• Всяко животно от преброените има паспорт с пол, възраст и как се е движило
• Грамадан, Караджата, Ясна, Борил и Шара са част от имената им, след като са лицево разпознати по пилотен проект

80 мечки са идентифицирани чрез лицево разпознаване на площ от 200 000 дка в Централния Балкан - пространство, на което трябва да живеят от 7 до 10 екземпляра. Това са данни от преброяване на големите кафяви хищници, което прави Европейският цифров иновационен хъб “Загоре”.

“Резултатите са стряскащи. Това е свръхпопулация. Зоолозите казват, че е нормално една мечка да обитава около 30 000 дка. Данните може да послужат на учените и на правителството да се справи с екологичната катастрофа”, коментира инж. Христо Христов от екипа, разработил софтуера. В момента очакват решение от Патентното ведомство, внесли са го като полезен модел, тъй като са пионери в тази област. В България и в света има подобна таксация.

Всяко животно от преброените притежава собствен паспорт - пол, възраст, как се е движило, защото някои от тях са били засечени по два пъти. Имат даже имена - Грамадан (защото е огромен), Караджата, Борил, Шара, Ясна. Ако софтуерът се приложи във всички планински области, ще има цялостна картина за страната. Ще може да се прецени каква политика да се приложи, така че да няма инциденти с хора и в същото време мечките да бъдат запазени.

“Платформата работи прекрасно, но в един много малък мащаб, за който я тествахме в реална среда. Тя може да помогне да не се вземат решения на сляпо, а информирано и мотивирано”, добави инж. Христов. До момента

няма друг метод, с който да се каже, че у нас има Х на брой мечки,

каква част са мъжки, каква част - женски, на каква възраст са. Продуктът дава възможност да се проследи и миграцията на всяко конкретно животно - къде е родено, къде е търсило местообитание, ходило ли е от Централния Балкан до Родопите, колко пъти, какво разстояние е изминало. Разработването на софтуера е отнело на екипа няколко седмици, но процесът на идентификация на мечките продължава вече няколко години.

“Добре е, че имахме възможност чрез ЕЦИХ “Загоре” да разработим софтуера”, доволен е инж. Христов. Подобен казус с мечките има в Словения и Словакия и още по-голям проблем в Румъния. С тях се водят разговори да се възползват от програмния продукт.

Таксацията (паспортизацията) на мечките е само един от многото проекти на стартъпи, които се разработват в хъба.

“Проучваме докъде една технология работи или трябва да бъде доусъвършенствана, за да могат те да я продават – обяснява Румяна Грозева, координиращ партньор на хъба. - Ако сте стартъп и искате да намерите партньор от Европа в сферата, в която работите, трябва да го направите в по-защитена, в по-сигурна среда. Ние имаме грижата, когато при нас дойде това запитване, да го пуснем в цялата мрежа хъбове.”

Немалка част от софтуерните решения са насочени към цифрова и зелена трансформация и към опазване на околната среда. Работят и за преодоляване на проблемите, предизвикани от климатичните промени. В тази връзка е закупено лабораторно оборудване за производство на водород. За да се произведе водород, в ЕЦИХ “Загоре” ползват

ток от слънчеви панели, инсталирани на покрива.

Няколко от тях са фиксирани. Други са мобилни, за да се доближат до реалните условия. “Фирма, която иска да тества технологията, може да каже: “Искаме тези панели под такъв ъгъл, в посока изток - запад или североизток”, както е тяхното местоположение - добави инж. Сребранов. - Така в продължение на дни или месеци да видим колко енергия се произвежда, дали ще е достатъчно, като я съхраняваме в батерии или във водород и да помогнем за проект, който са решили да реализират.”

Водородът съхранява енергията. В момента, в който навън няма достатъчно слънце или вятър, водородната енергия се използва за производство на електричество. Така се получава кръговрат - от соларите се произвежда ток, от него - водород. Той отново става на ток чрез електролиза - чиста вода, която се разлага на водороден и кислороден атом. Кислородът се отделя във въздуха, а водородът изгаря и се превръща в електричество.

Но за целия този процес са необходими много прецизни уреди. Поради това, че водородът е най-малкият атом, може да изтича през всяка минипукнатина. Не може да бъде пренасян по тръбите, които са за газ. Плътността е много малка и трябват много големи бутилки или да се компресира много голямо налягане, за да се пренесе и съхранява. Това е по-модерна технология, която тепърва се налага в Европа. Тенденцията е

Стара Загора да се превърне във водородна долина

и затова работят в партньорство с най-голямата подобна в Европейския съюз - тази в нидерландските провинции Грьонинген и Дренте. Там са въвели движещи се чрез водород автобуси на градския транспорт, камиони за събиране на боклука, пътностроителни машини. Имат и колонки за автомобили, където хората могат да заредят с екологичното гориво, ако колата им позволява. Строят и огромни съоръжения за производство на водород.

По тези стъпки върви и Стара Загора. Там работят по проекта “Захир”, който предвижда закупуването на 10 автобуса за градския транспорт, работещи с водород. Но в хъба се занимават и с други проекти. Като например за чатбота на сайта на общината. Тоест гражданите да могат да потърсят информация за услугите, без да чакат физически оператор или на опашка.

Още много проекти се разработват и тестват в ЕЦИХ “Загоре”, съфинансиран от Европейския съюз като част от неговата кохезионна политика. Благодарение на това се предоставят 100% безвъзмездни услуги, които дават възможност на малкия и средния бизнес да въведе зелени цифрови технологии.