За хората в Ивайловград
По-добри са, сърцата им са по-големи.
Тези дни бях в Ивайловград и се почувствах странно и специално.
Видях и усетих едни хора с малко по-големи сърца, с малко по-широки усмивки, малко по българи. И как се съхранява всичко това в тези времена - нямам представа. В тези времена, в които злобата и завистта са в застрашителни размери и са ни погълнали и оглозгали отвсякъде.
А там е точно обратното - светлина. Много светлина И си дадох сметка, че човек наистина трябва по-често да ходи, да пристъпва по такива места и някак да се пречиства. Да се връща към по-простите неща. Нещата, за които сме създадени. За които ни има.
Това градче и хората му ми дадоха глътка кислород, накараха ме да преосмисля определени неща, усмихнаха ме.
Говоря искрено и без никаква патетика. Чувствам, че не мога да не го изкажа, да не го споделя. Защото отново повярвах в “шаблони” като доброта, съпричастност, искреност.
Повярвах, че ние, българите, сме с красиви, прелесни души, че има красота вътре в нас. И си мисля, че всеки, който тръгва да се занимава с обществена дейност, с политика, трябва да мине оттам. Да види и усети и другите фибри на живота, другите му хоризонти.
На това уж отдалечено място, но вече толкова близко за мен, си дадох сметка, че там хората живеят, а не съществуват, че там се усмихват, а не се хилят, че там говорят, а не ти бърборят. Всъщност за простите неща на този свят и толкова сложни за много от нас. Направо невъзможни. И когото стъпиш там, наистина можеш
да изпаднеш в шок от коректност, уважение,
от изчистени жестове и форми.
Няма никакъв фалш. Няма никакво менте. Но няма и нито един фас, метнат на тротоара например. И вероятно точно на такива места човек разбира, че е временен, че е за малко, че е прашинка. Че философията на живота не е натъпкана с философия, а с малко по-прости и обикновени неща. Вероятно когато разбереш и осъзнаеш всичко това, ставаш по-възможен към света, към всичко сред теб, около теб. Обичаш малко повече.
А това малко ли е? Много е! Толкова много на фона на всичко това, което ни заобикаля. На всичко това, което ни мори и ни прави в много отношения напълно безсмислени. На цялата претенциозност и маниащина, в която сме се задавили. Нямам никаква представа как ще се измъкнем от там. И въобще възможно ли е.
Но ето в това, уж много отдалечено място виждаш, че очите могат да бъдат и по-сини, и бръчките по ръцете по-истински, и сърцата - със сантиметри по-големи.
Там наистина си даваш сметка кой си и защо си. И какво си правил досега. Имало ли те е изобщо на този свят. Ще те има ли. Колко е обемът на мечтите ти. Дали си бил или си щастлив. Все някакви прости неща, но толкова чужди за нас днес, на фона на партии, коалиции, обществени и необществени поръчки, на фона на тази безмерна суета, която изтича отвсякъде. Която прелива и ние всички
плуваме в нея не като делфини, а като жаби
За голямо съжаление, разбира се.
Ето такива мисли и чувства, такова усещане за света ме връхлетяха в Ивайловград. Не искам да говоря нито за историята му, която е изключителна, нито за читалището, където театърът е издигнат в абсолютен култ и хората там го обожават. И за още толкова други неща, за които трябва да се каже и не трябва да бъдат подминати.
Аз искам да кажа за хората му. За добротата, за по-големите сърца, за синьото в очите. За това как за часове се почувствах малък и нищожен. Но и някак много, много голям, че живея в тази страна и че в нея има такова място, уж на края на света, но вече толкова близо до мен!
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин