Независимо дали носенето на забрадка е предписание на исляма, юридическото признаване на религиозни символи в учебно заведение е несъвместимо с принципите на светския характер, с неутралността на държавното образование от религиозни доктрини.

Правилата за облеклото в училищния правилник, забраняващи носенето на забрадки, са насочени именно за опазване на тези принципи, а и за защита правата и свободите на другите ученици в светското училище."

Това пише в съдебното решение на Административния съд - Благоевград, по повод жалбата на забрадената ученичка Емине Шаматарева от с. Вълкосел срещу заповед на директора за преместването й в друго школо.

Съдия Вълкадинова отхвърли жалбата на 15-годишната девойка и потвърди директорската заповед. Емине, чрез нейния баща, трябва да плати 300 лв. разноски по делото, като решението може да се обжалва пред ВАС.

Това се случи дни преди парламентът да забрани на първо четене носенето на бурки на обществено място. Депутатите решиха, че лицето не може да бъде скрито нито изцяло, ни то отчасти, какъвто е случаят с Емине.

Баща й отказа коментар по съдебното решение за дъщеря му. "Още не съм го получил в писмена форма. След като го получа, започва да тече даденият срок и в рамките на него, ще реша дали да обжалвам пред ВАС. Сега само ще кажа, че държавата осъди непълнолетно дете да плаща глоба. На моята дъщеря са дадени права, но й е отнета свободата - бе лаконичният коментар на бащата Ресим Шаматарев, който е експерт към Главно мюфтийство.

Причината за издадената заповед на школския шеф Митко Джуков за преместване на деветокласничката е системно неспазване на Правилника за дейността на училището, според който е недопустимо да се влиза в час със забрадки, бурки, шапки, слънчеви очила и др.

Миналото лято Емине се забрадила по "повеля на Аллах" и така започнала да ходи на училище. Въпреки многобройните срещи на директора и учителите с нея и баща й, тя отказала да свали бонето и забрадката. Предложили й да идва забрадена до двора и там да си връзва забрадката на шията като шалче, но тя била неотстъпчива. Баща й я подкрепя в упоритостта да следва мюсюлманските повели и да не спазва Правилника за реда в гимназията.

На 7 март т.г. директорът Джуков издаде заповед за преместването на момичето, като й се препоръчва да се прехвърли в Духовното мюсюлманското училище в Момчилград, което не е светско и може спокойно да си ходи забрадена, защото там няма такъв правилник. Емине категорично отказва да продължи образованието си в Момчилград, иска да остане в родното си с. Вълкосел, но не и да спазва правилата. Твърди, че са й нарушени основни човешки права.

"В гимназията учат над 300 деца, всички са мюсюлмани и всички без нея се съобразяват с разпоредбите.

Образованието в България е светско и демонстрирането на религиозна принадлежност е недопустимо", казва директорът Джуков. Категоричен е, че правилата се създават за това, да бъдат спазвани от всички.

Съдия Вълкадинова е изписала дълго и пространно мотивирано решение, като се е позовала на десетки решения на Европейския съд по правата на човека по сходни казуси, международното и българското законодателство.

"Правото на образование и избор на вероизповедание са сред основните човешки права, но свободата на тяхното упражняване е поставено в някакви граници. В редица свои решения ЕСПЧ е подчертавал, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е безусловно гарантирано.

Религиозната свобода не е безгранична.

Ограничението е израз на разбирането, че в демократичните общества, в които няколко религии съществуват съвместно сред едно и също население, може да е необходимо да се поставят ограничения върху тази свобода, за да се съвместят интересите на различните групи и да се гарантира, че убежденията на всекиго ще бъдат зачетени", мотивира се съдия Вълкадинова, позовавайки се на решение на ЕСПЧ.

Какви са останалите мотиви на съда и какво мисли да направи бащата, четете в хартиеното издание