На Запад често умишлено премълчават българския характер на учението

Aко България е дала нещо отрицателно на света, това са богомилството и дъновизмът. Това е нещо чуждо, което не води до спасението на човек.

С тези тежки думи на варненския и великопреславски митрополит Йоан, изречени по повод събора, посветен на богомилството в Шумен и Велики Преслав, стартира нова фаза във войната на Църквата срещу богомилството.
Сбирката, която започна в петък и ще продължи до неделя, се титулува доста претенциозно и сякаш събуди
вулкана от вековни рефлекси на висшия клир
срещу някогашния смъртен враг,
който днес обаче отдавна не съществува.
Организаторите я наричат Събор на Богомилите, което няма как да е вярно, защото последният от тях в Западна Европа е изгорен през 1321 г. (виж текста за изтребването им на 16-а и 17-а стр.).
"Вместо да се направи конференция на светлото духовно минало на Велики Преслав, се поставя въпросът за една ерес, която не е донесла нищо положително за България", отсъди митрополит Йоан във варненския ефир на Дарик.
Към богомилството обаче от години има много силен интерес при това основно от чужбина. Отдавна в Западна Европа и Америка се пише и говори за ролята на катарите и албигойците, които са чиста проба богомили.
Водачите им според историческите източници са изпращани от България. Учените ги свързват все по-често с появата и
разцвета на европейския Ренесанс
Изследователи от цял свят изписаха хиляди томове на тази тема. Един испански писател дори твърди, че е открил знак за тяхното върховно тайнство, кодиран в шедьовъра на Леонардо да Винчи "Тайната вечеря". С богомилството и неговите производни се занимаваше и Умберто Еко, кой ли не.
Разбира се, на Запад често умишлено премълчават българския характер на това учение. Никой няма интерес да изтъква постиженията на друг народ, не го и прави.
Още през 1217 г. обаче доминиканският монах Етиен дьо Бурбон обяснява произхода на ереста на т.нар. катари, както и другите имена, с които са назовавани богомилите в Западна Европа, на които казвали също бугри, българи, а често ги обозначават според населеното място, където живеят, като е в случая с патарените и байнолезите в Италия, с албигойците във Франция.

За изгарянето на последния богомил, чете в печатното издание на в. "168 часа"