Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Рестартът на "Кремиковци" невъзможен

Голямата гордост на социализма - скандалният металургичен комбинат "Кремиковци", чиято съдба вълнува България вече 54 години, за пореден път стана повод за разгорещени дискусии сред политиците.
Предложението на "Атака", направено в Народното събрание, държавата да възобнови производството в предприятието, разбуни духовете по тема, която вече сякаш се смяташе за забравена.
Съдбата на "Кремиковци" е от огромно значение за жителите на София поради екологичните проблеми, които години наред създаваше. Откакто комбинатът спря работата си,
 раковите заболявания
 в столицата са намалели цели три пъти,
показват изследвания. Оказва се обаче, че не са малко и тези, които възлагат големи надежди на възстановяването на работата на предприятието.
Разбира се, причина за дългите дебати стана предложението на "Атака". Ако ГЕРБ беше инициирал възстановяването на "Кремиковци", едва ли депутатите щяха да му обърнат внимание. Така или иначе темата отново е на дневен ред.
За никого не е тайна, че рестартът във варианта, предложен от “Атака”, не е възможен
най-малкото защото комбинатът е частна собственост. Впоследствие парламентарната група смекчи предложението си - държавата да не се намесва пряко, а просто да изрази подкрепата си за търсене на инвеститори и възстановяване на производството.
Идеята държавата да се намеси в частния бизнес се струва абсурдна даже и на някои депутати от управляващата коалиция.
"В първоначалния вариант предложението на ПП“Атака” ми се струваше невъзможно. - коментира проф. Методи Теохаров от Коалиция за България. - Те обаче редактираха текста и ние от трите парламентарни групи го приехме накрая, тъй като вече се касае за производство в по-малък мащаб, по-малки мощности, които все пак са запазени. Те са незначителни, но върху тях може да се помисли. Иначе предложението за възстановяване на цялото производството на "Кремиковци" е нереалистично. Извършил съм детайлни проучвания на терена, водите и почвите. Всички доменни пещи, фабрики и административни сгради - цялата структура на “Кремиковци” е разрушена. Затова мисля, че държавата трябва да помогне процеса в комбината да се разчисти и подравни теренът, да се извърши рекултивация, а след това да се организира продажба на земята, която при сегашните условия ще струва много скъпо, защото е близо до София. Въпреки всичко земята около “Кремиковци” не е замърсена.
Понякога обаче се прави политика,
а не да се мисли за екология.
Спомняте си че, изследователите правеха първоначално заключения, че има замърсяване на земеделските земи около Кремиковци, а веднага след закриването - че няма."
Според представители на бившите управляващи изненади няма. "Предприятието е частна собственост, а според информацията, с която разполагам, случайно или не, това съвпада с намеренията на собственика. В този смисъл може да се каже, че чукаме на отворена врата", коментира Стефани Михайлова от ГЕРБ. Според нея трябва да се има предвид, че става въпрос за много малка част от капацитета на бившия комбинат. "Затова подчертавам, че не става въпрос за реален рестарт - никой не може да възстанови, да речем, доменните пещи", казва още Михайлова. Тя е категорична, че рестартът в този му вид би довел до нищожен икономически ефект. Най-краткият виц по повод на сагата "Кремиковци" бе разигран от депутатите Павел Шопов и Рамадан Аталай в кулоарите на Народното събрание.
“Браво, железен си”, каза
представителят на “Атака”
и се ръкува с колегата си от ДПС. Само минути преди това Народното събрание реши икономическата комисия да предложи становище по идеята на "Атака" за възстановяване на производството в "Кремиковци". По предложение на Павел Шопов заседанието се предаваше пряко по БНТ и БНР. След поздравленията между Аталай и Шопов двамата започнаха дружески разговор.
Рамадан Аталай произнесе едно от ключовите изказвания по темата.
"Трябва да се помисли по какъв начин ще бъде възстановено "Кремиковци" - нямам други претенции, освен да не се вземат пари от данъкоплатеца. 19 години съм работил в това предприятие... То имаше 260 милиона задължения към митниците, защото тогава държавата не субсидираше износната продукция. Проведе се вандалска приватизация, която доведе "Кремиковци" до това състояние. "Кремиковци" в първите години имаше над 25 000 работещи души", каза Аталай.
