Как Народният съд изби спасителите на българските евреи
20 от 43-мата депутати, подписали писмото на Димитър Пешев, са осъдени на смърт
„В края на краищата, когато всичко мина след края на войната, стана ясно, че от всички страни в Европа, намиращи се под германско влияние, България е единствената, в която евреите се запазиха и не бяха изпратени вън от страната, за да понесат една трагична съдба.“
Това пише в спомените си Димитър Пешев, получил 15 години затвор от т.нар. Народен съд за ... „антисемитизъм“.
В България до 1944 година няма антисемитски нагласи в обществото, няма нито църковна, нито партийна, нито държавна пропаганда, която да внушава омраза към евреите или да разпространява псевдонаучни теории за различни раси.
Напротив, в България през 1937 година е публикувана книга с анкети на 60 видни български политици, учени, писатели, хора на изкуството и общественици под заглавие: “Българската общественост за расизма и антисемитизма”, в която расовата теория е разгромена и отречена.
Между анкетираните е и проф. Александър Цанков, който също като останалите опровергава расовата теория и защитава евреите. По-късно, той е един от 43-мата български народни представители, които подписват петицията на Димитър Пешев в защита на евреите в България.
Както е известно, българският юрист, политик, бивш министър на правосъдието Димитър Пешев като подпредседател на Парламента написва едно писмо, с което - позовавайки се на законите в страната и на морала, тактично, но смело и недвусмислено се противопоставя на германския натиск спрямо България да бъдат изселени извън царство България намиращите се вътре в нейните държавни граници евреи.
Смело, защото се е искало немалко кураж по време на световна война да се обявиш срещу могъща тоталитарна Германия и нейните страховити Гестапо и СС.
Тактично, защото не е искал писмото да изглежда антигерманско (разбирайки какви биха могли да бъдат евентуалните последствия за родината му).
За да не изглежда, че акцията е плод на действията на антигермански сили, което би било опасно за България и короната, Пешев не допуска писмото да бъде подписано от опозицията в парламента, а само от проправителственото мнозинство.
Единственото изключение той прави за опозицията отдясно: Тодор Кожухаров и Александър Цанков, на които Германия гледа с доверие.
Тодор Кожухаров: „Г-да народни представители! Аз съм от тези народни представители, които подписаха писмото на г-н Пешев, заради което той така жестоко пострада днес. И аз съм длъжен да се мотивирам, защо съм подписал това писмо.
Аз подписах това писмо, г-да народни представители, защото, едно, че не съм бил никога антисемит – това го заявявам открито… Не само че никога не съм бил антисемит, но и никога не съм влизал в разбирателство на мотивите, поради които един велик народ като германския се е обявил непримирим враг на семитите.
Германският народ може да си определя отношенията към този въпрос , както си ще. Обаче всеки един от нас, като гражданин или като народен представител, може да има свое становище по този въпрос.” .
Така започва речта си на 26 март 1943 година българският народен представител Тодор Кожухаров, който заедно с Александър Цанков и още 41 народни представители, подкрепя Димитър Пешев и който по-късно е оклеветен и осъден като „фашист“ и „антисемит“ от един престъпен трибунал, създаден по заповед на Москва с цел да довърши унищожаването на българския политически, духовен и стопански елит.
И така, 43-ма смели и достойни български народни представители, обявени от комунистически терорист и сталинист Георги Димитров за "фашисти“ недвусмислено се противопоставят на политиката на Райха по така важния за Хитлер и Химлер 'еврейски въпрос".
Разбира се, никой по това време не знае, че става дума не само за депортация (изселване) нейде в "Източните райони на Райха", а за депортация и... смърт.
Но перспективата да извадиш хората от родината им и да ги запокитиш във време на бушуваща война нейде далеч, при неизвестни условия и то в едно неколкоседмично пътуване под бомбардировки, е била достатъчно страховита и е представлявала неминуем риск за здравето и живота на изселваните.
В германските документи, чийто архив попада в ръцете на съюзниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското правителство срещу този натиск.
