Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тервел Пулев: Конкуренцията с Кубрат ни направи шампиони

- Тервел, съпричастен ли си със събитията в страната?
- Дотолкова, доколкото народът живее добре. Не съм съпричастен с това, че голяма част от протестите са манипулирани и платени. Против професията "протестиращ" съм.
- А ти би ли протестирал?
- Разбира се. Това е начин да си изкажеш позицията и да заявиш, че не си съгласен с нещо. Виждаме демокрацията в пълна сила като пример в социални държави като Франция и Гърция.
- С какво не си съгласен в спорта?
- Хората, които се занимават с развитието на спорта, се оплакват от липсата на мотивация у децата и трудно вадят спортисти специално за моя спорт. Няма я тази стръв, която я имаше преди години у нас и тези преди нас. А отделно вече и материалните бази се рушат.
- А теб какво те стимулираше да спортуваш като малък?
- Сравнено със сега, беше доста по-добре организирано. Имаше структури в спорта и това се усещаше от самите деца. Всичко беше в п7о-добро състояние. Личният пример оказа сериозно влияние. В педагогиката това е първото правила. Когато един треньор застане пред състезателите си и не изглежда добре - говори за слаб личен пример. Също не е добър пример, когато работи и друго, за да си изкарва прехраната, защото не мисли основно за спорта. Забелязва се от състезателите.
Когато тренираме, ние почти живеем с треньора
Той те възпитава от дете. Понякога дори става така, че прекарваме повече време в залата, отколкото вкъщи. В един момент си ставаме и приятели.
- По-близките отношения не пречат ли, когато трябва да бъде по-строг спрямо теб?
- Задължително треньорът трябва да спазва определена дистанция и да има граница в комуникацията със състезателите. Не може да седне на една маса със състезателите си, да пие с тях и да се държи непристойно за един педагог или преподавател. Ако има такъв случай, трябва да дойде и да бъде съпричастен с отбора си, но в премерени граници на своето поведение.
- Мислил ли си да ставаш треньор?
- Имам какво да дам на състезателите, имам и диплома. Още не съм обмислял такъв вариант, но не е изключено. Не се самозалъгвам, че ще се състезавам цял живот.
- Сега учиш и право. Защо се насочи точно към тази специалност?
- Предметите, с които се кандидатстваше, ми вървяха много и затова я избрах. В училище винаги ми се е удавало да развивам теми по литература. С минимални усилия, само с наученото в клас, без проблем пишех есета и съчинения. А по историята ме запали баща ми. Непрекъснато ми разказваше за българската и световната история и ми предаде доста знания.
- Разбиваш доста стереотипи за спортистите.
- Повечето са изключително грамотни хора. Всеки един от нас има странични интереси, които развива. Отделно спортистите говорят чужди езици, особено ако искат да се реализират навън. Не бива да ни слагат под общ знаменател. Разбира се, всяка сфера си има изключения, но не само в спорта има хора с ниска култура на изказване или писане. Спокойно мога да кажа, че много хора, които са академично насочени, не могат да направят елементарни физически упражнения. За мен това не е редно. Смятам, че когато едно дете се учи да пише, трябва да прохожда и във физическата култура ръка за ръка.
- Има ли конкуренция между теб и брат ти?
- Сега няма, по-скоро като деца. Треньорите са ни казвали, че са


