Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Невероятните приключения на Ивайло Зартов

Той е сред малкото хора, които посрещат превратностите на съдбата с усмивка.
Или поне външно изглежда така. Ако животът му се филмира, може да излезе какво ли не - драма, трагикомедия, трилър, гротеска... Повечето го помнят като осъдения за присвояване на 2,5 млн. евро, който в знак на протест си отряза кутрето пред камера през март 2013 г.
Близо две години и пет месеца след това 49-годишният Ивайло Зартов изглежда далеч по-спокоен, уравновесен и даже щастлив. На последния ми рожден ден върху тортата бе поставена друга цифра - 29, защото на толкова се чувствам, с килограмите съм 40 надолу, разказва бившият управител на „Инглиш вилидж".
В средата на август той се разхожда като свободен гражданин в центъра на Бургас, но дори и тези, които са били близки с него от времето, когато беше публично известна личност, трудно ще го разпознаят от пръв поглед.
Осъденият на 9 г. решетки вече е с променен режим
и е преместен от „хотела",

както той нарича корпуса на Централния софийски затвор, в „санаториума" - общежитието в Казичене. Използва годишния си отпуск, който е получил като примерен обитател на местата за лишаване от свобода, за да прекара няколко дни в Бургас и да представи тук книгата си с есета „Нож".
Ивайло Зартов е роден в София, но съдбата го отвежда в Бургас преди десетина години. В морския град никой не беше чувал за него до 2006 г. Той придоби известност с инвестиционен проект на дружеството "Инглиш вилидж" - построяване на селище от затворен тип в близкото до Бургас с. Димчево.
„Инглиш вилидж" е регистрирано през 2004 г., като 80% от него са на гибралтарската офшорка "Бизнес секюрити консълтънс лимитид", а 20 на сто се държат от "Росболстрой", собственост на жената на Зартов по онова време - Мария Качарава. Тя влиза в живота му с 5-те си дъщери. Самият Зартов има син - Ивайло, от друг брак. Мария Качарава е връзката между българина и руските инвеститори, които искат да вложат пари в недвижимости у нас. Така Зартов става управител на "Инглиш вилидж", парите обаче са на руския охранителен холдинг "Оскорд", зад който стои тогавашният депутат Генадий Гудков, а съпругата му Юлия е представител на гибралтарската офшорка.
Първата копка на селището бе бляскаво събитие, на което присъстваха управници и дипломати

Беше прочетена и поздравителна телеграма от Гудков. Тук бяха кметът Йоан Костадинов, посланикът на Руската федерация Анатолий Потапов, почетният консул на Руската федерация в Бургас Тонко Фотев. Нищо не издаваше, че проектът, а с него и Зартов ще се сгромолясат с гръм и трясък.
"Инглиш вилидж" бе представено като най-голямата туристическа инвестиция в областния център. Но тя не стигна доникъде. Вместо да станат домове на богати руски семейства, и до ден днешен къщите в Димчево стоят недовършени.
През 2006 г. обаче за няколко месеца
Ивайло Зартов става един
от най-популярните общественици и
политици в Бургас
Оглавява Движението за социален хуманизъм в града, зам.-председател е на национално ниво. Структурата се числи към лявото политическо пространство. Очакванията са той да вкара достатъчно съветници, за да бъдат тил в четвъртия мандат на Костадинов. Резултатът обаче не стигна за нито един мандат в местния парламент и политическите планове се разбиха на пух и прах. На парламентарните избори през 2009 г. Зартов се пробва (отново неуспешно) и за депутат, като бе втори след Александър Томов във Велико Търново в листата на "Обединение на българските патриоти".
Неприятностите на Зартов започнаха преди парламентарната авантюра - в началото на 2009 г., когато стана ясно, че срещу него има подаден сигнал за злоупотреби. От "Инглиш вилидж" оповестиха, че са го освободили от поста и са сезирали прокуратурата.
Сигналът за злоупотреби срещу Зартов „съвпадна" с друг катаклизъм. Една от доведените му дъщери - Анна Качарава (Зартова), призьорка от конкурса "Лице на Бургас", обвини в блудство Тонко Фотев, приятел на баща й и почетен консул на Русия в Бургас. На пресконференция в столичния хотел "Хилтън" младата Зартова описа в подробности сцените, разиграли се в тоалетната на спортeн център.
Последваха дела и от двете страни. Днес Ивайло Зартов не се разделя с копие от решението на Софийски градски съд, с което Анна е оправдана в делото за клевета, заведено от Фотев. Решението излиза през януари 2012 г. По това време Зартов вече е признат за виновен за длъжностно присвояване и първа инстанция му дава 12 г. становището на съда, че миската не е оклеветила дипломата в откровения си брифинг, със сигурност носи морално удовлетворение на втория й баща, но на практика от него няма никакви последствия.
То не повлия на поста и обществения престиж на Фотев, който продължава да е почетен консул на Русия в Бургас

