Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кубрат Пулев: ЧУКОВЕ: Кобрата буквално смля от бой съперника си Тони Томпсън

Шестгодишно момченце притеснено се промъква между масите в заведение на входа на Южния парк в София. Детето стиска за кураж ръката на майка си и тихо моли седящия на масата мъж за автограф. "Той ви е страхотен фен и много ще го зарадвате, ако се подпишете", включва се и майката, докато припряно търси лист и химикалка. Претендентът за световната титла в тежката категория на професионалния бокс Кубрат Пулев роши косата на момчето и му дава една от своите картички с автограф. Десет минути по-рано на излизане от министерството на спорта той трябва да изпълни същия ритуал три пъти. Спират го почти на всяка крачка. Някои просто му стискат ръката, други отправят заплахи към Владимир Кличко, а трети сипят хвалби и уж небрежно насочват разговора към собствените си успехи някога, назад в миналото. Само успелият спортист знае какво е десетки пъти на ден да чуваш една и съща песен от рода на: "Вие сте страхотен, но да знаете аз на младини какво постигнах....!"
"Няма начин, плащам определена цена затова да бъда известен",
простичко обяснява Кубрат, който малко преди това се е запознал на живо с министъра на спорта проф. Мариана Георгиева.


- Кубрат, възможно ли е професор по български език и специалист по синтаксис, какъвто е министър Георгиева, да помогне на българския спорт?
- Няма да й е лесно. Много е важно да бъде истинска и да се отдаде изцяло на работата си. Всичко зависи от това дали спортът й е на сърцето. Необходими са ни хора, които имат волята и са водени от най-чисти подбуди да помагат, да градят, да помагат на спортистите.
Само тогава имаме шанс.
Нещо подобно казах и на нея и тя, като един наистина много интелигентен човек, със сигурност е осъзнала какво ни е необходимо, за да вървим напред.
- Прави ли ти впечатление, че в първите си 100 дни управление правителството почти не обели дума за някаква стратегия, по която да се развива българският спорт.
- Това не е правилният път да се развиваме като държава. В световен мащаб спортистите са лицето на една нация. Америка е световна сила, Германия също е световна сила, но се грижат за спортните успехи, с които да се рекламират пред останалия свят. А какви са нашите шансове да чуят за нас по-другите краища на планетата. Политиците ни са много слаби, за да се прочуем с едно добро управление, икономиката ни крета, всичко друго е в застой. Продължаваме да разчитаме на спортистите да ни прославят зад граница. Лошото е, че те са се усъвършенствали в една друга система, от която все още ползваме инерцията. Не се ли хвърлят усилия в правилната посока, ще си останем само с успехите в миналото и съвсем ще изчезнем от картата на света. Сега трябва всички здраво да работят, за да се видят резултатите след 5 или 10 години.
- Нямаш ли усещането, че след последните ти невероятни успехи те използват, за да си градят личен пиар?
- Хората винаги са ме използвали. Още докато бях в аматьорския бокс и в националния отбор, работех като пчеличка, а предишното ръководство на федерацията крадеше и съсипваше българския спорт.
Сякаш всички ни използват от самото ни раждане и това е част от живота.
Сигурно самият аз несъзнателно съм го правил с други хора.
Не ме дразни, стига да съм помогнал да се направи нещо добро. Няма проблем да се видя с министърката, ако поне с малко съм я мотивирал да милее повече за това, което управлява.
- Успешен спортист си, говориш добре, хората те обичат. Как още не са те атакували да си извадиш партийна книжка?
- В момента съм много повече от един политик. Правя каквото е необходимо за родината ми. Харесва ми да съм в позицията да изисквам от управляващите, да им предлагам идеи и да настоявам те да бъдат приложени на практика.
- Как усещаш протестите навън?
- България загуби от промените, които се случиха през последните месеци. Нещата от зле отидоха към още по-лошо.
Положителното е, че народът стана малко по-буден, по-нервен и непримирим към схемите и далаверите. Сега е много важно хората да се усетят, че някой ще поиска да ги манипулира. Пълно е с желаещи да използват хората, за да изпълнят личните си цели. Жалко е, и дано се научим да не се връзваме на най-евтините измами. На последните избори се случи нещо подобно. В деня на размисъла ни преметнаха с евтина манипулация. Това го има в играта и дано протестите не залитнат в услуга на някого.
