"Скъпа, прецакани сме." С тези думи моят приятел Джо разръчкал половинката си в 4, 30 сутринта, за да й съобщи, че мнозинството от сънародниците му искат Англия да напусне Европейския съюз .

Веднага след това паундът падна уж рекордно от години насам, фейсбук се задръсти от коментари за идващия апокалипсис, а новинарските емисии започваха с водещата новина: “Не знаем кой ще ни управлява, не знаем какво ще се случи, не знаем нищо.”

На фона на всичките ми познати англичани, които категорично заставаха зад позицията страната им да остане в обединена Европа и усърдно агитираха това да се случи, вестта за напускането на съюза звучеше като петъчна шега, изстреляна след 4 бутилки вино в кварталния пъб.

Въпросът "Ще се върнете ли в България сега, след като Великобритания излиза от ЕС?" обаче не закъсня и започна да кръжи като досадна муха около мен още на училищната площадка.

Естествено, поднесен с шеговита усмивка от по-информираните и с доза тъга (вероятно от куртоазия) от по-невежите.

Забавно беше как това питане се завъртя като хитово парче в дните, последвали референдума, и беше задавано масово както от англичани, така и от българи.

"Някои поляци щели да се върнат в родината си" – с тънък гласец ми сподели притеснен англичанин във фитнеса.

И вероятно това ще се случи с някои хора, отговорих му аз. Тези, които живеят на помощи, не говорят нито дума английски и нямат желание да се интегрират по какъвто и да било начин към местното общество и култура. От страните, членки на ЕС, това са предимно поляци. В които буквално може да се спънеш на всеки метър на Острова (според официалните данни от 2014 г. броят им надхвърля 790 хил. души, но реално са много повече). Англичаните виждат поляци освен на работните си места, в училищата, болниците и на гишетата за социални помощи. Което очевидно създава чувството за инвазия и дразни.

Но с българите въпросът стои по-различно. Това е един от редките случаи, в които да си от малка държава, е предимство. В Англия просто няма толкова българи - сравнено с всички други националности. Никой не разнася листовки “Да се отървем от българските вредители” или не изпраща заплашителни писма на наши сънародници.

Но това не отпуска примката, която е стегнала гърлата на повечето българи на Острова.

Факт е, че без да има реална заплаха за работата и начина им на живот, първоначалното чувство на паника и несигурност завладя масово сънародниците ни в Англия.

Ще настъпи ли нова рецесия, ще се срине ли икономиката на страната и цяла Европа, ще върнат ли визите? Всъщност повечето от тях не задаваха тези въпроси, а директно си даваха отговори. Такива, които будят страх, черногледство и дори ужас в емигрантските ни глави. Чувства, примесени с тези на тъга и раздразнение от избора на англичаните. Избор, който от повечето чужденци беше разтълкуван като лична обида, послание, че не сме желани тук.

Но има англичани и англичани, така както има и българи и българи – дори такива с английски паспорти, гласували за излизане от ЕС с идеята да ограничат притока на свои сънародници към Острова.

Всъщност да живееш тук не е никак лесно. Дори и във времена, когато страната все още е част от ЕС. Митът, че емигрантите са търтеи, които с идването си започват да точат здравната и социалната система на страната, е дъвка, от която правят балони популисти като Найджъл Фараж. Работещите българи в Англия знаят, че в тази държава за всичко се плаща – било то за да имаш телевизор в къщата си, за неизвинените отсъствия в училище или за градина под 3-годишна възраст. Плаща се много и за целта се работи доста.

Но с българите въпросът стои по-различно. Това е един от редките случаи, в които да си от малка държава, е предимство. В Англия просто няма толкова българи - сравнено с всички други националности. Никой не разнася листовки "Да се отървем от българските вредители" или не изпраща заплашителни писма на наши сънародници.

Но това не отпуска примката, която е стегнала гърлата на повечето българи на Острова.

Факт е, че без да има реална заплаха за работата и начина им на живот, първоначалното чувство на паника и несигурност завладя масово сънародниците ни в Англия.

Ще настъпи ли нова рецесия, ще се срине ли икономиката на страната и цяла Европа, ще върнат ли визите? Всъщност повечето от тях не задаваха тези въпроси, а директно си даваха отговори. Такива, които будят страх, черногледство и дори ужас в емигрантските ни глави. Чувства, примесени с тези на тъга и раздразнение от избора на англичаните. Избор, който от повечето чужденци беше разтълкуван като лична обида, послание, че не сме желани тук.

Но има англичани и англичани, така както има и българи и българи - дори такива с английски паспорти, гласували за излизане от ЕС с идеята да ограничат притока на свои сънародници към Острова.

Всъщност да живееш тук не е никак лесно. Дори и във времена, когато страната все още е част от ЕС. Митът, че емигрантите са търтеи, които с идването си започват да точат здравната и социалната система на страната, е дъвка, от която правят балони популисти като Найджъл Фараж. Работещите българи в Англия знаят, че в тази държава за всичко се плаща - било то за да имаш телевизор в къщата си, за неизвинените отсъствия в училище или за градина под 3-годишна възраст. Плаща се много и за целта се работи доста.

Немалка част от поданниците на Кралицата си дават сметка, че има работни позиции, които никой от тях не иска и именно те са заети от емигранти. За необразованите англичани, които масово подкрепиха Брекзита, е много по-лесно и логично да живеят на помощи.

Малцина от тях са готови да пакетират месо по 8 часа на крак, при минусови температури и ужасна миризма. Или да щавят стотици пуйки на ден, да поемат допълнително работа през почивните дни, да дават нощни дежурства в болници и старчески домове, да мият коли със студена вода и берат ягоди от здрач до зори.

А това именно правят повечето от българите, които се вляха като безименни бройки в статистиката на онези новодошли емигранти след отпадането на ограниченията за работа тук през 2014 г. Друга част от сънародниците ни са заети с квалифицирани професии в сферата на медицината, стоматологията, образованието и финансите. Професии, за които очевидно не достигат местни кадри.

Много от нашенците, които живеят от години в Англия, притежават британски паспорти и Брекзитът ще ги засегне толкова, колкото и англичаните - с предполагаемо повишение на цени на стоки, лихви, данъци

Т.е. ще удари по джоба им, но в никакъв случай няма да ги върне обратно в родината. Европа няма интерес да отреже напълно Англия от пазара и туризма си. Както и Островът няма никаква изгода да плува самотно около континента. И това едва ли ще се случи.

Оптимистите смятат, че преходът ще става поетапно и плавно във времето и най-вероятно ще бъдат сключени споразумения, които няма да променят коренно сегашната ситуация за живеещите чужденци в Англия, а по-скоро ще ограничат достъпа до социални и здравни услуги на новопристигащите.

За работещите, адаптирали се българи не съществува опасност да бъдат уволнени, депортирани или изгонени по какъвто и да е начин. Щом се трудят легално, плащат данъците и таксите си и не нарушават местните закони. Но какво наистина ще се случи - както казаха говорителите на тв канал ITV след референдума - никой не знае.