Деца от приюти гледат звездите - прекрасно е!
Пловдивската приказка да продължи
Много ми хареса историята, в която 20 деца от два кризисни центъра в Пловдив са гледали безплатна прожекция за Космоса в планетариума на природонаучния музей.
Посещението им е било организирано от кмета на район “Централен” Георги Стаменов, а поводът е Световният ден на Земята.
На фона на всичко, което ни се случва тук, на безкрайните черни хроники, на злобата, завистта,
тарикатщината,
в която сме се задавили, подобни неща звучат направо като приказка. И по никакъв начин не трябва да бъдат подминати и неглижирани. Да закараш деца от кризисни центрове да гледат звездите, е нещо, за което по-подходяща дума от прекрасно няма.
Но най-важното е, че когато човек чуе или прочете подобна история, със сигурност си казва, че тук, в тази страна, не всичко е загубено. Не всичко е толкова черно и мътно. Че все още си заслужава.
Не знам доколко този нестандартен и алтернативен метод ще има практически последствия. Нямам представа доколко в мозъците на тези двайсет деца светът ще придобие някакви други форми и измерения.
Но съм повече от сигурен, че красотата е нещото, върху което този свят все още оцелява. Че когато я търсиш във всичките й гами и значения, животът ти протича по един друг начин. И дано това се случи на тези деца. Много ми се иска.
Тук отварям една скоба.
Естественото продължение на това, което се е случило тези дни в Пловдив, е в театъра, музиката, книгите или другите възможни неща, през които може да се преобръща съзнанието.
Арттерапиите са масова практика по света. Тук, за съжаление, все още се гледа с лека насмешка на тях. Но няма да е далеч времето, когато и тук ще се приемат за нещо нормално и естествено.
Би било наистина добре в подобни центрове да гостуват артисти от различни области и това да се превърне в обичайна практика. Със сигурност ефектът ще бъде много по-голям. През изкуството човек наистина може да преодолее комплекси, тегоби, болка, омраза и да се опита да изживее живота си в хармония. Всичко това би било хубаво да се случи на тези деца. И дано.
Тук някъде се сещам, че преди години мои приятели художници бяха направили
изложба в сливенския женски затвор
И доколкото знам, ефектът е бил поразителен. Мисля си, че подобни неща просто трябва да се случват непрекъснато, а не инцидентно както сега. Да се спонсорират от държавата подобни артакции, а не всякакви други – в много случаи безсмислени и никому ненужни. И едни пари, които наистина може да бъдат инвестирани в нещо наистина важно, просто да се пилеят на вятъра. Но това е една друга тема, за мен болезнена и дълга.
Ще продължа с нещо много банално, за което често се говори, но сякаш никога не се случва. Подобен тип случки винаги са
забити някъде в ъгъла
на вестници, радиа,
телевизии. Все едно сякаш ние, журналистите, се срамуваме от тях. А трябва да бъде точно обратното.
По никакъв начин не мисля, че през тези дни в държавата, в общественото пространство е имало много по-важни неща от това. А и повече от сигурно е, че подобни истории променят битуването ни, а не появата на някое ново движение, партия или нещо подобно.
Истории като пловдивската облагородяват, правят ни по-добри и съществени. Обръщат клапите на сърцето. Карат ни
да вдишваме и издишваме живота по един друг начин Нещо, от което имаме болезнена необходимост днес. А това също е част от ролята на вестници, радиа и телевизии. На всички медии - без значение големи или малки.
Ще завърша, както и започнах. Почувствах тази новина от Пловдив наистина като приказка, като някакво озарение. Почувствах, че все още сме човеци. Че все още имаме добро у себе си. Почувствах я малко като Андерсенов миг. Като нещо светло.
Дано тези двайсет деца поне малко са се почувствали по същия начин. Всъщност повече от сигурен съм в това.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин