За мен принципният въпрос е кога дватат народа ще излязат от детството си, в което се доказват кой е по-стар, по-значим или по-важен. Много хора имат роднини в едната и в другата страна, ядем едни и същи манджи, радваме се на сходни шеги и т.н. Правилното е историците да се занимават с историята, а ние да си гледаме живота. Македонските академици са хора на години, живели са целия си живот под югославско управление, което не се различаваше особено от това в съветската система - дали човек ще бъде измъчван в лагера "Белене" или в югославски "Голи оток", или някъде в Сибир - все е античовешко.
Същите са и нашите историци, които цял живот са живели с разбирането, че дружбата между СССР и НРБ е като "слънцето и въздуха за всяко живо същество".
Вижте какви глупости пишат за събития, за които вече има нови исторически източници и данни, но те упорито повтарят грешно наученото през годините на социализма.А ние - обикновените хора -какво правим?
Не се интересуваме от историята.
Македонци ходят на ски в Банско и Пампорово, по БНР се въртят реклами, приканващи българите да посетят Охридското езеро... Налице са достатъчно факти, показващи, че хората не се интересуват от подобни "скандали" (в кавички), а от друго: колко бързо се минава границата, дали пътищата са почистени, а също и дали полицаите са корумпирани...

Да не забравяме и друго - в продължение на 45 години и двете държави се развиваха несамостоятелно, мозъците ни бяха промивани от пропагандни центрове - съответно в Белград и Москва; патриотите биваха арестувани, измъчвани, затваряни и убивани... Нямаше никаква свобода, а българската ДС и югославската УДБ-а следяха най-прецизно щото никой да не каже нещо срещу властта.

Дайте да гледаме какво обединява хората, а не да търсим със свещ какво ги разделя. На Балканите всеки народ се е заплел в историята толкова много, че ще отнеме много време, за да се разплетат всички спорни въпроси.

Но, от друга страна, това значи, че ще има много работа за историците:)