Учудващото съгласие на управляващите с предложението на "Атака" породи подозрението, че идеята не е само на Волен Сидеров. Дали е възможно да се възстанови производството, сега тепърва работна група на икономическата комисия ще изяснява. Според експерти пещите за студено леене функционират добре и не са спирали, но дейността на доменните пещи е прекратена необратимо.
Най-скъпа в момента била земята, върху която е изграден комбинатът
Тя хич не е малка като площ. Преди време имаше идеи върху нея да се строи жилищен комплекс и някой да печели от продажба на имоти.
И все пак каква е 54-годишната история на вече превърналото се в легенда предприятие.
Първата копка на легендарния комбинат "Кремиковци" е направена през 1960 г. Решението за неговото създаване е взето 4 години по-рано от депутатите на БКП в Министерския съвет, а изграждането му е по съветски проект. Предприятието започва да се строи на базата на Кремиковското железорудно находище. Находището, на 19 км от столицата, съдържа около 250 млн. тона железна руда.
Заводът започва да функционира на 11 октомври 1963 г., когато заработва първата пещ в него. Лично Тодор Живков тържествено открива комбината на 5 ноември следващата година. Рожденият ден на "Кремиковци" впоследствие е обявен за професионален празник на българския металург. 35 000 работни места се откриват в новопостроения завод.
От 1986 г. за условията на безопасен труд в завода отговаря Рамадан Аталай. Тази длъжност му е поверена до 1991 г. 44 души са загинали при трудови злополуки само за този период. Инцидентите общо наброяват повече от 2000.
Огромните надежди, които се възлагат на предприятието, обаче, бързо са попарени. Оказва се, че
рудата от находището в Кремиковци е неподходяща за произвеждането на качествен метал. Отровните примеси в нея и сложната й обработка възпрепятстват използването на огромното количество залежи. Налага се да започне внос на руда от бившия Съветски съюз. Дълговете на предприятието стремително започват да се натрупват.
Сериозната криза в "Кремиковци" след 1995 г. вкарва завода в списъка за оздравяване. Година преди демокрацията заводът е произвел 1,584 млн. тона стомана, но отчайващо се нуждае от инвестиции и модернизация.
При СДС проблемите на комбината продължават, започват да изчезват ценни материали, а на входа и изхода на "Кремиковци" изникват фирми, близки до властта, които напълно го изцеждат. Решението за приватизацията на комбината идва през 1999 г. Тежката присъда е произнесена от правителството на Иван Костов. "Кремиковци" вече е в черния списък на МВФ и ако не бъде приватизирано, очаква го ликвидация. Към този момент дълговете са 640 млн. лв.
1 долар е парадоксалната цена, за която е продаден огромният металургичен комбинат. Сделката е сключена с "Дару металс", по-късно преименувана на "Финметалс холдинг" АД. Държавата си запазва малко повече от 25% от капитала на предприятието и му опрощава дългове в размер на 201 млн. лв. За инвеститори тогава освен българската компания се кандидатират една турска и една италианска. Фирмата на Валентин Захариев обаче печели търга и обещава да погаси задълженията на завода.
Благодарение на огромната сума, която държавата опрощава като дълг на "Кремиковци", през първите години след продажбата новият собственик успява да покрива дълговете си към външни доставчици и партньори. Стига се дотам, че в един момент държавата субсидира предприятие с предимно частен капитал.
Стартовият подем обаче бързо е посечен. Оказва се, че дори и заводът да е съвестен към чуждестранните доставчици, не успява да си плаща задълженията към "Булгаргаз", НЕК, НОИ, митниците и Агенцията за държавни вземания. Така до 2001 г. натрупва нов борч - от 837 млн. лв.
Поредният скандал с "Кремиковци" става през март 2002 г. Тогава вицепремиерът в правителството на Симеон Сакскобургготски Николай Василев обявява, че новият собственик на предприятието го източва чрез офшорни фирми
Политикът от НДСВ обявява, че заводът продава стоката си на крайно ниски цени на определени компании. Офшорките препродавали металите на по-големи суми, а разликата отивала в джобовете на собствениците на предприятието.
Временна парламентарна комисия поема случая, но акцията бързо е стопирана от Министерството на икономиката. Конфликтите обаче отново се възраждат през 2004 г.

Тома Белев, еколог:
Без комбината най-сетне имаме чист въздух

Откакто “Кремиковци” спря работата си, въздухът в София най-сетне стана чист и отново се вижда Стара планина. Така коментира екологът Тома Белев идеята за възобновяване на предприятието. По негови думи, ако някой иска да възстанови дейността му, трябва да спази всички изисквания и по отношение на екологията. Това, разбира се, би струвало много скъпо.
“Не е смислено да се отделят публични финанси за подобен проект. Това е бизнес. Ако собственикът смята, че може да възстанови производството, да вземе кредити, да събере пари, никой няма да му попречи. Но да се отделят пари от държавния бюджет, това би било недопустимо”, смята екологът.
Той отбелязва още, че това предприятие в голямата си степен е разрушено. Ако започне работа, това ще бъде с части, които в момента съществуват, но при всички положения ще трябва да получат комплексни разрешителни за работата си.
“Аз не се съмнявам, че би могло да съществува завод, който да не замърсява околната среда или това да е в съответните разумни граници. Абсолютно е възможно, но е въпрос на инвестиции. Досега не се инвестираше достатъчно, затова “Кремиковци” замърсяваше цялата Софийска котловина”, отбелязва Белев.
Той припомня, че след като “Кремиковци” спря дейността си, Стара планина се вижда всеки ден от кв. “Люлин”, а преди това се е случвало най-много три пъти в годината, и то при условие, че предния ден е валял дъжд.

Председателят на федерация “Металици” към КНСБ Васил Яначков:
Ако предприятието заработи, ще  е страхотна финансова инжекция

- Г-н Яначков, възможен ли е рестартът на “Кремиковци”?
- Присъствах на дебатите в икономическата комисия в парламента и категорично съм за рестарта. Не става дума за възстановяване на непрекъснатото леене, разбира се, защото то не съществува, а възобновяване на горещото валцуване и стоманодобивното производство, което е непокътнато. Трябва да кажа, че няма и екологична опасност, защото дейностите, които замърсяваха, няма как да бъдат възстановени.
Необходимо е държавата да заяви, че подкрепя съществуването, защото няма инвеститор, който да дава пари за нещо несигурно. Така или иначе сегашният собственик няма да хвърля повече пари, без да е убеден, че държавата ще го подкрепи.
Не става дума да се правят компромиси с екологията. Рестартът трябва да стане при изпълнение на всички законови изисквания.
Държавата може да го подкрепи по много начини - и по отношение на енергийната ефективност, и по отношение на развитие, подготовка на кадри. Може да му съдейства и за привличане на още инвеститори.
- Защо смятате, че въпросът дойде на дневен ред?
- Според мен този въпрос не е слизал от дневния ред. Това, че “Атака” го поставиха сега, не значи, че не е бил актуален и преди. Ако "Кремиковци" заработи, това веднага би било страхотна инжекция за енергетиката и за железниците. Всички знаем и едното, и другото в какво състояние са. Освен това всяко работно място в металургията носи поне 5 работни места в дейности, свързани с нея. Евентуалните инвеститори трябва да възстановят доверието си и “Кремиковци” да се върне към живот.
- В миналото не всеки инвеститор се оказваше толкова добър...
- Инвеститорът е толкова добър, колкото държавата е на мястото си. Ако държавата не рекетираше този, който дойде тогава, нямаше да се стигне дотук. Спомняте си, че със същия натиск искаха да затворят и други страхотни предприятия с големи инвеститори. Това са страхотни предприятия с големи инвеститори.
Ако се извиняваш на инвеститора, той може да покаже волности. Например социалната политика на държавата би могла да подкрепи металургични и други заводи. Това, което прави стабилна икономиката, е индустрията.
- Какъв ще е ефектът върху екологията?
- Всякакви глупости, че заводът ще почне пак да замърсява, че хората пак ще гладуват, не са верни. Ако държавата беше малко по-умна преди две по-предишни правителства, собственик на "Кремиковци" щеше да стане световният шампион по производтво на стомана Асилор Митал. Той даде 30 млн. просто така - да се дадат заплати на хората, да се купят суровини, да работи “Кремиковци”, но тогавашното правителство не пожела да вникне в това.
Следващите управляващи направиха още по-голяма грешка, като не се съгласиха да подкрепят оздравителния план и превръщането на “Кремиковци” в национална компания, а кредиторите да станат акционери.
Над 60% от кредиторите бяха готови да капитализират дълговете на предприятието. Тоест дали са парите си предварително. Всезнаещият Дянков практически им тресна вратата. Това са лудости. Сега “Кремиковци” щеше да е модерно предприятие. Ако беше приет оздравителният план, комбинатът директно ставаше предприятие без задължения.