• Чрез стратегическо партньорство с ERA нефрологията у нас получава достъп до всички европейски ресурси и обучение, казват проф. Борис Богов и д-р Румен Филев
• Имаме най-скъпите терапии, но губим евтините и ефикасни лекарства
• В Европа около 9% от населението страда от хронично бъбречно заболяване, у нас са между 12 и 14 процента
• Правилата за бъбречно здраве са прости, но често пренебрегвани: здравословна храна, избягване на висопротеинови диети, прием на поне 2 л вода дневно и задължителен профилактичен преглед веднъж годишно. Не се поддавайте на митове – бирата не "лекува" бъбреците

- Проф. Богов, д-р Филев, в последните месеци нефролози и пациенти с бъбречни заболявания споделят една медицинска новина като много важна - за първи път в България се въвеждат отделни МКБ-кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Защо тези кодове са толкова важни?

Проф. Богов: Това е изключително важно, защото досега в България работехме само с два кода за ХБЗ, които описваха само напредналите стадии на болестта.

Ранните етапи оставаха "невидими" за системата. Новата класификация (от N18.1 до N18.5) ни позволява да разграничим петте стадия на заболяването. А целта е ясна:

ранна превенция, профилактика и нефропротективна терапия, за да отдалечим максимално във времето нуждата от диализа или трансплантация

Вече шест европейски държави работят по този модел, базиран на препоръките на KDIGO от 2012 г.

- Каква е конкретната полза за пациента от тази административна промяна?

Проф. Богов: Тя задължава личните лекари да изследват активно рисковите групи – хора с диабет, хипертония, метаболитен синдром или фамилна обремененост. Веднъж годишно те трябва да проверяват серумния креатинин с изчисляване на скорост на гломерована филтрация и така нареченото албумин-креатинин отношение в урината.

Ако се открият отклонения в стадии 1, 2 или 3, пациентът се проследява в доболничната помощ, а при преминаване в стадии 4 и 5 задължително се насочва към специалист нефролог. Това ново проследяване е в полза на пациентите и е съвместна победа за Българския лекарски съюз, пациентски организации в лицето на адвокат Христина Николова, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Асоциацията на общопрактикуващите лекари в България.

На експертно ниво беше ангажирана Българска нефрологична асоциация (БНА) - една от най-младите асоциации у нас. Тя бе учредена през октомври 2024 г., но за този кратък период се наложи в страната като активна в много направления. Вече има 100 официални членове, а нефролозите в България са около 250. Благодарение на БНА за първи път в България вече е в колаборация с европейските структури, с Европейската бъбречна асоциация (ERA).

- Къде се намира България спрямо Европа по отношение на бъбречните заболявания?

Проф.  Богов: Статистиката е тревожна. В Европа около 9% от населението страда от хронично бъбречно заболяване, докато у нас по наши оценки този процент е между 12 и 14% .

В европейския регистър 22% от хората на диализа са там заради захарен диабет, а 14% – заради хипертония. За съжаление, у нас българинът често не познава личния си лекар и не ходи на профилактични прегледи, което води до откриване на заболяването в много напреднал етап.

Д-р Филев: Абсолютно е необходимо все повече пациенти да бъдат по-добре информирани за своето здраве и за рисковите фактори, тъй като в първите етапи ХБЗ протича често безсимптомно. В Европа усилията са насочени именно в профилактика, лечение и по-ранна диагностика. А Българската нефрологична асоциация участва активно и аз съм един от представителите на така наречения Strong Kidney Task Force. А там има много проста кампания с пет пръста А, B, C D, Е.

Читателите на "24 часа" са запознати с тях. Ако имате отклонения в изследванията на:

• A – Albuminuria – наличие на белтък (албумин) в урината,
• B – Blood pressure – контрол на кръвното налягане,
• C – Cholesterol – проследяване на нивата на холестерола,
• D – Diabetes – контрол на захарта,
• E – eGFR – изчислена скорост на гломерулната филтрация, която показва как работят бъбреците,

посетете нефролог. Това ще подобри диагностиката и в по-късен етап ще даде резултат върху броя заболели пациенти изобщо.

- Говори се за "модерни" заплахи за бъбреците. Кои са те?

Проф. Богов: Освен метаболитния синдром виждаме опасна тенденция сред младите –

злоупотребата с хранителни добавки, протеини и енергийни напитки

Високопротеиновите диети, често рекламирани в социалните мрежи, са изключително натоварващи за бъбрека. Бъбрекът страда тихо и безсимптомно, а младите хора често вярват на инфлуенсъри вместо на сертифицирани лекари.

- Каква е ролята на COVID-19 в тази картина?

Проф. Богов: COVID-19 е "война", която остави трайни следи върху таргетните органи – сърце, мозък, бял дроб и бъбреци.

Но нека отговори д-р Филев, защото неговата дисертация е в тази насока.

Д-р Филев: COVID-19 категорично повлия на бъбречното здраве. Особено при пациентите, които са имали доказано хронично заболяване преди пандемията, се вижда по-бързо влошаване на бъбречната функция. Сега наблюдаваме късните усложнения и пациентите се нуждаят от проследяване.

- Темата за трансплантациите винаги е болезнена. Защо сме на последно място в Европа?

