Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истината за арменския геноцид, който скара папата с Турция ЖЕРТВИ: Милион и половина арменци загиват по време на геноцида от 1915 до 1922 г.

"Миналия век нашето човешко семейство преживя три масови и безпрецедентни трагедии. Първата, която широко се приема като първия геноцид на ХХ век, порази арменския народ."
Това са думите на папата на Римокатолическата църква Франциск, с които той разгневи Турция, но и категорично призна масовото избиване на арменци от 1915 г. за геноцид. Потвърждение, което вече са направили 22 държави в света, но Турция продължава да отрича.
Думите на папата са произнесени по време на специална религиозна служба в базиликата "Свети Петър". Литургията бе отслужена заедно с арменския патриарх Нерсес Бедрос XIX Бутрос Тармуни и на нея присъства президентът на Армения Серж Саркисян. "Арменският геноцид, това е
безкрайно безумно престъпление, което е необходимо да се помни, защото там, където няма памет, злото не позволява на раната да зарасне. Да се мълчи за престъпление, означава да се позволи още повече кръв да потича от раната", казва още папата в словото си.
Реакцията на Турция срещу тези думи бе моментална. Южната ни съседка извика представителя на Ватикана в Анкара за обяснения относно определението "геноцид".
Турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу определи като "безпочвено" и "далеч от историческата действителност" използването на тази дума за избиването на арменците в Османската империя преди 100 г. Фактите обаче говорят съвсем друго, разказват историци пред в. "168 часа".
"Събитията започват през 1915 г., когато Турция е силно притисната от офанзивата на Русия - разказва проф. Пламен Цветков. - На арменците, като християни, са гледали като на потенциална 5-та колона на Русия. Това е една от причините за геноцида. Първата световна война е събитието, което дава начало на тези жестокости, не само в Турция.
Атмосферата е била наистина наситена с насилие. Отпушва се една верига от бруталности, които водят до този резултат.
Милион и половина са убитите арменци. Това променя цялата география на региона, защото всъщност днешна Армения представлява само малка част - една трета от бившите си земи. Все едно да си представим днешна България да бъде само северозападната й част. Исторически и традиционно Армения стигала до езерото Ван в Турция.
Тръгват да ги преселват, като насъскват срещу тях предимно кюрдите. Това преселване всъщност се превръща в клане. Това са жени, деца и старци, голяма част от които загиват по пътя на това преселване.
И ние не сме стигнали още до това съзряване да си признаем собствените престъпления. Така става и с Турция, която реагира негативно. Всеки народ трябва да погледне без страх на своето минало.
България спасява арменци през края на ХIX век, но не и при геноцида.
През 1915 г. България е съюзник на Турция."
Лаконично относно отношението на нашата страна към проблема се изказва и проф. Андрей Пантев: "През този перод 1915-18 година България е във военен съюз с Турция. Много български офицери получават турски ордени и обратното. Ние също трябва да бъдем упрекнати."
Избиха интелигенцията ни, но никога не сме търсили мъст, казва пред в. "168 часа" отец Кусан Хадавян, Духовният пастир на арменската общност в София.
"Турция винаги е била против признаването на арменския геноцид - казва отец Кусан Хадавян. - Тази година ние се подготвяме отново достойно да почетем паметта на милион и половина арменци, които станаха жертва на геноцид през 1915-1922 г.
Сред тези жертви беше и елитът на арменския народ. Хора образовани и интелигентни - адвокати, писатели, поети, лекари. Заради жескокостите, които вижда по време на геноцида
загива и великият композитор Гомидас,
който беше монах
Той беше пощаден, но при гледката на тази национална трагедия изпада в умопомрачение и до края на дните си остава на лечение в психиатрична клиника във Франция, където умира през септември 1935 г."
Геноцидът над арменския народ е началото на трагичния период от живота на Гомидас, който му нанася психическа травма. През април 1915 г. заедно с други арменски артисти и интелектуалци е арестуван и депортиран извън Турция.
Това, което вижда по време на геноцида, му донася смъртоносно психическо разтройство. Първо е бил хоспитализиран в Константинопол, а по-късно преместен в Париж, където прекарва остатъка от живота си. Умът му е променлив, преминаващ през моменти на проявен и бистър разум и по-дълги дни разпънат от тотални чувства на хаос. След 1919 г. Гомидас повече не пише музика до смъртта си.
"Моят татко, казваше че нашият род също е дал жертви в геноцида - около 40 души - спомня си отец Кусан Хадавян. Арменският народ, свято тачи паметта на своите предци, които са загинали за да останат арменци и християни. Всички ние знаем, че народите имат своята история, обаче нямат такава дата като 24 април - този наш национален траурен празник. Именно на този ден всяка година стотици милиони наши сънародници по цял свят почитат паметта на своите предци от геноцида".
Тази година траурната дата ще бъде отбелязана по-различно, тъй като
жертвите на геноцида
ще бъдат канонизирани
за светци
на 23 април в Ечмиасин, духовният център на Арменската апостолическа православна църква.
"За светци не се отслужва панахида. Затова ни е специално представено по какъв начин ще протече църковният ритуал детайлно в църквата и на паметната плоча на гробищата", уточнява отец Кусан Хадавян. В България почитането на жертвите на геноцида започва още на 18 април с пиесата "41-вият ден на планината Муса или 100 години по-късно".
През 2015 година се навършват 100 години не само от Арменския геноцид, а и от съпротивата на арменския народ срещу турската войска при град Ван.
През годините на Арменския геноцид именно той е първият голям град, където е била организирана съпротива.
Докторът на историческите науки от Националната академия на науките в Армения Арутюн Марутян отбелязва, че по време на Първата световна война срещу врага отбранителни боеве от страна на градското население не са водени. Във войната са воювали армиите, а не мирното население.
Единствено в Западна Армения и в Киликия мирното население в редица арменски градове се е въоръжило и е организирало съпротива срещу нападателите, както през годините на Първата световна война, така и след това. И сред тези отбранителни битки, най-успешната е била съпротивата в град Ван.
Благодарение именно на тези действия в началния етап на геноцида, по време на най-жестоките действия,
около 200 000 арменци
са били спасени
По време на съпротивата се е извършвала огромна организационна дейност. Трябвало да се защити не само едно село или връх на планина, а цял град с 25 000 души население. В края на краищата, делото е завършило с победа. В резултат, през последвалите 70 дни Арам Манукян е назначен за временен губернатор на област Васпуракан и започва управлението на региона.
До март 1918 година в град Ван има арменска власт, която била ръководена от Кости Амбарцумян. При последното отстъпление към края на този месец от Ван последва създаването на Република Армения през май 1918 година.
"С герочичната съпротива на Ван показахме на Турция и на себе си, че ние можем да воюваме, да се съпротивляваме и да победим. В основата на идеята за преформулировка на 24 април е тъкмо това, че ние сме имали много невинни жертви, но редом с тях е имало многобройни масови самоотбранителни епизоди и по градовете, и по селата", казва Арутюн Марутян.
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Голяма част са били
насилствено депортирани
в кервани
и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад.

Още за жестокостите и ужаса, преживени от арменците четете в новия брой на в. "168 часа".