използвали победата
на единия за
мотиватор на другия


Децата имат по едно състезание в годината, ако единият от двамата е станал шампион, за другия остава стремежът да се докаже догодина. Това е естествена подсъзнателна конкуренция, която ни е вършела голяма работа и ни помогна донякъде да постигнем такива резултати и да станем шампиони.
- Налагало ли ти се е да се отбраняваш на улицата?
- Рядко ми се е случвало някакво спречкване на улицата, и то само при самоотбрана. В училище гледаха с голям респект към мен и не съм имал проблеми. Най-важното е уменията никога да не излизат на улицата. Попадал съм в неприятни ситуации, но съм успявал да избегна конфликт. Преди години не ме познаваха толкова хората. Сещам се за един случай пред нощно заведение, където някакъв човек ми посегна, а аз успях да се мръдна рязко и с много голяма прецизност да избегна удар.
Разминах се буквално на милиметри и той падна сам, повлечен от инерцията
Дойдоха охранителите, извикаха и полиция. Доста свидетели имаше наоколо и беше ясно, че не съм го ударил. В сбиване, в което присъства и боксьор, по презумпция може да се приеме, че той е виновен и е агресор, заради уменията си, но в този случай нямаше проблем.
- Синът ти Калоян иска ли да стане като баща си?
- Той е все още дете и това, че сега иска да става боксьор, не е показателно. Просто копира всичко, което правя. Ако облека сако и риза, казва, че иска и той такова облекло. Ако тренирам с гири в залата, веднага иска и той да направи същото.
- А ти като човек, израснал в голямо семейство (пет деца - б.а.), искаш ли да имаш повече деца?
- Разбира се. По-добре е едно дете да не расте сам. Ние бяхме като едно малко общество. Винаги беше забавно вкъщи. Говорили сме си с Диана и тя иска още деца.
- Сега Калоян е при теб, нали?
- Да, майка му се състезава в Букурещ.
- Въпреки че сте свикнали на този начин на живот, как се съхранява връзката ви?
- От самото начало бяхме наясно, че ни чака такъв път. Приехме го и мисля, че се справяме доста добре. А и разстоянието дори те кара да обичаш по-силно и да осъзнаваш любовта. Стараем се често да се виждаме. Въпросът е да съумееш да се справиш, когато обстоятелствата са форсмажорни.
- Вие не сте сключвали брак.
- Не вярвам, че един подпис поддържа отношенията. Разбирам го като юридически договор, който не променя нищо. Любовта не съществува върху лист хартия, тя е у хората. Трябва да се показва във всеки един момент, за да може човекът до теб да я усеща.
- А ти как я показваш?
- Не мога да кажа, че съм романтик, но Диана ме познава като човек и усеща, когато й показвам чувствата си. Много пъти съм отивал неочаквано при нея, но не съм могъл да я изненадам. Когато беше в Белград, реших да отида при нея. Тръгнах една вечер и не й вдигах телефона, за да не разбере, че пътувам. Пристигнах и вратата й беше отворена. Тя просто знаела, че ще дойда, защото не съм вдигал.
- Доста добре се познавате.
- Няма как. Заедно сме от 2007 г. Запознахме се още в спортното училище, но излизахме в една компания като приятели. Загубихме връзка, когато завършихме. Чак след няколко години се срещнахме отново на лагер и тогава се получиха нещата. Може би преди това не сме осъзнавали за симпатиите си, но тези неща просто се случват.
- Имал ли си други по-дълги връзки преди Диана?
- Да, аз винаги съм бил сериозен в отношенията си с жените. Преди нея имах също дълга връзка с момиче, което няма нищо общо със спорта.
- Заради какво си склонен да прекратиш отношения с жена?
- Светът е шарен и много неща ни заобикалят и ни се случват, но мога да прощавам.
- Ревнив ли си?
- Някога бях, сега изобщо не съм.
- В къщата на "ВИП брадър" попадна в доста интересна ситуация с Лияна.
- Първо трябва да отбележим, че това е телевизионно предаване и ако продуцентът не се стреми да се случи по-пикантна развръзка, ще е обречено на пълен провал. Много от нещата бяха монтирани, други бяха подсилени за по-голям ефект. Всяко нещо търпеше промени от екипа и продуцента. Това, което видях за себе си след това, въобще не отговаряше на моя профил и на присъствието ми вътре.
Мисля, че се представих в пъти по-положително. По отношение на Лияна се подведох и това беше единствената ми грешка, за което съжалявам.
Но е добре да се знае също, че въпросната ситуация е била хиперболизирана чрез монтиране на романтична музика и сцени, разиграли се седмици по-късно. Реално
вътре си живеехме по един начин, а навън излизаха неща, за които самите ние
не знаем, като
"любовен триъгълник"
Хубавите моменти не бяха показвани, за да има скандал, но ги разбирам и нямам проблем с това. С Павел Чернев правехме дълги беседи на тема литература и история, а като излязох, не видях такова видео. Цялата къща използваше Павел като енциклопедия, защото е много начетен човек.


- В предаването не се усети притеснение у теб, че приятелката ти го гледа и може да имаш проблеми.

- Още преди да вляза в къщата, си поговорихме с Диана. И двамата бяхме наясно с формта. Тогава тя ми каза, че не ме вкарват там, за да покажат колко съм добър, а да изкарат скандал, така че да привлекат зрители и да си вдигнат рейтинга. Диана говори малко, но е много мъдра и интелигентна. С изключение на това, което показаха с мен и Лияна, не можаха да изкарат нещо негативно от мен.


Горд съм, че не се
поддадох на провокации, интриги и скандали


Мисля, че се държах мъдро и балансирано. Съквартирантите го усещаха и не се опитваха да ме провокират. Имаха респект към мен.
- Едва ли някой би искал да ядоса боксьор.
- Защо не? Ако продуцентът би искал някой да се конфронтира с мен, има начини да ме изкарат извън релси, защото вътре е забранена физическата саморазправа и могат да ме изгонят за такова нещо. Въпреки това не стана.
- Много балансиран човек си. Спортът ли те прави такъв, или си спортист благодарение на този самоконтрол?
- Спортът ме е научил на много неща. Показал съм го на ринга, както и сега в чисто житейска ситуация, за което съм много щастлив. Медалите и постиженията ми не играеха никаква роля във "ВИП брадър". Не искам да парадирам с тях, а да покажа какъв човек съм.

Знам, че
постиженията
са ме направили такъв, какъвто съм


Както се казва, битието определя съзнанието.
Искам да наблегна на това, че показах личността си, въпреки че беше изкарано най-негативното от мен. Мисията, в която играех ролята на полицай, е била показана много избирателно. Видях видео под звуците на тежка музика, в което аз ,лошият, наказвам хората и ги карам да се мъчат и гърчат. Чак толкова тежки моменти не е имало за никого с изключение на определени хора, които изпадаха в сцени жертва през целия престой в къщата. Изобщо не е имало такива тежки моменти.
- Какво ти предстои сега?
- Тепърва ще се срещам с треньора си Боби Бояджиев и ще решим как да продължим - в кое състезание ще се участва и как ще се подготвяме. Но със сигурност ще продължа да се боксирам.