Те са първото поколение, което учи в чужбина и вижда света

отвъд границите на изостаналата Османска империя

Някогашните представители на поколението Gen Z – на възраст между 22 и 33 години, организират Априлското въстание. Това е бунтът на младите и знаещите, защото те са първото поколение българи, имали шанса да са достатъчно образовани и да видят света отвъд границите на изостаналата и закостеняла Османска империя. Те са първите възприели идеите на Просвещението, на Френската революция и идеите на Васил Левски. Доразвиват тезите на Апостола така, че да пронижат матрицата на цялото общество – от манастирите, през кръчмите, до селата и градовете. Те са и първите представители на интелектуалния елит на страната, които като по сигнал захвърлят писането и говоренето, за да хванат оръжията. Повечето са живели достатъчно дълго в чужбина. Опитали веднъж "вкуса" на свободата и прогреса, те палят искрата в останалите. Повече не са в състояние да приемат робството като естествено състояние, с което родителите им, прадедите им и зараждащата се търговска класа сякаш са се примирили.

Емблематична в това отношение е историята на Георги Бенковски.

Роден за епични авантюри, той в продължение на десетина години обикаля Цариград, Смирна, Кайро. Пътувайки из целия Изток, научава няколко езика. Благодарение на светкавичния си комбинативен ум не след дълго се превръща в заможен търговец. В един момент изпъстреният му с приключения живот взема такъв обрат, че за кратко губи цялото си състояние. През целия този период Бенковски следи ситуацията в поробената си родина и през 1875 г. е привлечен като магнит от мисията да участва в запалването на Цариград. След неуспеха е принуден да бяга и се установява в Гюргево, където се свързва с бунтовници като Стоян Заимов. Именно той го препоръчва за участник в Гюргевския комитет, но там среща силна съпротива. Не всички са съгласни да приемат младия авантюрист в редиците си. Докато апостолите се колебаят, една случка преобръща всичко. По време на напрегнатото заседание румънски шпионин с взлом нахълтва при апостолите. Докато останалите стоят стъписани, че са разкрити, Бенковски енергично става и без да се колебае, удря звучен шамар на натрапника: "Първо се чука на вратата", крещи той, докато изхвърля за ревера неканения гост от стаята. Дръзката му постъпка така впечатлява въстаниците, че те гласуват той да стане помощник на Панайот Волов. Роден харизматик, Бенковски печели селяните с увереност и ораторски умения, за каквито другите апостоли можели само да мечтаят. Започнали да го наричат човека с "желязната ръка".

Идеализмът му излизал извън всички рамки - Бенковски искрено вярвал в силата на личния пример, стриктното спазване на набелязаната стратегия и строгото придържане към целите. Именно така той успява не само да привлече обикновените селяни в Хвърковатата си чета, а и за кратко да ги превърне в мотивирани и подготвени воини. Имал железен аргумент: "Който не е с нас, е против нас; който не е за свободата, е за робството!".

Панайот Волов, виждайки, че Бенковски много по-добре се справя от него, доброволно му отстъпва лидерството на IV революционен окръг.

Самият той е роден през 1850 г. в Шумен и е сред най-високообразованите за времето си българи. Благодарение на богатия си чичо учи в Николаев, Русия, и естествено, когато се връща в родния си град, го правят главен учител. Младият мъж не само провежда дълбоки реформи в образованието, но и участва във вдигането на местни бунтове, заради което го арестуват през 1875 г. За да се спаси, е принуден да бяга в Румъния, където се включва в Гюргевския комитет като главен апостол на IV окръг.

Идеалист до мозъка на костите си, той до края казва, че работата им трябва да е "самоотвержена, без никаква лична цел". Загива едва на 26 години при опит да преплува река Янтра след разгрома.

Подобно на Волов, Тодор Каблешков е роден година след него в заможно копривщенско семейство.

Първоначално учи в Пловдив, а след това е изпратен в престижния Галатасарайски лицей в Цариград. През 1871 г. се връща в България и става телеграфист на гара Белово. От тази позиция той започва да подпомага с данни революционните комитети и 4 години по-късно основава такъв и в Копривщица.

