Понякога, но само понякога вървя след някакви хора, и то само, ако са ми симпатични и са в моята посока.

Веднъж тръгнах след едни ученички на възраст 10-11 клас, дори без един шлифер да сложа, ей така на голо... Много аматьорско, много несериозно, ама толкова си мога.

Опс, чай ся, къде се отнесох...

А те за куриоз, оказа се, в последствие, че отиват точно на същото място, на което и аз. Неконтролируемо красиви, излъчващи фриволна сексуална невинност. Такава, каквато биха разпръсквали, само едни девици, току що извадени от болните фантазии на някой селфи терорист, от ислямска държава, преди да се взриви... в името на тоя, дето духа тополите, когато има вятър.

...И вървях си аз след трите момичета към НДК и стигнах до НДК. И постоянно ги чувах как говореха за някой, че бил много готин пич, много ярък, много въздестващ, много велик, много Як и много яки стихове пишел... От личен опит знам, че ако получа оценка "много як" за нещо, от някое неприлично младо гадже... значи съм ебаси пича***

(***Само да кажа: Харесват ме, само интелигентни и образовани жени!...оф...пак намерих начин да се похваля) И продължих след тях. Те се качиха на ескалатора, аз също. Те слязоха на втория етаж, аз също. После се качиха на третия етаж, аз също...

И там го видяха... и там се спряха и там занемяха...

Явно, че по някакви неведоми ученически пътища бяха чули, чели, недочели, разбрали недоразбрали за този човек. Явно им беше въздействал, явно ги беше вълнувал с нещо, което е написал, а те прочели... И там заеквайки, те казаха това, което никога няма да забравя...

А...!!! ама...!!! той!!! ама той ...!!! бил...!!! старец!!!

Най-неочакваната, тъжна и искрена констатация, която бях чувал.

Загледах се в посока на техните невинни, разочаровани възклицания.

На една маса отрупана с книги в зала 8 на НДК, пред 200-300 зрители-слушатели, седеше един дребничък добър човек, който едва се виждаше от книгите.

Той усърдно подписваше автографи в последната си стихосбирка (в прекия и преносния смисъл) този човек се казваше Валери Петров.

Понякога получавам учудване, после се учудвам, че съм се учудил... а то, няма нищо чудно. Някои млади хора могат да четат. За тези, които ме четат в момента, а не са чели Валери Петров, мога да кажа, че е много як, нищо, че не е сред живите от няколко години... Много е як.