Иначе самият аз отидох веднъж на протест. Усетих се, че не е редно само да гледам отстрани. Щеше да ме е яд един ден да се обърна назад и да осъзная, че не съм направил каквото ми е по силите, за да поискам промяна към по-добро. Излязох и изразих моето недоволство.
- Как се почувства в тълпата?
- Страхотно изживяване беше за мен и няколко мои приятели. Отидохме, без да сме го планирали. Сложих си една шапчица и тъмни очила, за да се маскирам малко от малко.
Исках да съм човек от народа, който протестира, а не Кубрат Пулев протестира. Важно беше да усетя каква е атмосферата. Разходихме се по софийските улици, видях познати хора, майки и деца, усмихнати физиономии.
Когато чух химна, тъпаните и скандиранията "Българи юнаци"
се заредих с енергия, с вяра в живота и с надежда.
Усмихвах се и си спомнях как едно време баща ми ни водеше с брат ми на митингите на СДС. Сега други бащи водят своите деца и им дават добър пример да бъдат непримирими и да устояват идеалите си.

- Какъв според теб ще е финалът на протестите и контрапротестите?
- Надявам се да се промени системата. В момента и да си най-честният на света, като влезеш в машината, тя или те прави корумпиран, или те изхвърля като ненужен. Как да си истински и да работиш честно, ако всички около теб са порочни. А изходът на нещата зависи до голяма степен от световните сили. Прекалено сме малки сами да диктуваме съдбата си. Лично мое наблюдение е, че ситуацията у нас е идентична със Сирия.
Там и тук две големи световни сили се борят за влияние
Разликата е, че тук воюват на политическо ниво, а там е много по-тежко. България със сигурност не е толкова апетитна хапка. Чувам, че на сирийска територия са открити огромни залежи от газ и нефт, залогът там е огромен. Американци и руснаци са много напред в мисленето и знаят къде да съсредоточат усилията си, за да спечелят надмощие. И до утре да си говорим, няма да сме наясно коя от двете системи е по-добра за бъдещето на страната ни.
Опитвам се да участвам в нещата, без да ме манипулират и това би трябвало да е цел на всички българи. Гарантирам, че
никога не съм взел пари или каквито и да е други облаги от партия или политик, за да говоря хубави неща по техен адрес
Мислите ми са водени единствено от сърцето и душата. Милиони да ми дават, няма да ме приласкаят за лъжлива кауза.
- Няма ли да ти е по-лесно да използваш парите си, за да се заобиколиш с дебела стена и да живееш в приятен и луксозен живот? Защо се вълнуваш от проблемите на улицата?
- С брат ми бяхме възпитани да стъпваме здраво по земята, каквото и да ни се случва в живота. Много известни спортисти и въобще повечето хора се главозамайват от парите и славата и спират да се интересуват какво се случва около тях.
Не отричам, че и на мен
ми е комфортно
Нагласил съм си така нещата, че да ми е супер уютно с приятелите и близките. Няма дразнители около мен, не мисля за сметки. Но това не е най-важното. Ще бъда жалък в собствените си очи, ако само преживявам с парите си, ако съществувам в охолство. Много държа нещо да остане след мен, да съм променил нещата към по-добро. Хората, които ме познават, знаят, че не говоря празни приказки, за да се харесам. Започнал съм с много малко в този живот, познавам и двете страни на монетата.
- Имаше ли момент, в който можеше да тръгнеш по друг път и да не станеш този, който си сега?
- Нямаше как да се получи. Пак ти казвам, че получих много добро възпитание от баща ми. Виждал съм всякакви неща, предлагали са ми да се включа в разни работи. Не успяха да ме съблазнят. Не съм алчен за пари и не съм комплексар.
Донякъде по кривите пътеки се тръгва от чувство за малоценност. Искаш веднага да си богат, да изпъкнеш от един път, да командваш. Предишния ден си бил никой, а на следващия всички ти правят евала. Още от училище изпъквах над останалите, след това на тренировките също бях лидер. Не съм чувствал нужда да се боря на всяка цена за слава и богатство.
- Страхуваш ли се от нещо?
- Не познавам това чувство. Единствено се моля на Господ да е винаги с мен. Спокоен съм, когато го чувствам в мен, в природата, в света около мен. Виждам, че Бог се намесва в делата на много хора, без те да го осъзнават.
