Европа не може да се справи с бежанската криза. Тя в момента е осиротяла, няма войска, България няма войска - такава, каквато би могла да върши работа. Струва ми се, че политическата конюнктура повече раздрънква оръжията. 

Лошото е, че на религиозна почва нещата са непоправими. Разбирам, когато са бежанци, но когато са бегълци, никак не го приемам. Склонен съм винаги да уважи политическите бежанци. Хора, които бягат от някъде поради това, че не могат да се реализират, бедно живеят или са свикнали да воюват, за да печелят, не мога да ги приема така. Моят баща е бежанец от гърцко.

Мен ме е страх, че Родопа планина вече не е българска. Седем пъти са сменяни имената на българо-мохамеданите. Как се живее така? И те вече са склонни да скачат срещу всеки, който ги засегне по някакъв начин. Търсят идентичността си. Чувам как дядо казва на внука си: "Ще ти купя колело, ако се запишеш в ДПС". Ние почти вече нямаме партии с чисти идеи.

Трябва лидер като Стамболов - и с едните, и с другите, така че България да има интерес.

Политиката не е работа на хората на изкуството, но истината е, че политиците трябва да идват в театъра и да сравняват прогнозите си в политиката с мечтите на артистите.