България първа надига глава след Сталин
Добре укривани през годините исторически сведения сочат България като първата страна от Източния блок, в която е имало масово и открито изразено недоволство от комунистическата власт след кончината на Сталин.
На 3 май 1953 г. над 5000 тютюноработници в Пловдив предприемат нещо нечувано за онези времена - започват стачка срещу ниските надници и непосилните условия на труд. След неумелата намеса на изпратените специално от София висши партийни функционери недоволството прераства в бунт, който по тяхна заповед е удавен в кръв от побеснели милиционери. Днес със сигурност се знае, че са застреляни намясто поне 9 от участниците в протеста, а стотици са натикани в камионетки и след разпити и мъчения са изпратени в многобройните лагери и затвори из страната. Учудващо е, но въпреки желязната цензура навремето
информация за събитията у нас е изтекла на Запад
Това прави напълно несъстоятелен мита за страната ни като най-верния сателит на Съветския съюз, смятат историци и изследователи.
Подготовката за стачката стартира месец и половина след смъртта на Сталин - на 20 април 1953 г. На тази дата работниците изпращат и писмените си искания до министър-председателя Вълко Червенков и предупреждават, че ако не бъдат изпълнени в началото на май, ще прекратят работа. С това българските тютюнопроизводители изпреварват значително по-известната постсталинистка стачка на берлинските работници, която започва на 16 юни 1953 г. "След смъртта на Сталин България е първата страна в Източна Европа, в която се надига народен протест срещу водената от правителството политика. В Пловдив през май 1953 г. тютюноработници оспориха въвеждането на нови работни норми, които налагат
повече труд без никакво увеличение на заплатите".
В края на 90-те години, когато водех проучванията си за дисертация на тема: "Образът на врага в България 1948-1953", цитираните две изречения, прочетени в "Кратка история на модерна България" на професора в Кембридж Роберт Крамптон, жегнаха любопитството ми на млада изследователка", разказва френската историчка с български корени Мона Фосколо.
"Както повечето хора на Запад, бях убедена, че след смъртта на Сталин първият народен масов протест в страните на Европа, окупирани от съветската армия, е била стачката на берлинските работници, избухнала на 16 юни 1953 г. и прераснала на 17 юни в бунт, потушен сурово. Впрочем в памет на жертвите е изграден мемориал, изрядно поддържан и до днес в Берлин. Разбрах и, че на 6 юни в Чехословакия военният завод на "Шкода" в град Пилзен също е обявил обща стачка. Като се поразрових за случилото се в Пловдив,
намерих и други потвърждения
за него в изследване на станфорския професор Джон Д. Бел и най-вече на първата страница на британския вестник "Манчестър Гардиан" от 6 юни 1953 г. В тази статия между другото пише следното:
"Според наши сигурни източници миналия месец (май) в Пловдив са се развили бурни антиправителствени демонстрации... Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги и плакати... За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на мястото министъра на индустрията Антон Югов с няколко членове на политбюро, които са били освиркани..." При следващото ми поредно посещение в България потърсих за стачката местни документи, отправих се към Пловдив, за да събера спомени от останали живи съвременници на случилото се, но се сблъсках с тежка колективна амнезия. Като че ли събитието бе потънало в небитието, а за мемориал въобще и дума не е ставало. Върнах се единствено със снимки на полуразрушената сграда на бившата цигарена фабрика.
Не крия, че колкото по-подробно се взирам в близкото минало на България, толкова повече ме озадачава натрапеният тук
мит за липсата
на съпротива на гражданското общество срещу тоталитарната власт
Немалко други потулени до днес примери свидетелстват, че то е давало поводи за уважение. А практиката ме е научила, че с много търпение и малко късмет усилията на изследователя се възнаграждават. И ето, години след като защитих дисертацията си, до мен стигна свидетелството на потърпевш и участник в пловдивската стачка, записано и предадено от пловдивския общественик и бивш народен представител Христо Марков. Днешните протести в България ни връщат към тази историческа тема и правят това свидетелство особено актуално", казва изследователката.
"За това събитие няма да прочетете никъде в официалните хроники и исторически съчинителства, много малко са останали и живите, които помнят пролетните дни на 1953 г. в Пловдив. А настоящите пловдивски краеведи и "местни патриоти" умишлено избягват темата просто защото са си производни на същата БКП, която
удавя стачката в кръв и множество съдебни процеси,
завършили с присъди за Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен или Огняново", коментира събитията самият Христо Марков пред "168 часа".
"Историята на протеста научих през зимата на 1990 и 1991 г. от отец Храбър Марков, който тогава оглавяваше униатската църква в Пловдив. По това време течеше стачката срещу второто правителство на Луканов и с него се видяхме на един от митингите. Радваше се като дете, че "правителството е пътник", но държеше да се припомни за "тютюневата стачка" в града през 1953 г., с двама от водачите на която е лежал в Белене и които му разказали в подробности за нея. Водителят на стачката Джевезов ми е роднина по майчина линия - племеник е на моя дядо, а и тя носи същата фамилия. Затова отец Храбър Марков много
ми симпатизираше и ми разказа всички подробности
Тогава успях да ги запиша, после разрових и оскъдните документи и се опитах да допълня фактите. Така установих, че наистина се касае за уникален политически протест."
"Със стачниците са се отнесли по особено жесток начин. Участниците са гонени дословно до девето коляно, а основна роля в репресиите е играл бъдещият свекър на Меглена Кунева Иван Пръмов. На Запад е отразен много силно случаят - огромно количество материали. Защото е бил уникален - първата съпротива срещу режим в Източна Европа след Сталин. Значимостта на събитието е огромна. Дотогава за стачка в социалистическия лагер изобщо не се чувало, а това е потвърден исторически случай", разказва бившият депутат.