Случи ли се нещо невероятно, нещо, което никой не е очаквал, винаги си казвам: "Нямаше как да стане това без божията намеса". Осъзнавам, че безплатен обяд няма и всеки плаща за делата си.
- Какво чувстваш след победа на ринга?
- След толкова време в бокса психиката ми закоравя. Усещам някакъв вид дебилизъм и дори не успявам да се зарадвам истински след успеха ми. Други неща са важни. Отварям световната ранглиста и виждам, че съм на второ място. Не мога да повярвам, че се случи това, за което преди години си мечтаехме с брат ми.
Приятно е също
чувството да дойде дете
и да те поздрави
Ценно е усещането да получиш похвала от възрастен човек.
Онзи ден бях седнал в кварталното кафене на един приятел, а на отсрещния тротоар едва крета 86-годишна жена. Видя ме и ахна: "Това ти ли си! Стани да те целуна и да те поздравя. Сама стоя вкъщи и те гледам, въпреки че никога не съм се интересувала от бокс. Удряй ги по-силно!" Разказа ми, че мъжът й е починал отдавна, а самата тя е писателка. Този разговор ми е важен, а не парите. Те са просто необходимост.
- Наскоро Елин Рахнев призова в нашия вестник: "Не бройте парите на Кубрат Пулев" и пак има огромен интерес към тази тема.
- Повярвай ми, парите не са били водещ мотив да стигна дотук. Мечтата на баща ми беше да стана световен шампион и аз я наследих от него. Желая да постигна нещо, което никой друг българин не е успял. И чак после идва мисълта ми какво съм изкарал. Не забравяйте, че много дълги години съм се бил почти безплатно. Първо получавах 300 лева заплата, а в най-добрите ми години в аматьорския бокс месечното ми възнаграждение беше 800 лв.
- Представяш ли си как ще изглежда първия ти ден, след като станеш световен шампион по бокс?
- Не съм мечтател, а реалист и подобни мисли никога не минават през главата ми. А почти всичките ми приятели ме питат дали си представям какъв успех ще е това, какво ще съм постигнал, какво ще говори светът.
Не се въодушевявам, докато не го постигна. В момента съм на последния хълм преди върха, но това не ме напряга по никакъв начин. Живея спокойно, подготвям се и чакам момента. Спомням си първия ми мач. Треперех, докато се качвах на ринга, а баща ми викаше в ухото ми: "Какво се страхуваш от тоя, излизаш и го почваш". Чуех ли тези думи наистина излизах и ги почвах.
След като спечелих първата купа, сигурно не мигнах цяла нощ. Успехите се заредиха един след друг и постепенно ми промениха мислите и емоциите.
- Покрай спорните ти успехи винаги става дума и за личния живот и връзката ти с фолкпевицата Андреа. Не се ли дразниш от жълтото и клюкарското.
- Не, в никакъв случай. На Андреа често й повтарям, че е тежка царската корона. Нормално е да сме интересни на хората.
По-скоро ме дразни, когато чувам, че напълно непознати хора се опитват
да се възползват
от името ми
Представяш ли си, че някакви звънели на свои длъжници да им обясняват, че парите всъщност са мои и ако не ги върнат, с мен щели да се разправят.
Други, с които три пъти съм си казал "здрасти", след това се опитват да пробиват с нашето измислено приятелство. А върхът беше да ми се обадят и да ме викат да им решавам кварталните дрязги.
Слава Богу хората се научиха, че не съм бодигард, нито действам от позицията на силата, когато не съм на ринга.
- Мислил ли си да завъртиш бизнес?
- Опитах с магазин за телефони. И видях, че не става. Постоянно съм ангажиран с бокса, а когато съм в България, искам да се видя с брат ми, роднини и приятели.
Ще ми гръмне главата, ако трябва да съчетавам бокса
с бизнеса
Хората виждат само хубавото около мен, успехите, славата. Но не се замислят каква цена съм платил, за да изпълня своите мечти.
И продължавам да я плащам. Ако хората си мислят, че е лесно да си Кубрат Пулев, много се лъжат. А още по-трудното е да станеш. Когато тегля чертата и видя сметката, осъзнавам, че с много малко си заслужава. Ванга е казала едно време: "Не искай много, за да можеш да платиш цената". Хубаво е да си го повтаря всеки, който иска да е на върха.