Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да утвърдим световната солидарност и да изцелим човечеството

Авторска статия на Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) и Назрин Шах, султан на Перак, Малайзия. Оригиналът на статията е публикуван на италиански език във в. L'Osservatore Romano

Живеем в свят, който сякаш е във война със себе си: една разпокъсана Трета световна война, по думите на папа Франциск, която води до рекорден брой жертви на конфликти от различен мащаб. В доклада, озаглавен „Няма място за провал: да преодолеем недостига на финансиране за хуманитарна дейност“ („Too important to fail: addressing the humanitarian financing gap“) поискахме от читателите да си представят държава със 125 милиона граждани — единадесетата по големина на планетата — в която абсолютно всички се нуждаят от спешна хуманитарна помощ.

Сега си представете държава с население от 60 милиона души — също като Италия. Това е броят на хората, които са били принудени да напуснат домовете си заради конфликти — и този брой продължава да расте. Честотата и мащабите на природните бедствия нарастват още по-бързо: през последното десетилетие те вземат над сто хиляди човешки жертви годишно.

Живеем във времена на безпрецедентно големи хуманитарни нужди, а в същото време има изключителна щедрост и се събират рекордни суми в помощ на слабите и страдащите. Сегашните тенденции по отношение на природните и причинените от човека бедствия обаче са такива, че не съумяваме да отговорим на нуждите от храна, подслон, закрила, лекарства и чиста вода.

През последната година тук в Европа започнаха да пристигат все повече жертви на войни. Това е криза, която не може да бъде игнорирана. Тя вече не е нечий друг проблем. Тя е наш проблем толкова, колкото и на другите региони в света. Необходимо е да направим повече и при това да сме ефективни.

Ето защо генералният секретар на Организацията на обединените нации поиска от нас да намерим решения на проблема с нарастващото разминаване между хуманитарните нужди и предоставените за тяхното посрещане ресурси. Затова и сме благодарни на Папската академия за социални науки на Ватикана, която любезно ни предостави форум, за да съберем коалиция от религиозни лидери и организации с донори на хуманитарна помощ, с хуманитарните организации, които използват техните средства, за да спасяват човешки живот, както и с гражданското общество, за да се привлече вниманието към извънредното положение, в което се намираме от гледна точка на финансирането.

Когато започнахме работата си миналата година, нашата отправна точка бе, че не може да се допусне в днешната глобална икономика на стойност 78 трилиона щатски долара хора да умират или да живеят, губейки достойнството си, защото не можем да намерим необходимите ресурси, за да помогнем на нуждаещите се. Това е послание, което носи със себе си пълната отговорност за утвърждаването на нашите хуманни ценности. Тук в Европа тези ценности изграждат самото ядро на нашата идентичност, която обобщаваме в една-единствена дума — солидарност.

Ние вярваме, че солидарността е в основата на принадлежността към големите монотеистични религии. Християните, мюсюлманите и евреите, както и тези, които изповядват друга вяра или не са вярващи, могат да се обединят около понятието за всеобща солидарност. Самият акт на оказване на помощ на друго човешко същество, чрез благотворително дарение или чрез добро дело, е израз на нашата обща човешка същност.

За тези, към които съдбата е била по-благосклонна — за тези с по-голямо благосъстояние — има нравствен императив да помагат на бедните. В много вероизповедания този принцип е кодифициран и е интегриран в нашето ежедневие, и ние го следваме, като даваме на другите. В богат свят като нашия никой не трябва да бъде изоставян без помощ, с която да може да се изправи на крака и която да го изтръгне от бедността и потисничеството.

Ако искаме да направим така, че нашият свят да е устойчив на бедствия, и да постигнем целите за устойчиво развитие по график до 2030 г., трябва най-напред да помогнем на най-слабите и уязвими общности в света. Деветдесет и три процента от крайно бедните хора живеят в страни, които са екологично уязвими, политически нестабилни или и двете.

Всеки един от нас може да направи нещо, за да помогне за намаляване на човешкото страдание. Лидерската роля приема различни форми и мащаби. Папа Франциск вече прояви лидерство по хуманитарните въпроси. Приветстваме тази възможност да обединим позициите на религиозните лидери и да заговорим с един глас.