Оказва се, че заради оскъдната информация и до днес не е изяснено колко са участниците в протеста.
"Не зная откъде историчката на БКП Искра Баева е черпила сведения, но в една своя книга тя сочи, че в акцията участват около 20 000 работници. Други изследователи подхвърлят за стотици, най-много 3000 протестиращи. Вярно е, че по това време общият брой на работещите в предприятието е 20 000 души, но по мои данни истината за броя на участвалите в протеста е някъде по средата - 7-8 хиляди души и при всички положения над 5000 работници", казва Марков.
"Относно броя на жертвите със стопроцентова сигурност до момента съм установил девет имена, но доста от очевидците на събитията, с които съм разговарял, сочат
много по-голям брой
Днес е много трудно да се намерят достоверни източници, защото за съжаление още веднага след събитията е направено всичко възможно да се покрие истината за тях. Примерно в Държавния архив в Пловдив всички документи, касаещи стачката специално от май 1953 г., в началото на 70-те години са иззети. Изчезнали са и броевете на местните вестници в Пловдив от този период.
Много подробности от онези години обаче са изнесени в чуждата преса, но там също няма точно установен брой на загиналите. Само се споменава, че са между 5 и 10 души", казва Марков.
"Положих много труд да търся документи в местните институции и успях да установя организаторите. Безспорно установих, че членове на стачния комитет са били: Кирил Джавезов, Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево - общо били към двадесетина души, включително трима свещеници - двама православни и един католически, вероятно намерили препитание като работници във фабриката. Сред тях и няколко анархо-комунисти, които вероятно са мислели, че със смъртта на Сталин са си отишли и репресиите."
Причините за протеста са социални. Пловдивските тютюноработници решават да защитят правата си, защото преди 9 септември са имали много по-добри условия на труд, имали са дори почивни станции. И това е логично, тъй като районът е с
много богати
традиции в тютюнопроизводството
След 1878 г. в Пловдив се произвежда рязан тютюн. От края на XIX в. започва пълненето на цигари. Първа е фирмата "Златен лев", която през 1885 г. внася машина за рязане на тютюн. През 1909 г. се създава акционерно дружество "Съединени тютюневи фабрики" или "Картела". След 1922 г. в Пловдив се откриват фабриките "Зора" на Димитър Спасов и "Златен лъв" на братята Тютюнджиян.
По време на войната градът е център на промишленост, която захранва с цигари половин Западна Европа. Откриват се още 3 фабрики в Пловдив: "Родина", "Болярка" и "Изгрев". В града е и производството на най-качествените цигари по онова време с марката "Томасян". Фамилията налага марката с качествена технология за ферментация и за цигарена смеска, с ниски цени на папиросите и достига през 30-те години до 1 милион цигари на смяна.
По това време в Стара Загора започва да работи и фабриката "Слънце" на братя Белчеви. В страната най-големите играчи на този пазар са братя Чапрашикови, Палавееви, Добри Кършев, Слав Константинов и, разбира се, магнатът Анжело Куюмджийски - един от най-богатите хора в страната. Всички те имат търговски представителства в Пловдив.
През 1947 г. е приет Закон за учредяване в България на държавен тютюнев монопол и всички складове, съоръжения, машини, инвентар и авоари на 81 чуждестранни и български тютюневи фирми в Пловдив стават "общонародна" собственост, т.е. държавна. Вливат се в пловдивския клон на Държавно предприятие "Тютюнева промишленост" от 1 юни 1947 г.
В производството, ферментацията, обработката, опаковката, експортирането и търговията с тютюн и цигари по това време в Пловдив и околностите му са ангажирани над 30 000 души, предимно от близките села и от градския пролетариат. В пловдивската тютюнева промишленост е подписан един от първите колективни трудови договори.
Има и 3 синдиката:
- необвързания с партии Съюз на съюзите, Свободния общ работнически синдикален съюз (СОРСС) на широките социалисти и Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) на тесните социалисти. През 1934 г. е основан и единният Български работнически съюз. Всички те са ликвидирани след 1944 г. и на тяхно място е създаден през март 1945 г. Общ работнически професионален съюз или прословутият ОРПС, който е обявен като поделение на БКП.
Комунистите, които уж са се борили за "благото и добруването" на работническата класа, ликвидират всякакви привилегии за тютюноработниците, конфискуват почивните станции, избиват или пращат в лагери собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, защото били снабдявали с цигари фашистка Германия, разказва Марков.
Отиват в историята "Томасян", "Златен лъв", "Зора", "Тютюнджиян". Сменени са имената на фабрики и складове. Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка в определени периоди на годината.
Нещо повече. Новите директори решават, че работата е сезонна - от късна есен до пролетта, и така оставят по половин година работниците без никакво препитание. Заплащането е в пъти по-ниско от това преди 1944 г., а след паричната реформа от началото на 50-те години нещата стават още по-тегави. В същото време се изпълнява "вторият петгодишен народостопански план", който изисква и съответните дажби или наряди в натура.
Затова работниците решават да стачкуват с искане за целогодишна заетост. Добавят и искане да се възстановят бонусите, които са ползвали преди национализацията. На 20 април пишат исканията си и ги пращат на министър-председателя Вълко Червенков, като изрично подчертават, че в началото на май ще напуснат работа и ще протестират.
Най-четени
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Защо и трите сериала за HBO са на БНТ
Националната телевизия е най-добрият партньор в България за кинопроизводство, като осигурява най-високите бюджети и творческа свобода Невинаги достатъчното пари могат да гарантират добър резултат
-
Галерия Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин
Радой се опита да спаси социализма чрез сатира Tази история започва в края на декември 1963 г. Тогава по българските киноекрани е показан първият кратък сатиричен филм от рубриката “Фокус”
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин