Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Странджанският рейнджър Динко - нов лидер или стара дъвка

Той е нахакан, самоуверен и прям до безцеремонност и вероятно това е една от причините да привлече симпатиите на голяма част от хората, уморени от политическото нищоговорене и нищоправене.

Извоювал си е своя свобода - сносен бизнес като собственик на автоморга и възможността на воля да препуска с АТВ-то си из погранична Странджа – абсолютен лукс за хилядите затворени в траекторията от работното място до панелката.

Затова, когато Динко Вълев от Ямбол съобщи във фейсбук, че го привикват на разпит „в районното” в Бургас и призова хората да го подкрепят, за часове посланието му натрупа 5000 споделяния и близо 100 коментара.

Едва ли опитен пиар е родил идеята за видеообръщение вместо обикновен пост, но записът е удар в десетката – в него е целият Динко: натурален, пробивен и посвоему симпатичен.

„Този Хелзинкски комитет не го бях чувал. Тяхната работа няма да се получи. Това нещо, което съм го направил с тези сирийци, ако ги видя на границата и започнат да ме бият, пак ще го направя. Защото аз съм си в България, той реже мрежата и ме напада..."

Докато говори, Динко е стиснал лист хартия – очевидно се е подготвил предварително, но само бегло го поглежда от време на време, достатъчно рядко, за да не повреди автентичния си уличен синтаксис.

Динко Вълев стига до районното в Бургас заради “граждански арест” на група бежанци на 14 февруари. В началото е едно клипче, пуснато на профила му, на което се виждат сгушени една до друга 3 жени и 11 легнали по корем млади мъже. Съпровождащият текст е кратък:

Napadnaxa me s dumi nqkvi za alax no dobre che imam opit i.... Клипът, с над 500 споделяния, изстреля Вълев в най-големите национални медии и го направи разпознаваем за броени дни.

Ето как звучи, разказано от първо лице, премеждието от 14 февруари: “Аз се състезавам с АТВ. Карах по офроуд пътеки и изведнъж излезе един от храстите и скочи отгоре ми да ме събаря. Спрях и се върнах, той се засили с нещо остро срещу мен. И в същия момент аз започнах да се защитавам. Трима-четирима, като се пробваха и видяха, че няма да стане, се разбрахме да легнат на земята. Обадих се на полицаите, но те се забавиха с час.”

Шествието на Вълев по медиите обаче не остава незабелязано и той се оказва под прицела на две институции – Върховната касационна прокуратура и Българския хелзинкски комитет. На базата на сигнали от тях и на публикации в медиите районната прокуратура в Средец започна предварителна проверка.

Това е рутинна процедура, не виждам нищо обезпокоително, коментира пред "168 часа" Мартин Пеев от Варна, един от адвокатите, които Вълев е ангажирал.

Юридическото хладнокръвие обаче не е присъщо за клиента му. С природно красноречие той събира в един израз житейската си философия: “Вярвам в България, вярвам в правосъдието, от Хелзинкския комитет не ми пука.”

Всъщност фразата „Не ми пука...” най-точно илюстрира поведението на Динко Вълев и обяснява широкото представителство на различни типажи хора, които миналия петък, на 25 март, се събраха пред бургаската областна дирекция на полицията, за да го подкрепят.

Най-много бяха спортните момчета - тези, които, като застанат пред огледалото, виждат срещу себе си Динко. Всички те малко или много са минали през тренировъчен период, помпат мускули и сега. Определено размерът на мускула има възлово място в ценностната им система. Самият Динко има реално спортно минало, свързано с борбата.

Момчетата от тази категория си падат по протеста заради самата идея за бунт, обичат да се намятат с трикольора, да изразяват на висок глас, ако може, и с мегафон, патриотичния си порив.

В агитката бе Станислав Георгиев, който с интересната си биография привлече внимание по време на протестите преди 3 г. През 2011 г. когато започва гражданската война срещу режима на Башар Асад, бившият възпитаник на Академията на МВР прекарва няколко месеца в Сирия.

Надъхан от преживяното там, стана един от най-активните протестъри в родния Павликени и не само там. Георгиев твърди, че не познава Динко от преди, дошъл е да го подкрепи, защото смята, че е направил това, което трябва да стори всеки българин в такъв момент.

Като организатор на митинга в подкрепа на Вълев се легитимира Петър Низамов. Въоръженият с мегафон, облечен в анцуг и прилепнала по тялото фланела Низамов, или просто Перата, не прилича на дипломиран юрист, но е такъв.

Което пък не означава, че няма криминално минало. През февруари 2012 г. Петър Низамов–Перата се оказа в ареста заедно с Атанас Рачев и Мартин Кавалджиев за побой на охранител в бургаска дискотека. По-късно бе оправдан. В края на януари Перата, загърнат с трибагреник, бе начело на друг протест, където призивите бяха: „Долу ДПС”, „Мигрантите вън”, “Искаме армия”.

Все ми се струва, че ако Октай Енимехмедов бе на свобода, на 25 март също щеше да скандира пред бургаската полиция. Полицаи с набито око откриха сред агитката и хора с доста по-тъмно минало от наперения Низамов. Но с шумните и мускулестите не се изчерпва профилът на подкрепящите Динко Вълев.

Очевидно е, че прекаленото гостоприемство към мигрантите не се харесва на средностатистическия българин – с прилично образование, работа, семейни ценности.

“Нямам нищо против бежанците, но има правила, които трябва да се спазват. Човек, обадил се в полицията и задържал бежанци, не трябва да бъде изкарван престъпник”, категорична е Невяна Клементова, която се присъедини към протeстиращите с дъщеричката си.

Дали Динко планира да нахлуе с гръм и трясък в политиката ще разберете от хартиеното издание.