Карам си аз колелото тази сутрин по моста на "Захарна Фабрика" в посока център и минавам покрай циганка, която мете велоалеята на булеварда. С оранжева сигнална жилетка и метла, най обикновена жена на около 35-40 г. Инстинктивно намалявам дишането си, понеже предполагам, че при разминаването ще ме блъсне наситената миризма на застояла пот и пепелник. Обаче, моста ми изиграва лека шега - с лек баир, аз ускорявам дишането си, вместо обратното. Минавам запъхтяно покрай жената с метлата и се стъписвам...тя мирише на парфюм и то сложен върху къпано тяло! (мога да си позволя тази прецизност в разчитането на някакви аромати, защото обонянието ми е свръх остро)

Така се възрадвах и учудих, че щях да падна под един тролей. Вече бях минал петдесетина метра, когато реших да се върна да я похваля или нещо от сорта. Завъртях колелото и спрях до нея. Тя спря да мете и зае отбранителна позиция, сложи едната ръка на кръста, а с другата се опря на метлата, погледна ме войнствено и зачака. Според мен си беше приготвила около 20 псувни и 30 проклятия да ми изсипе на главата. Само дето, съвсем не беше готова за това, което и се случи... Още след второто ми изречение се промени, изведнъж цялата й защитна циганска арогантност и агресия се изпариха, беше толкова учудена стъписана от това отношение, че само сведе глава отстъпи крачка назад и каза едно тихо...мерси. Баси, малко ми стана мъчно за тази жена, кой знае колко са я овиквали, мразили и подритвали по "пътищата", които чисти...