Те са перфектните посредници между Изтока и Запада, намесват се в ключови моменти, за да предотвратят унищожението на човечеството

Група учени, сред които и българският футуролог доц. Мариана Тодорова, се обединиха в коалиция "План "Барух", за да спасят планетата от неконтролируемия съзнателен изкуствен интелект.

Мисията им е невъзможна точно каквато е била и тази на американския финансист и политик Бернард Барух малко след Втората световна война.

На 14 юни 1946 г., точно 60 минути преди да се роди днешният американски президент Доналд Тръмп в Куинс, предшественикът му Хари Труман застава пред Организацията на обединените нации и прави нещо озадачаващо. Въпреки че лично е разпоредил на 6 и 9 август

да се хвърлят ядрените бомби над Хирошима и Нагасаки,

държавният глава на САЩ предлага плана "Барух". Той предвижда всички опасни ядрени активи, съоръжения и изследвания да се поставят под строг международен контрол в рамките на ООН. Постепенно инициативата трябва да обхване и останалите оръжия за масово унищожение, като никоя страна няма право да налага вето.

За да се стигне до тази историческа реч обаче, е изминат дълъг път. Месеци наред част от легендарните физици, работили по проекта "Манхатън", сред които и Робърт Опенхаймер, лобират по различни канали, за да склонят Труман да приеме. Източният блок обаче не вярва на Запада и с невъзможната посредническа мисия се нагърбва папа Пий XII. Реализацията на плана е сведена до едно семпло условие - двете основни политически сили САЩ и СССР да се обединят около идеята за пълно премахване на ядрените оръжия. Заставайки пред ООН, Барух заявява: "Тук сме, за да направим избор между живите и мъртвите. Това е нашата работа! Зад мрачното предзнаменование на новата атомна епоха се крие надежда, която, уловена с вяра, може да ни донесе спасение. Ако се провалим, тогава

сме осъдили всеки човек да бъде роб на страха

Нека не се заблуждаваме; трябва да изберем между световния мир или световното унищожение."

За съжаление, прогресивният план се проваля, защото дипломатите от двете водещи страни не са на висотата на замисъла, ориентиран към далечното бъдеще. За разлика от учените от "Манхатън" и Барух, преговарящите чиновници не могат да се отърсят от следвоенното противопоставяне между великите сили. И когато все пак американската страна някак се пречупва, през декември 1946 г. патологичната мнителност на Сталин съсипва всичко.

Убил милиони свои сънародници в Голямата чистка

по подозрение, че са чужди агенти, той отново е във вихъра си. Смята, че Америка крои подмолни планове с плана "Барух", за да си присвои контрола над ядрения арсенал.

Макар да изглежда като провал, усилията на учените, Барух и папата не остават незабелязани – все пак те постигат немислимото. Лидерите на двете враждуващи велики сили започват да обсъждат идея, която е в интерес на цялото човечество, и този процес продължава повече от година.

Възможно ли е тази мечта да бъде възродена днес, когато светът е изправен пред екзистенциалната заплаха от

съзнателен изкуствен интелект с непредвидими последици?

Никой не може да каже със сигурност, но коалиция "Барух" е оптимистично настроена най-малкото заради символиката с появата на бял свят на сегашния US президент точно когато планът за първи път се обсъжда в ООН. Освен това влиятелният Римски клуб, основан в миналото от представители на фамилията Рокфелер, подкрепи с писмо високопоставения панел към Съвета на президентите на Общото събрание на ООН. След което призова председателя на организацията към действия. Не на последно място сегашният папа показа, че е твърдо решен да защити паството си и човечеството не само от заплахата от унищожение, а и от съзнателния AI. В своята традиционна "Урби ет Орби" към града и света той призова тези, които имат властта да започват войни, да изберат мира. На няколко пъти той настоява за отговорно отношение към изкуствения интелект, защото може да се използва както за добро, така и за зло.

В тази насока светите отци имат богат опит в подобни деликатни преговори, когато

на една маса трябва да седнат непримирими врагове

Инфарктните дни на октомври 1962 г. са сред най-ярките примери, когато Ватиканът се превръща в своеобразен мост между съветския лидер Никита Хрушчов и американския Джон Кенеди.

Светът е на ръба на ядрен апокалипсис. Ястребите във Вашингтон настояват Кенеди да бомбардира Куба, а Хрушчов и военните му са си наумили да разположат ракетите си в "задния двор" на САЩ. В тази безизходица журналистът Норман Казънс и представители на Ватикана решават спешно да се намесят, за да спасят света от унищожение. Дрънкането на оръжия става все по-застрашително. По неофициални канали, използвайки личните си контакти, близки до Светия престол съобщават на Кремъл, че папата публично ще призове за мир. За Хрушчов това е отдавна търсеният изход. Всички знаят, че е заклет атеист. Но с този ход всички ще разберат, че не комунист номер едно, а духовният лидер на Запада настоява за прекратяване на конфликта. Тоест това не би изглеждало като отстъпление на СССР пред американския империализъм.