Въпреки крехкото си здраве той се проявява като интелектуалец от световна величина. Със своето Кърваво писмо Каблешков придава на Априлското въстание онзи героичен идеализъм, който ще запечата подвига на героите със златни букви в историята: "Братя! Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори няколко души заедно съ мене. Като бяхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ няколко души юнаци и следъ като се въоръжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра съ няколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява предъ конака, пушките гърмятъ, придружени отъ ека на черковните камбани, и юнаците се целуватъ единъ други по улиците!... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия примеръ и въ Панагюрище... Копривщица, 20 априлий 1876 г."

В историята трудно ще се намери по-ярък символ на саможертвата - Каблешков и съратниците му знаят, че ще загинат, но и че това ще е решителната крачка към свободата.

Остава в историята и с призива си: "Не из пътя, а в пътя ще умра за свободата на отечеството си!". Нещо повече, той сякаш най-точно описва идеализма на другарите си от това героично поколение: "Мисля, че съм се родил и учил, за да слугувам на свободата!". В затвора в Габрово искат да го пречупят да предаде съратниците си, но верен на принципите си, той избира да се самоубие.

Също като останалите Васил Петлешков е млад и образован. Роден през 1845 г. в Брацигово, той е осиновен от заможния търговец Пейо Петлешков. Завършва аптекарство в Пловдив и е сред най-уважаваните хора в родния си град.

През 1876 г. е определен за главен апостол в района, организирал защитата с поразителна прецизност и хладнокръвие.

Заловен от башибозука, той е изтезаван между две клади, за да издаде съратниците си, но Петлешков поема цялата отговорност: "Сам съм, други няма, аз съм главата, аз съм опашката." Умира в адски мъки, без да предаде нито един от въстаниците.

Стоян Заимов също е млад и образован.

Роден през 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, той завършва Педагогическото училище в Белград и там се запознава с Любен Каравелов. 20-годишен, той е осъден на заточение в Диарбекир, но е сред малцината късметлии, успели да избягат оттам. Две години по-късно, през 1875 г., той е сред основателите на Гюргевския комитет и е определен за главен апостол на Врачанския окръг. Мечтата му е да стане професионален революционер въпреки невъзможната среда, в която работи – липса на оръжие и постоянна преса от страна на разположения в близост турски гарнизон. Въпреки разгрома той произнася фразата: "Ние сме се венчали за България, нашата невеста е Свободата", и описва събитията, за да запечата героизма на въстаниците за поколенията.

В онези времена Стефан Стамболов е най-младият в комитета.

Роден през 1854 г. в Търново, той е тийнейджър, когато заминава в Одеса, за да учи в Духовната семинария. Изключен е оттам заради революционната си дейност. Поразен от идеите на Христо Ботев и Васил Левски, той, без да се колебае, става сред най-верните им съратници. Въпреки че е на 21 г. през 1875 г. е избран за един от ръководителите на Старозагорското въстание. Година по-късно вече е главен апостол на Търновския революционен окръг. Независимо че е "хлапе" сред батковците, те бързо оценяват потенциала му – Стамболов е роден за политически стратег, какъвто се ражда веднъж на няколко поколения.

Но освен това идеализмът му върви ръка за ръка с удивителен прагматизъм – качество, което по-късно ще го превърне в държавник от световна величина, платил с кръвта си прозападната ориентация на България. Или ако трябва да обобщим, двигателите на Априлското въстание са не само дръзки младежи, а и много по-образовани от бащите си и чорбаджиите. Друга отличителна черта е, че те нямат икономически зависимости, въпреки че някои произхождат от заможни семейства. Не, те не са били наивници, осъзнавали са трудностите. Затова не преследват военна победа, целта им е да привлекат вниманието на Европа към страданията на героичния български народ.

Именно тази готовност за саможертва прави Априлското въстание толкова различно. Младежите целят морален прелом – да променят матрицата в главите на сънародниците си и на европейците, за да принудят Великите сили да се намесят. Както казва Бенковски, когато вижда обхванатото Панагюрище в пламъци: "Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее."

От тази гледна точка Априлското въстание няма почти нищо общо с Гръцкото, започнало през 1821 г. и завършило през 1830 г. с независимостта на Гърция от Османската империя. Там то е старателно подготвено от тайното общество "Филики Етерия" и залага както на много добре организирана военна съпротива, на помощта на съратници от България, така и на геополитически съюзи с Русия, Англия и Франция. За разлика от гръцките стратези българските апостоли не могат да обещаят нищо на никого освен "свобода или смърт".