Проф. Богов: България е на последно място на Балканите и в Европа по бъбречни трансплантации. Проблемът не е медицински, а административен и психологически – липса на доверие и дефицит на координатори. В момента над 900 души чакат за бъбрек. Обсъждат се нови практики като

донорство след сърдечна смърт, но това изисква изключително скъпа техника и екипи, каквито у нас има само в 1-2 болници.

- Д-р Филев, вие сте секретар на Българската нефрологична асоциация (БНА). Какво предстои на вашия конгрес през май?

Д-р Филев: БНА е млада, но много активна асоциация. На втория ни конгрес (8-10 май) ще посрещнем водещи световни експерти - проф. Мустафа Аричи, председател на Европейската бъбречна асоциация (ERA). Лектори ще бъдат проф. Дейвид Уилър - един от основните изследователи в сферата на бъбречното здраве, проф. Ростен от Франция, професорите Йозеф Бала и Золтан Прохазка от Унгария.

За първи път постигнахме пълна интеграция

– всеки член на БНА автоматично става член на ERA и получава достъп до всички европейски ресурси и обучение до 2027 г. Втората нефрологична среща ще се състои в официално партньорство с Европейската бъбречна асоциация.

Това е първият случай, в който научно събитие в България получава подобно признание и сътрудничество от ERA – организация, която обединява десетки хиляди специалисти и активно подпомага развитието на клиничната практика, научните изследвания и обучението в областта на бъбречните заболявания.

Партньорството представлява важна стъпка към интегрирането на българската нефрологична общност в европейската научна и образователна мрежа. ERA подкрепя научни събития с висока стойност, като им предоставя видимост и утвърждава тяхното значение в международния контекст.

Втората нефрологична среща ще предложи съвременна научна програма, обхващаща ключови теми в нефрологията –

от диагностика и лечение на хронични бъбречни заболявания до иновации,

които са в помощ на бъбречно болните, и трансплантацията.

Събитието ще бъде значим форум за всички специалисти в областта на нефрологията, вътрешните болести и свързаните дисциплини, като ще допринесе за повишаване на качеството на медицинската грижа и научната активност в България.

Форумът ще бъде интердисциплинарен, с участието на кардиолози, ендокринолози и ревматолози.

Идеята е да създадем една стабилна основа,

платформа, на която всеки нефролог може да стъпи уверено, да почувства своята полза

в различните сесии, да не бъде скучно, да бъде динамично.

Още при създаването на Българската нефрологична асоциация подписахме договор с Европейската бъбречна асоциация и всеки наш член получава достъп до Европа.

Иначе всеки наш член - български лекар, учен, преподавател, има достъп до европейските ресурси за обучение - онлайн платформи, журнали и конгреси. Българската нефрологична асоциация е пример как осигурява на своите членове достъп до всички световни иновации.

- Има ли достатъчно кадри? Колко нефролози има в България?

Проф. Борис Богов: В България има само около 250 нефролози. Има цели региони, където хората не са виждали специалист. В същото време имаме парадокс – специализантите искат да останат само в София и големите градове. Държавата трябва да реши този дисбаланс.

- Какво бихте казали за достъпа до лекарства?

Проф. Богов: Тук имаме друг парадокс: най-скъпите световни практики са достъпни у нас, но евтините и ефикасни лекарства изчезват. Дистрибуторите спират от производство медикаменти за 3-4 евро, защото нямат печалба, а това принуждава пациентите да преминават на по-тежки и скъпи терапии, дори на инсулин.

Д-р Филев: Лекарство за напредвала хронична бъбречна болест и захарен диабет липсва и ще трябва да преминат към инсулинолечение.

Пациентите го купуват от съседните страни. Цената му е €6 евро и стига за 3 месеца

- Вашите златни правила за здравословен живот?

Проф. Богов: Правилата са прости, но често пренебрегвани: здравословна храна, избягване на крайни диети, прием на поне 2 л вода дневно и задължителен профилактичен преглед веднъж годишно. Не се поддавайте на митове – бирата не лекува бъбреците, само водата и навременната диагностика го правят.

- Д-р Филев, вие колко пиете?

- Винаги се старая да е 1,5 до 2 л.

CV

Проф. д-р Борис Богов, дм,

завършва МУ - София, през 1985 г.

• Има придобити специалности по вътрешни болести и нефрология
• Главен координатор на Експертния съвет по нефрология към МЗ
• През 2006 г. е хабилитиран като доцент, а от 2013 г. е професор
• От 2009 г. е началник на Клиниката по нефрология при УМБАЛ "Александровска" ЕАД, а от октомври 2020 до юли 2021 г. е неин изпълнителен директор.
•  От 2021 г. е началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ "Света Анна"
• Специализирал е в областта на нефрологията, абдоминалната ехография, пункционната бъбречна биопсия във Франция, Япония, Холандия и САЩ

Д-р Румен Филев, дм

• Завършва МУ - София, през 2019 година
• През 2020 г. започва специализация по нефрология под ръководството на проф. Борис Богов
• През 2024 г. придобива специалност по нефорология
• Главен асистент към Катедра "Вътрешни болести" в МУ - София
• Той е първият официален представител на България в Европейската бъбречна асоциация (ERA)
• Участник в работната група на Strong kidney task force, която има за цел да подобри бъбречното здраве на локално и европейско ниво