и не иска и да се сеща за събитията отпреди 6 години.
Не това обаче се случи с депутата Гудков. Той трябваше да се раздели с политическата си кариера и събитията за него се стекоха повече от неблагоприятно след сигнал, изпратен до руските власти именно от Зартов.
През август 2012 г. следственият комитет на Русия обяви, че е получил потвърждение на информацията за незаконно участие на депутата от Държавната дума Генадий Гудков в предприемаческа дейност в компании, регистрирани в България и Гибралтар.
Руските медии цитираха представител на Следствения комитет, според който "проверката потвърди съобщените от Зартов факти за непосредствено участие на Гудков в управлението на споменатите чуждестранни компании, занимаващи се с изкупуването и строителството на територията на България на скъпоструващи недвижими имоти за сметка на валутните средства на компанията „Бизнес секюрити консълтантс лимитид", в която участва неговата съпруга".
Това не оказва съществено влияние на хода на процеса срещу самия Зартов. Съдът не възприема тезата на адвоката му Петя Шопова, че в случая става въпрос не за длъжностно престъпление, а за гражданскоправен спор. Шопова настояваше за детайлна счетоводна експертиза
на „Инглиш видидж", за да се установи къде са „изтекли" претендираните от собствениците 2,5 млн. евро.
На 20 март 2013 г. стана ясно окончателното решение на Върховния касационен съд - 9 години лишаване от свобода. 5 дни по-късно самият Зартов разпространи в мрежата клип, на който се вижда как той реже собственоръчно кутрето си.
„Не съжалявам!", заяви пред „168 часа" осъденият бивш управител на „Инглиш вилидж", имайки предвид всички беди, изсипали се на главата му през последните години. „Ако не беше се случило, щях да бъда мастита свиня, да смуча данъците на държавата и да съм един от ДОПГ (негова собствена абревиатура, която означава Държавна организирана престъпна група- б.а.), така че страшно се радвам и това не е куртоазия, щастлив съм", уверява експолитикът.
Той има и своя теория за отрязания пръст: "Хората са настроени така, че да забравят. С времето преживяванията се матират, запрашават се, файловете с информация се затрупват. Но сега, каквото и да ми се е случило, като си погледна ръката, веднага всичко се връща с пълна сила в паметта ми. Няма как да забравя. Никога. Ако не бях си отрязал пръста, щях да забравя!”
В невероятната история на Зартов има и любов
Той я среща в най-абсурдния момент от живота си. Когато е под домашен арест в Димчево и край него няма никого, защото многобройната му челяд вече се е преместила в София. Тогава фейсбук му напомня за едно забрането чувство отпреди 25 години.
Получава съобщение от Катя Донкова, гаджето му от ученическите години.
Бях си направила профил и сред произволно предложените от фейсбук приятели видях неговото име, първоначално не бях сигурна дали е той и се разрових в интернет, разказва Катя. След това му пуска съобщение и изключва компютъра си. Когато отново влиза във фейсбук, заварва над 30 писма от Ивайло.
Въпреки че моментът е много труден за нея - майка е на две деца, а бракът й се разпада, има финансови проблеми, - тя стяга багажа и тръгва съм „домашния арест" в Димчево. Когато поема пътя обратно към София, Катя вече е взела решение да промени основно живота си. Тя е и основната причина всичко, написано от Зартов в килията, да се появява в негов блог, а по-късно и в книгата „Нож". Както пише Зартов на финала на книгата си : "Това не е краят."Защото, ако той не намери следващото приключение, то със сигурност ще го открие.