Колкото и да се напъвам да съм оптимист, единственото положително в новината, че две момчета са изгонени от столично училище заради гавра в интернет с учител и съученичка, е фактът, че най-накрая педагозите са отъркали очи и са забелязали какво правят подрастващите в социалните мрежи.
Абсолютно убеден съм обаче - само със забрани и наказания нищо добро няма да се постигне, както със сигурност не е постигано и в миналото. "Твърдият подход" ще утрои желанието на децата - така е с всяко забранено нещо още от библейски времена. А за следващите поразии те ще вложат достатъчно мисъл и изобретателност, за да затруднят в уличаването и разкриването им дори отдела на Явор Колев в ГДБОП.
Подходът на контрол и наказания напомня силно на тоталитарната система. Тя е несъвместима със социалните мрежи, защото това е лично пространство за децата.
Днес дори третокласниците, въпреки че нямат право на регистрация, прекарват часове във фейсбук и получават десетки съобщения на час в различни групи във вайбър.
И всъщност най-сериозният проблем е, че децата ни се откъсват от реалния свят - четат по-малко книги, възприемат живота през кликове върху екрана на смартфона и общуват много по-рядко лице в лице.
Животът им се пренесе в мрежата с всичко добро и лошо, което им се случва. И това е факт, който трябва да приемем.
Разбира се, в никакъв случай не подкрепям да бъдат обиждани и унижавани нито съученици, нито учители, но смятам, че лошото не може да бъде изкоренено с лошо.
Защото в случая става въпрос за ценности и възпитание и големият проблем всъщност не е в наказаните ученици, а в незаинтересованите им родители.
В днешно време много повече подрастващи отпреди са оставени на самотек. Сред тях е и поколението на гастарбайтерите, които са принудени да изкарват прехраната на семействата си в чужбина и са оставили възпитанието и отглеждането на децата на родителите си.
Като добавим и дежурния виновник - "прехода", който постави стотици хиляди да растат в безтегловно общество на подменени ценности и беззаконие, лесно можем да си обясним какво се случва в главите на днешните ученици.
Ако наказанията наистина преодоляват и запълват големите празноти във възпитанието им, не разбирам защо не върнем направо трудововъзпитателните училища (ТВУ) от времето на комунизма? Колко по-ефективни биха били те от едно изключване от училище...
Все пак смятам, че големите виновници за грубите шеги на учениците са родителите и учителите, защото те са техните авторитети и модели за подражание.
Чудесно е, че в едно софийско училище са забелязали този проблем и търсят вариант за преодоляването му за разлика от стотиците други, които се правят, че нищо не се случва.
Но с "виновните" деца трябва преди всичко да се говори - и вкъщи, и в училище. И най-вече да се говори на техния език. А със следене и терор във фейсбук нищо добро няма да се постигне.