашето дружество, ако продължавате така”, предупреждава ги Тодор, но е против да бъдат изключени от дружеството.

“Да ги изключим, това е най-лесното, мъдро отсъжда той, да им помогнем, е трудното. Наш дълг е да ги предпазим от увлечения и да ги спасим за движението. Както всички знаем, те са едни от най-добрите ученици. Предлагам да им дадем възможност да се поправят, да разберат, че са сбъркали и са виновни.”

Момъкът от Правец завършва полиграфическото училище и постъпва букволеяр в Държавната печатница. Един ден се появява с маска. Докато работниците се превиват от смях, той им обяснява вредата от вдишваното олово. На другата сутрин оше шестима са с покрити лица.

От 1938 г. Тодор Живков следва съпругата си Мара Малеева. Тя е разпределяна като участъков лекар из провинцията. Първо са в търновското село Дъскот, после в пазарджишкото Лесичево, сетне в самоковското Говедарци. Тук Живков крачи из боровия озон на Рила и прочиства дробовете си. От онова, което е останало от букволеярната!

Живков влиза в съпротивата срещу фашизма със здрав дух в здраво тяло. През октомври 1943 г. се провежда Втората мургашка конференция на отряда “Чавдар”. Веселин Андреев е впечатлен от пратеника на партията:

“Дигаше показалец над главата си, внезапно го забиваше надолу, разперваше убеждаващо длани, призивно ги стискаше в юмруци, обръщаше се да срещне очите на всеки, едни живи, устремени движения. Очевидно имаше опит на трибунар, искаше с всичко да увлича.”

След народната победа Живков е избран за народен представител. Първата му работа в парламента е широко да отвори прозорците и да проветри пленарната зала от миризмите на миналото. В тази пречистена среда той кове съдбините на социалистическа България.

От кухнята на Първия свидетелстват, че Тодор Живков избягвал месото и предпочитал вегетарианско меню. На официални и частни срещи си позволявал по чаша вино и едно коняче. Кафето също било под контрол. И така 45 години. Като изключим операцията на простатата през март 1973 г., Живков пращи от здраве. Той често казвал на партийците от обкръжението си, че родът му е от дълголетници, и така попарвал най-съкровените им надежди.

Изнемощели от чакане, те му спретват преврат на 10 ноември 1989 г. и го свалят от власт на 78-годишна възраст. Той получава стрес, но бързо се възстановява. В следващите години с лекота понася униженията на ареста и разтакаването по съдилища.

“Не съм лекувал Тодор Живков, защото нямаше болест по себе си. Той не че си “отиде”, ами политиците решиха да го “отидат”. Една седмица полежа в Правителствена болница, приет заради едното кръвно налягане, и си отиде”, спомня си акад. Йордан Иванов.

Денят на кончината на 86-годишния Живков е 5 август 1998 г. Същия ден властта обяви, че сменя парите.