Смъртта събира под един черковен свод лорд Джордж Байрон и българина Марко Бочар. Двамата жертват себе си в гръцката освободителна борба от 1821-1828 г. Марко пада на бойното поле, а Байрон е покосен от блатна треска. Това остро вирусно заболяване често има фатален край.

През юни 1809 г. Байрон тръгва на пътешествие. Стига Лисабон по море, после препуска на кон към Севиля. Оттам минава през Кадис, Гибралтар, Малта и стига Албания. Иска да продължи към Гърция и се качва на някакво старо корито. Буря обърква плановете му.

“Едва не загинах в един военен турски кораб поради невежеството на капитана и на екипажа, макар че ураганът не беше силен”, разказва поетът.

Вълните изхвърлят кораба на див бряг. Тук господар е Бочар, войвода на хайдушка дружина. Байрон гостува на българина в планинския му стан. Хайдутите изсушават дрехите на корабокрушенеца, канят го на гощавка. След веселбата поетът вади няколко монети, но Марко го срязва: “Искам уважението ви, не парите ви!”

През 1816 г. Байрон отново напуска Англия, този път завинаги. Отива в Швейцария, оттам се прехвърля в Италия. В нея се свързва с тайната революционна организация на карбонарите. В същото време Марко Бочар реже турски глави.

През 1820 г. султан Махмуд II напада Али паша Янински. С дружината си Бочар подкрепя пашата, защото империята е заклетият му враг. През 1822 г. славният войвода е извикан в Коринт от водачите на гръцката Завера. Канят българина да участва в освободителната борба срещу поробителя.

Само с 350 мъже Марко разгромява 4000 албанци на турска служба. Още 3000 слагат оръжието си в нозете му при Вариеда. При Басекса Бочаровият отряд търкулва 6000 чалми. Когато врагът се насочва към стратегическата крепост Мисолунги, Марко го спира с шепа бойци в една теснина. Нашият герой повтаря подвига на спартанския цар Леонид, бранил прохода Термопили.

Байрон също потегля за Гърция, за да подкрепи революцията. На 1 август той пристига в Аргостоли, главно пристанище на остров Кефалония. Поетът се чуди към кой водач да се присъедини. В Морея при Колокотронис ли да отиде, в Атина при Одисеус ли, или да даде рамо на приятеля Бочар?

Докато се колебае, Марко крои да изненада врага. През нощта на 21 август неговата дружина връхлита лагера му. Ефектът е поразителен, но на много висока цена. В тази битка Бочар пада убит. След сражението тялото му е пренесено в Мисолунги и с военни почести е погребано в черквата.

Когато печалната вест стига до Байрон, той решава да отиде в Мисолунги. Поетът се покланя на гроба на Марко и заема мястото му на народен водач. Блатна треска обаче изцежда силите на англичанина. “Досега се спасихме от ятагана, но едва ли ще се спасим от треската”, съмнява се той. Лорд Байрон издъхва на 19 април 1824 г. Тялото му е балсамирано и положено до гроба на Марко Бочар.

Подвластни на стихиите приживе, двамата герои не намират покой и в отвъдното. Когато чалмите влизат в Мисолунги, гробът на българина е осквернен. “Разправят, че турците го разровили, за да изпратят черепа на този герой на султана”, пише Виктор Юго.

Тялото на Байрон също е вдигнато, за да бъде пренесено в Англия. Духовенството обаче отказва да го погребе в Уестминстърското абатство. Бунтарят е закопан във фамилната гробница в селцето Хъкнал. Чак през 1969 г. прахът на поета е положен до този на великите британци.