Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последните минути на Георги, след като е наръган с нож в Борисовата градина ПРИЯТЕЛИ: Компанията на Георги (вляво) била неразделна. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Фатално разминаване забавя линейката, която трябвало да спаси 16-годишния Георги Игнатов на пейката в Борисовата градина, където той издъхна от кръвозагуба, наръган с 13-сантиметров нож. Това разкриха пред "168 часа" най-близките му приятели и техните родители.

Всъщност разминаванията в минутите преди убийството са две. Приятел от компанията му, с когото имал среща, се забавил на преглед при лекар. Георги

решил да го изчака

в парка вместо пред строителния техникум, където била първоначалната им уговорка.

Само двама души знаели къде ще бъде Георги в 12 часа - по времето на трагедията, след като мястото на срещата се променило - приятелката му Лора и момчето от компанията му, с което имали среща.

Две телефонни позвънявания има Георги в минутите, преди да издъхне - към родителите си и към Лора. Момчето казва: "Наръгаха ме", но така и не става ясно кой е бил нападателят - познат или непознат, мъж или жена, сам или със съучастници.

В момента, когато Лора получава обаждането, тя звъни на 112 и тръгва към мястото на инцидента. Приятелят, с когото имал среща, тъкмо си е тръгнал от прегледа и звъни на Георги, за да го попита къде точно го чака. На обаждането обаче отговаря Лора, която му казва: "Идвай бързо."

Момчето пристига и отива да изчака линейката, за да отведе екипа до пейката. Оказва се обаче, че диспечерите дават

грешна информация откъде ще пристигне колата

на "Бърза помощ".

Цели 15 минути полицията и линейката чакат на грешно място - срещу сградата на националното радио, някой да дойде и да ги отведе до мястото на инцидента. В същото време приятелят на Георги чака малко по-надолу на ъгъла в близост до спирката на метрото, както са му казали първоначално от спешния номер. Текат фатални минути, а никой не се обажда на момчето, за да съобщи, че екипите вече са пристигнали.

Оказва се, че Георги е бил наръган в белия дроб, а не в сърцето, каквато беше първоначалната информация. Именно мястото, където е попаднал ножът, се оказва причината шансът за спасяването на живота му да е бил минимален. Така тези загубени минути може да са били от ключово значение за оцеляването на детето.

Ударът бил

изключително точен

Не става ясно обаче дали попадението е случайно, или е дело на някой прекалено подготвен килър, разказват близките на момчето.

Часове след като тялото на Георги бе открито, започват да се появяват най-различни версии за това кой и защо го е убил. Оказва се обаче, че първоначалната информация за момчето не отговаря на истината.

Георги е бил отличник и никога не е бил футболен хулиган, категорични са момчетата от най-близкото му обкръжение. Всъщност, макар и наистина да е подкрепял "Левски", Георги е ходил само на 4-5 мача.

Не е бил краен в пристрастията си, нито е познавал хора от такива среди. Ходил е на стадиона само когато приятелите му го водели там.

Конфликт за момиче също никога не е имало. Георги бил кротък и тих, интересувал се изключително много от образованието си и никога не излизал, преди да си подготви уроците. В последните 5-6 месеца пък бил напълно отдаден на приятелката си Лора. Тя била първата му любов.

Освен с нея най-много обичал да се вижда с компанията си от четири момчета.

Те били неразделни още от първи клас, когато учели в 41-во училище в центъра на София. И петимата имали много висок успех и след 7-и клас били

приети в най-елитни училища

Двама от тях - Георги и Тошко, отишли в търговско-банковата гимназия, а другите трима - Константин Константинов, Александър Димитров и Константин Малчев, се записали във Втора немска гимназия.

Бащата на Косьо е известният математик професор Михаил Константинов, който често помагал на децата по математика.

Родителите на Георги пък имали фабрика за мебели в Трявна. Бизнесът им обаче не бил голям, нямали конфликти и врагове, настоява бащата на един от приятелите му - Мирослав Паскалев. Георги е

най-голямото от трите

деца в семейството

Има сестричка, която е ученичка в първите класове и братче на 3 години.

Затова според него убийството става още по-нелогично и няма никакъв конкретен мотив. Нито семейството му, нито самият Георги били пречка за когото и да било.

"Геша беше едно момче, чиято първа задача беше да си научи уроците и след това да прави каквото и да е друго - казва Мирослав Паскалев. - В 41-во училище станаха първи приятели със сина ми.

Георги му беше най-добрият приятел. Събираха се вкъщи или у тях. Георги се грижеше много за малкото си братче, отделяше изключително много време за него. Въобще не му тежеше дори когато излиза с приятели и го разхожда с тях. Детето още няма три години.

Георги беше тихо момче, с едно много тънко чувство за хумор. Обичаше да вкара и малко иронийка, и малко сарказъм, но в много мека форма. Срещу него трябваше да стои интелигентен човек, за да разбере тези неща."

Пълният текст, както и интервю с най-близките приятели на Георги, четете в печатното издание на в. "168 часа"