Обичаят нестинарство в с. Българи се възстановява уж изцяло по разказите на баба Злата Даскалова, но чак през 90-те г., когато тя е покойник от близо четвърт век. Доста съмнително е 100-годишната старица да помни ритуалите, така че да ги възстановят в автентичния им вид. Още по-съмнително е, че някой ги помни 25 години след смъртта й и ги възстановява. Дори не се знае кой е той.

Последният истински огнен танц е от 1948 г., смятат повечето изследователи. Самата баба Злата твъряла, че за последно играла тайно през 1964 г., защото Костадинчо така й казал. Нямало й нищо на другия ден, отишла да копае на нивата.

Прихващането на баба Злата – състоянието, което я обземало преди танца, било нещо наистина необичайно, твърдят наследниците й пред онлайн изданието на община Царево. Нейният внук разказва, че когато наближавал празникът на Св. св. Константин и Елена , тя започвала да изстива.

Обземала я треска три дни преди това

И въпреки че било лято, тя искала да й палят 2 печки с дърва – едната да топли гърба й, а в другата си е слагала краката, за да ги стопли. На самия празник тялото й ставало леденостудено.

Баба Злата винаги танцувала с пуснати краища на забрадката си (долбена). Случвало се по време на игрите забрадката да падне в жаравата, а тя да я вдигне след 2-3 обиколки. Смайващото било, че по кърпата нямало никакви следи от изгаряне.

Как се избира главната нестинарка, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"