Това е доказано и на процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 година:
„Прокурор Бар-Ор: Документ No 1036 представлява писмо с дата 17 май 1943 г., изпратено от Гюнтер до фон Таден във външно министерство и свързано с отношението към еврейския въпрос в България. Той споменава, че в България все още има 51 000 евреи, които представляват значителна опасност за немските въоръжени сили. Говори за извинението, използвано от цар Борис и др.
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/942.
Прокурор Бар-Ор: Документ No 191 е друг доклад, подписан от Хофман и преподписан от Бекерле. Датата му е 7 юни 1943 г. В доклада се казва, че през април ситуацията се е влошила „тъй като българското правителство вече открито подкрепя становището на Царя относно евреите”....
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/943.
Прокурорът Бар-Ор: "Изселването на евреите от София в провинцията е завършено. 20 хиляди са изселени. Но всеки, който чете тези документи, разбира, че това е само претекст, използван от властите, за да избегнат натиска на германците."
Председателстващият съда: "Казвате, че българското правителство е изселило евреите от София в провинцията?"
Прокурорът Бар-Ор: "Да, но за да избегне натиска. Това става напълно ясно от документите, които са представени."
Кои са всъщност спасителите?
Спасяването на евреите в България е уникално явление. Единствено България в цяла Европа устоява докрай на натиска на мощна тоталитарна Германия и не допуска изселването на евреите извън държавните граници на страната.
В спасяването от депортация (и последвала смърт) на над 50 хиляди евреи участват мнозина.
Ние не бива да забравяме смелостта на служещата в Комисарството по еврейските въпроси Лиляна Паница, която разкрива плановете на изпратения от Германия нацистки функционер Данекер и уведомява еврейската консистория, въпреки риска да загуби работата си.
Не бива да забравяме подвига на Петър Михалев, Иван Момчилов, Асен Суичмезов и Владимир Куртев от кюстендилската делегация, които рискуват да влязат в списъците на Гестапо като хора, които провалят германската политика, но въпреки това те имат куража да реагират във време на война. Те се вдигнат от Кюстендил и пристигат в София, за да уведомят своя съгражданин Димитър Пешев, който е подпредседател на Народното събрание, че предстои депортация на евреите от няколко български града и да го помолят за съдействие.
Не бива да се забравя смелостта и на тогавашните български народни представители от уж „профашисткото“ правителствено мнозинство, които подписват писмото на Пешев от 17 март.
Не бива да се омаловажава ролята и на тогавашните български интелектуалци и общественици и на тогавашната Българска православна църква, които открито се обявяват срещу преследването на евреите и срещу депортацията им.
Но решаващата роля е на българския монарх цар Борис. Само той е можел да отмени депортацията и въпреки риска, който поема, противопоставяйки се на Хитлер по този важен за него въпрос, куражът му и дипломатическият му такт дават резултат и евреите в България са спасени.
За съжаление съдбата на спасителите е трагична и несправедливо жестока.
Лиляна Паница е жестоко изтезавана в Държавна сигурност и умира от раните си.
Двадесет от 43-мата депутати спасители са осъдени на смърт и зловещо избити, вкл. Тодор Кожухаров. Шестима получават доживотен затвор, осем са осъдени на 15 години и четирима на пет години затвор. След години на унижения и след като на косъм се е отървал от смъртна присъда, Димитър Пешев ще напише не без болка и горчивина:
"Аз се чувствам от едно нещастно поколение, преживяло редица превратности и свършило с крах на най-съкровените си идеали. Когато хвърлям мислено поглед върху миналото ... изпитвам болката на човек паднал в пропаст от светъл връх на чисти стремежи и надежди."
Най-четени
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин
-
Галерия Перничанинът, който взриви "Звезде Гранда"
Яни Янков прави истински фурор в сръбското музикално шоу и е един от претендентите за първото място Още като бебе пеел детски песнички и реклами, а учителка в градината открива таланта му Известен е