Кой от тукашните му критици е 35-и в света в своята област.

И аз не се чувствам добре, когато виждам как българският тенисист Григор Димитров пада в световната ранглиста. Но не разбирам защо огромна част от коментарите за това в социалните мрежи, и не само там, са толкова злостни, гадни, направо унищожителни.

От къде на къде такава злоба, мъст, отрицание, черна енергия? И защо? Толкова ли не може да се гледа с една идея по-философски на нещата, които се случват с нас и около нас? Да има една доза толеранс в повече?

Явно тук това е невъзможно. Какви ли не неща прочетох за Григор през последния месец. Все едно е някакъв престъпник, който е сътворил нещо изключително жестоко, извън всички човешки норми. А всъщност нищо страшно не се е случило.

Животът е виенско колело:

днес си долу, утре - горе

Нормални и прости неща. Всеки човек преминава през периоди, депресии, различни състояния. Всеки на този свят има сривове. Да, в спорта тези неща се приемат по един по-различен начин, но все пак те са базисни - за всички, които живеем и дишаме тук.

И друг път от страниците на вестника съм си позволявал да засегна темата: защо такава злоба, такава ехидност към успелите българи? И не е ли по-правилно всеки, който пише, хейтва, мрази, иронизира, първо да направи лична самооценка. Да види той самият къде се намира в ранглистата на живота, да прецени и оцени неговата класация и тогава евентуално да дава мнение.

На всички тези, които дружно плюят първата ни ракета, изобщо минава ли им през главата какво е да си 35-и в света, и то в спорт като тениса? Спорт, който вероятно в класацията на аристократите е без конкуренция.

Дават ли си сметка същите тези анализатори какво е да тръгнеш от България и

да стигнеш дотам светът да говори за теб, пък дори и да си на 35-о място?

Светът изобщо да ти обърне някакво внимание? Едно съвсем малко внимание, един нокът внимание? Явно не.

Отварям една скоба. Често говоря по тази тема за неглижирането на успелите българи, но мисля, че тя е важна за всички нас. И непрекъснато трябва да се говори и пише за това. Важна е, защото, вместо да сме заедно и да се обичаме, ние помежду си се мразим. Непрекъснато гледаме да спънем другия до нас. Важна е, защото вероятно говори и за някаква част от народопсихологията ни. Важна е, защото от толкова наслоена, лоша енергия просто ще се претопим.

И продължавам. Няма никаква логика, няма нищо нормално и естествено да се сипят толкова хули и гадости срещу Григор. Да, не е в най-добрата си форма. Да, пада в класацията. Да, нещата не вървят. Но не е ли по-почтено точно в такъв момент да застанеш зад него?

Точно сега да му дадеш рамо, да го подкрепиш в медиите, в социалните мрежи, в пространството изобщо? Точно когато е паднал. Точно когато е слаб. По-почтено е. По-феърплей е. Бих използвал уличен жаргон: по-пичовско е.

Това мога да го кажа със сигурност, без да соча никого с пръст. Имам чувството, че точно в такива моменти се разбира какви сме, кои сме, защо сме.

В такива моменти изплуват на повърхността много неща, от които могат да се направят стотици изводи.

Повтарям се, но пак искам да го кажа. Дори утре Григор да се смъкне и да бъде 9035-и в световната ранглиста,

той вече е направил достатъчно много

за тази страна

и за нейното самочувствие

Ако всеки един от нас би постигнал една стотна от това, което е направил той, в своята си сфера, вероятно щяхме да бъдем една от най-проспериращите нации в света. И предполагам - с много добър стандарт на живот, с много повече усмивки и трепет по улиците.

Бих оттеглил всичките думи, казани тук, и бих се извинил за тях веднага, ако всеки, който плюе по първата ни ракета, е на 35-о място в света, независимо по какво. Обаче съм повече от сигурен, че нито ще трябва да се извинявам, нито ще трябва да задраскам написаните по-горе думи.