Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди 8000 години в България се ражда първата цивилизация в Европа

Преди 8 хиляди години на Централните и Източните Балкани, т.е. по днешните български земи, се е зародила първата високоразвита цивилизация в Европа. Доказват го проучвания на археолога проф. Васил Николов в софийското селище Слатина и разкопките му в Провадия, Капитан Димитриево, Караново, Капитан Андреево, Мурсалево и останалите древни селища по долината край Струма. 

През тези две златни хилядолетия се създават първите най-големи къщи в Европа - с изключително сложна за онова време архитектура, първите каменни крепости, най-старото обработено злато в света, първият промишлен за мащабите на онази епоха добив на сол и мед.

Тази цивилизация е била

на изключително високо духовно ниво

Тя е разполагала със стройна система от идеограми, които се повтарят навсякъде из Централните Балкани и бреговете на Дунава. В стремежа си към съвършенство тези хора създавали едни от най-красивите цветни керамики, обект на възхищение по цял свят.

Появата им тук се свързва с миграция от Предна Азия. Предполага се, че между десето и седмо хилядолетие преди Христа Европа е била много рядко населена.

Това са били предимно ловци, събирачи, които вървели след животните, движейки се на север, в резултат на което южните зони били доста обезлюдени - разказва проф. Николов. - Нямаме доказателства за население по нашите земи от 14-о до 7-о хилядолетие преди Христа. Освен малко мезолитни кремъчни сечива от Побитите камъни, останки от живота на малки групи от хора в района." В останалата част от страната археолозите не откриват нищо от този период.

Ситуацията се променя през девето хилядолетие преди Христа.

"Тогава отделни групи от Предна Азия напускат така наречения Плодороден полумесец - зона, обхващаща части от Израел, Йордания, Сирия, Иран, Ирак, Югоизточна Турция - разказва Николов. - По това време там се извършва преходът от присвояваща към произвеждаща икономика. Резултатите са невероятен взрив на културата, огромни каменни светилища, каменна архитектура, кръгли постройки, изградени от хора, които съчетават лова със скотовъдството."

Според професора в този период се извършва и една невероятна трансформация на мисленето.

"Именно тя е в основата на принципите на мислене на съвременния човек, променя се цялата концепция за света", разказва той.

Климатът обаче се влошава и отделни групи хора се насочват към Балканите. Някои избират маршрути през Егейско море, използвайки постоянното морско течение и така стигат до долините на Струма, Места и Вардар. От Софийското поле някои навлизат в Тракия, други продължават към Средна Европа. Големи групи се настаняват в селища около Струма.

В този процес Слатина-София се оказва едно от най-ранните селища

"При разкопките открихме къщи от ранния неолит на 7 нива - разказа проф. Николов. - Второто отдолу нагоре - от края на седмото или началото на шесто хилядолетие преди Христа. Под него постройките са със 60-70 години по-стари. Имало е и още по-ранно селище, за основаването на което може да се посочи приемлива дата 6100 години преди Христа."

Тоест преди 8100 години то се ситуира до Слатинска река, като постепенно започва да расте и в един момент вече площта му се разпростира на около 300 дка.

"Когато стигнахме до най-ранните къщи в проучвания сектор, видяхме как подът й е огънат. Оказа се, че лежи върху ров, заграждал селището. Завърта се като дъга и стига пак до реката. Не е бил с отбранителна цел, но по него съдим, че най-ранното селище е заемало около 30-40 дка."

Заради благоприятните климатични условия тук тази първа европейска цивилизация постепенно се развива на Централните Балкани, както и в Тракия и Тесалия.

В резултат на това културата много бързо се променя

"В Анатолия са строили къщите с плосък покрив. Заради липсата на дървен материал, са използвали кирпичи - разказва Николов. - Докато тук, на Балканите, имало подходяща глина и дъбови дървета в достатъчно количество. Така стигнали до идеята за съвсем нов тип конструкция - забиват в земята на 60-70 см дълбочина дъбови прави дървета, всяко на 30-ина см едно от друго, като правят стените от плет, измазан с глина. За покрива създават много сериозна дървена конструкция - със солидни подпори. Покриват я обикновено със слама от лимец, която е много здрава, като на места я комбинират с тръстика."

"Още при първите ми разкопки през 1985 г. попаднах на къща с площ 117 квадратни метра. Макар че беше изгоряла при преднамерен пожар, личеше, че е страхотно направена - казва професорът. - Здрава, много умно измислена, с невероятна конструкция. В нея имаше всичко. Събрах толкова много информация, че за нея написах книга. И в момента тя се изучава в Австрия, Германия, Франция и в други страни като най-голямата и най-добре запазената раннонеолитна къща."