Иранската армия не е създадена, за да спечели конвенционална война срещу САЩ или Израел. Вместо това тя е замислена да оцелее в такава, да понесе щетите и да продължи да се сражава във времето. Тази стратегия се вижда както в структурата на отбранителните способности на Ислямската република, така и в това как те се проявяват в момента, след седмици на непрекъснати удари от противниковата страна.

Мащабът на войната в Близкия изток е голям. Според информационен бюлетин на Централното командване на американската армия от началото на операция "Епична ярост" са ударени над 9 хил. цели. Твърди се, че са били извършени също толкова бойни полета с изтребители, по време на които са поразени ракетни бази, системи за противовъздушна отбрана, командни центрове на Корпуса на ислямската революционна гвардия и съоръжения за производство на оръжие.

"Нашата цел е да унищожим иранските системи за балистични ракети, да разгромим иранския военноморски флот и да гарантираме, че страната няма да може да се възстанови бързо", заяви председателят на Общото командване на въоръжените сили на САЩ ген. Дан Кейн.

Редица военни анализатори обаче предупреждават, че картината е по-сложна от това, което Пентагона представя пред света.

"Ситуацията е противоречива. Иранската армия е сериозно отслабена във всички аспекти, но режимът все още разполага със значителен потенциал", коментира пред Fox News изследователят от "Американски институт за предприемачество" Николас Карл.

В основата на военната система на Иран стои специфична структура с две части. Едната е редовната армия, наречена "Артеш". Другата е Корпусът на гвардейците на ислямската революция, което представлява паралелна военна сила, създадена след революцията през 1979 г., за да защитава интересите на режима срещу идеологическите му врагове вътре и извън страната.

Според Карл, върховният лидер Али Хаменей е формирал въоръжените сили през десетилетията около една централна идея, която се обобщава до запазването на Ислямската република и разпространението на идеите на нейната революционна идеология извън границите ѝ.

Специалисти посочват, че трябва да се прави ясна разлика между двете структури. Революционната гвардия получава значително повече финансиране, което се изразява в по-високи заплати, по-добро оборудване и като цяло повече ресурси. Освен това тя е описвана като силно идеологизирана елитна структура, която защитава властта. Докато редовната армия има за задача предимно да пази границите на страната.

Разликата между двете обаче не е напълно категорична.

"Корпусът на ислямската революционна гвардия вероятно е по-опасната част от военната система на Иран. Тя е една своеобразна преторианска гвардия на аятоласите, но не можем да пренебрегнем и заплахата, която представлява редовната армия", посочва Карл. 

Ракетната програма на Иран остава гръбнакът на военната му мощ, дори и след мащабните удари, които нанасят САЩ и Израел.

Военновъздушните сили на революционната гвардия от години изграждат това, което Карл описва като най-големия арсенал от ракети в Близкия изток.Въпреки това американски официални лица твърдят, че тези възможности са били значително намалени в резултат на последните удари.

"Изстреляните от Иран балистични ракети са намалели с 86% спрямо първия ден на сраженията, а атаките с дронове 73%", съобщи ген. Кейн по време на брифинг в Пентагона по-рано през март.

На свой ред министърът на отбраната Пийт Хегсет добави, че кампанията е ограничила рязко способността на Иран да поддържа атаки.

"Врагът вече не може да изстрелва толкова ракети, колкото преди, дори и близко", каза той.

Но дори американските официални лица признават, че заплахата продължава да съществува.

"Иран все още ще може да изстрелва някои ракети и да пуска дронове за еднопосочни атаки", отбеляза Хегсет.

Според Карл спадът в интензивността на обстрела от Иран се е стабилизирал.

"Набезите на иранските ракети и дронове са спаднали драстично с около 90% от началото на войната, но тази цифра се запазва непроменена от седмици. Това означава, че те все още иранците разполагат с достатъчен капацитет, за да продължат ударите си в целия регион" , коментира той.

Също така Пентагонът обяви, че е постигнал сериозни успехи срещу военноморски сили на Ислямската република. По данни на армията на САЩ над 140 ирански плавателни съда са били повредени или унищожени.

Вашингтон е неутрализирал основното морско присъствие на Иран в региона, смята Кейн. Но той предупреди, че заплахата никога не е зависела от големи военни кораби.

В действителност Военноморските сили на революционната гвардия са изградени около т.нар. стратегия за "забрана на достъпа" -  използване на бързи катери, мини, ракети и дронове, които могат да атакуват масово и да нарушават корабоплаването в Персийския залив.

„Те все още имат капацитет от бързи лодки, дронове и ракети земя-море,  които им позволяват да блокират Ормузкия проток", казва експертът по военно дело Дани Цитринович.

Американските управляващи казват, че кампанията е постигнала значителен напредък във въздушното пространство.

"Ще имаме пълен и неуспорим контрол над иранското небе", заяви министър Хегсет.

Ген. Кейн уточни, че американските сили вече са установили локално въздушно превъзходство и разширяват операциите си по-навътре в иранска територия.

Но отбраната по въздух никога не е била в центъра на стратегията на Иран за цялостна защита. Годините на санкции са оставили страната зависима от остаряващи самолети и ограничена модернизация, което я прави далеч по-малко способна от западните или регионалните ѝ противници.

"Определено има затруднения, но Иран никога не е разчитал на въздушните си сили. Вместо това Иран разчита на ракети, дронове и многослойна отбрана", казва Цитринович.

На суша Иран запазва ключово предимство, защото неговите пехотни войски до голяма степен не са били пряко въвлечени в бойните действия. 

„Сухопътните части все още са непокътнати, никой не е нахлувал в Иран. ези сили все по-често използват дронове, което показва по-широка промяна в начина, по който Иран води бойни действия.", казва Цитринович.

Извън собствените си граници Иран разширява военното си влияние чрез мрежа от съюзнически въоръжени групировки, координирани от звеното „Кудс" към Революционната гвардия.

То осигурява координация, материали, разузнавателна информация, обучение и средства на съюзническите милиции на Техеран в целия Близък изток, включително "Хизбула", "Хамас" и хутите.