На 25 октомври 1962 г. Йоан XXIII произнася своята реч по Радио Ватикана: "Ние умоляваме всички държавни глави да не остават глухи за този вик на човечеството. Нека направят всичко, което е по силите им, за да спасят мира. По този начин те ще спестят на света ужасите на войната, чиито последици никой не може да предвиди". Думите му моментално са предадени на посланиците на двете враждуващи държави. Още повече че

Кенеди е първият президент на САЩ, който е католик

За него речта на Светия отец също е облекчение, тъй като го освобождава от неудобната ситуация да търси диалог с Хрушчов. Ден по-късно съветският официоз "Правда" прави нещо безпрецедентно - публикува едно към едно речта на папата на първа страница. Този озадачаващ ход на Кремъл е сигнал към Вашингтон: Хрушчов също се опитва да намери изход.

Така благодарение на папата всеки един от лидерите намира своето оправдание да направи крачка назад, което иначе би било невъзможно. Месеци по-късно папата обявява своята енциклика Pacem in Terris - Мир на земята, предназначен не само за католиците, а за всички хора по света с добра воля: "Запасите от въоръжение, натрупани в различни страни, трябва да бъдат намалени всеобхватно и едновременно от заинтересованите страни. Ядрените оръжия трябва да бъдат забранени. Трябва да се постигне общо споразумение за подходяща програма за разоръжаване, с ефективна система за взаимен контрол... Бедствието на световна война, с икономическата и социална разруха и моралните ексцесии и разпад, които я съпътстват, в никакъв случай не трябва да се допуска да обхване човешката раса за трети път".

Повече от половин век по-късно, през 2015 г. папа, Франциск бе посредник за сключването на ядрената сделка с Иран. Той лично лобира пред лидерите на САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и Германия и Иран за постигане на споразумението. Светият престол чрез своята мрежа от нунции (посланици) запази крехкия диалог дори в моменти, когато всички бяха наясно, че преговорите са пред провал.

Именно така се стига до историческото споразумение и Ватиканът бе първата държава в света, подписала договора за забрана на ядрените оръжия. Конференцията в рамките на ООН се проведе на два пъти през 2017 г., като документът забраняваше участие във всякакви дейности, свързани с ядрено оръжие. Те включваха ангажиментите да не се разработват, изпитват, произвеждат, придобиват, притежават, складират, използват или да се заплашват с тях други страни.

За разлика от предишните папи, които сякаш се примиряваха с ядрената надпревара и я приемаха като някакво необходимо зло,

Франциск енергично обяви, че самото притежаване на подобни оръжия вече не е морално Нещо повече, по време на конференцията на ООН през 2017 г. Светият престол бе главният посредник между неядрените държави, за да ги обедини около идеята за пълна забрана на атомните оръжия. Папата се намеси още веднъж по време на най-свирепото обтягане на отношенията между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. Тогава Светият отец предложи Ватиканът да посредничи, призовавайки за намесата и на трета независима страна като Норвегия. Благодарение на това бе организирана конференция в Светия град, за да се понижи градусът на напрежението.

Именно затова папата сега отново изглежда най-подходящият посредник. Най-малкото защото Китай и САЩ гледат на изкуствения интелект като на ресурс, който ще им осигури стратегическо превъзходство? Най-вече в сферата на сигурността и отбраната.

Причините са няколко – първо, духовният лидер на над 1,4 млн. католици по света е независим, второ, зад него не стоят търговски или лобистки интереси. Трето, Ватиканът не е замесен в схеми за продажба на смарторъжия. От тази гледна точка има известен шанс дори най-агресивните сили да му се доверят. Освен това,

когато дипломатите в Светия град подготвят стратегиите си, не мислят в рамките на 4-годишен мандат

както повечето политици. Техният хоризонт е вечността – планирането често е с векове напред, което предполага стабилни и устойчиви във времето решения. И накрая, авторитетът на папата е безспорен. Той е такъв, че дори свирепите "ястреби" знаят, че ако се държат агресивно пред Светия отец, ще изглеждат повече от нелепо.

Шансът обаче е същият, както в миналото, разликата е, че днес лавината от капитали се изсипва в посока на създаването на все по-усъвършенстван AI. Стойността само на една от водещите компании, прокарваща пътя към съзнателния AI – NVIDIA, наскоро достигна 4,3 трилиона долара. Значително по-голям от брутния вътрешен продукт на Франция, почти равен на този на Германия и Япония, четири пъти по-малък от този на Китай и седем пъти от този на САЩ. Стойността на OpenAI гони почти трилион долара. С други думи, никога досега подобни капитали не са се концентрирали в сектор, който в един момент може да излезе извън контрол.