Прецакване по цял ден
Долу се удряме в кантара, а какво ли става по върховете
Има дни, в които на човек му се иска да се махне оттук завинаги, да хване първия самолет закъдето му видят очите, да се скрие от всеки и всичко. Говоря така, защото си мисля, че това, което ми се случи съвсем скоро, не е нещо извънредно, а съвсем обикновено. А и всеки, живеещ тук, е имал поне няколко подобни дни в живота си.
И така, в един хубав ден в края на май отидох на Женския пазар. На една от сергиите пишеше:
“Градински магданоз от собствена градина”. Купих от него, защото звучеше добре. Не щеш ли, в един момент се появи някакъв човек с количка, който разтовари на същата сергия такова количество магданоз, че веднага се разбра, че табелата с домашния и подобни работи е менте. Както и да е.
Продължих нататък. От друга сергия си взех килограм краставици. Кантарът е абсолютно скрит и нищо не се вижда. Помолих отново да ги претеглят, защото се усъмних в грамажа. От отсрещната страна започна някакво викане. Краставиците ми бяха издърпани от ръцете и ми бяха върнати парите.
Интересно начало на деня. Тръгнах си от пазара с три връзки градински, домашен магданоз и с много размисли през рамо.
Казах си: все пак това е пазар, най-нормалното е тук да лъжат. И колкото и да се нервиш, животът е такъв.
Прибирайки се към вкъщи, минах през магазин да купя две кофички кисело мляко. Небрежен съм и не гледам срок на годност и подобни работи. Но какво ми стана - реших да го направя, вече слагайки ги в домашния хладилник.
Срокът беше изтекъл предния ден. Казах си: сега за два лева да правя панаири, да се връщам... Нямах и време. Казах си: случва се, а и ти си си виновен, като не гледаш маркировката. Сложи си една лупа в джоба и като ходиш да пазаруваш, се взирай през нея. И въобще исках да прехвърля цялата вина върху себе си, за да не се ядосвам, да не псувам, да не ми е гадно от случките на пазара и в магазина.
Горе-долу го постигнах. Опитах да се заредя с хубава енергия, за да прекрача този ден поне с малко усмивка. Но нещо, като ти е писано, явно няма мърдане от него.
Вечерта, след като вече бях забравил за сутринта, с мой приятел индиец седнахме в заведение. Заведението е в центъра на града, но повече е със статут на квартално и забелязах, че е с една звезда. Не гледахме меню, поръчахме половин литър наливно розе. Попитах какво е розето, сервитьорката ми съобщи марката - много популярна, масова и може би най-евтината в магазините за алкохол.
После поръчахме още половинка. Дойде време за сметката. Поръчката беше литър розе и сто грама сирене. Сметката направо си беше бомбастична за такава поръчка, и то в заведение с една звезда. Нямаше и касов бон.
Попитах сервитьорката защо е толкова голяма сметката.
И сега внимание, цитат: “Аз не пия розе и нищо не знам. Нещата, които не са в менюто, се решават от управителя. Той казва колко струват. Но пак ви казвам, аз не пия розе и нищо не мога да направя.”
Отворих менюто. Вярно, никъде не пишеше розе, но пък цената на червено вино от същата марка беше в пъти по-евтина.
Тук не издържах и й казах да звънне на управителя, за да коригира сметката по телефона. След десет минути сервитьорката дойде с нова сметка, почти наполовина по-ниска.
Замислих се: единият е индиец, другият е с очила - идеална комбинация да ги излъжеш. Казах си още, че ми писна. Че разбирам, че всеки гледа да те прецака, че всеки гледа да те прескочи. Но си казах, че дори и в прецакването трябва да има някаква култура. А тук всичко е юруш, пък каквото стане. Жалка работа.
И си казах още: добре, това ми се случва на Женския пазар, в обикновен магазин, в заведение с една звезда. А какво ли се случва там, по онези, другите етажи на живота с многото звезди? Просто не ми се мисли за каква лъжа става дума.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин