Неусвоените пари от плана за възстановяване може да се пренасочат за достъпни апартаменти. Опасенията обаче са, че разхлабването на стандартите ще е в услуга само на бранша

Впрягане на фондове и други финансови ресурси за повече жилищно строителство и повече саниране на остарели и енергийно неефективни сгради плюс разхлабване на регулациите в строителството.

Това са основните мерки, които Европейският парламент начерта, след като повече от година специалната комисия по жилищната криза (HOUS) правеше анализи и дискусии по темата, превърнала се в проблем за милиони европейци - жилищата не стигат и са недостъпни. И в крайна сметка достигна до формула, макар засега нееднозначно приета.

На пръв поглед тя изглежда съвсем проста - гарантирането на правото на жилище за европейците да се основава на повече строителство,

по-малко данъци и намаляване на бюрокрацията. Гласуването в Страсбург преди дни предизвика полемика, но в крайна сметка мерките бяха приети с 367 гласа “за”, 166 “против” и 84 “въздържал се”.

Усилията за въвеждането на правила, които да борят жилищната криза в ЕС, в общи линии бяха започнати от социалистите и демократите в ЕП (S&D). Парадоксът е, че в крайна сметка точно те се обявиха против крайното решение.

“Основният проблем е ясен - предлагането не следва темпа на търсенето. Европа трябва да строи и реновира повече жилища”, коментира докладчикът от Испания Боря Хименес Лараз, член на ЕНП. Освен това за да се сложи край на дългогодишния тренд, при който

цените на жилищата в ЕС са се повишили с 61%, а наемите с 30%,

трябва да се премахне бюрокрацията и да се ускори издаването на разрешителни за строежи. Наред с това строителният сектор да се направи по-привлекателен за частните инвеститори.

Председателката на жилищната комисия Ирене Тинали (S&D) обаче отбеляза: “Жилищното настаняване е основен социален приоритет и през изминалата година нашата комисия установи, че жилищната криза в ЕС е реална и засяга хората във всички държави членки”. Италианката се надява одобрените мерки да помогнат за възстановяване на баланса и справедливостта на жилищния пазар, тъй като “всеки заслужава място, което да нарече свой дом”.

Жилищният доклад започва с пълно утвърждаване на принципа на субсидиарност - това, което Европа може да направи, е “да действа като катализатор, да премахне пречките и да улесни инвестициите”. Вероятно затова акцент на документа не е как да се ограничава ръстът на цените, който удря не само най-уязвимите групи, но и студенти и работници от ключови сектори, а е върху “недостатъчното предлагане на жилища и ограничените инвестиции в обществени и достъпни”.

Сред основните моменти в доклада са и “пречките в инфраструктурата, дългите процедури за издаване на разрешителни и нарастването на населението”. Лараз настоя да се опростят правилата в сектора, като

срокът за издаване на разрешително да стане 60 дни

Докладът призовава и за данъчни стимули за домакинствата с ниски и средни доходи, за премахване на данъчните бариери - високите такси за регистрация, за хората, които купуват жилище за първи път, и данъчни условия, които правят дългосрочните наеми по-достъпни.

Наред с това евродепутатите искат повече координация на съществуващото европейско финансиране и пренасочване на неизползвани средства по плановете за възстановяване към строителство и саниране на социални, обществени, кооперативни и достъпни жилища.

Коментира се и качеството на жилищната среда. Съгласно мерките всички нови жилища трябва да отговарят на стандарти за изолация, енергийна ефективност и качество на въздуха. Евродепутатите обвързват плана за достъпни жилища и с борбата с енергийната бедност.

В доклада на Лараз се повдига и въпросът за краткосрочните наеми, но доста лаконично. Още през декември еврокомисарят по жилищното настаняване Дан Йоргенсен обяви, че ще представи законодателна инициатива, която да надхвърли настоящия регламент - той изисква само регистрация и споделяне на данни за наемодателите, които използват онлайн платформи.

Но в доклада в крайна сметка пише само: “Целта на подобна инициатива следва да бъде осигуряването на справедлив баланс между развитието на туризма и достъпността на жилищата”.

На държавите членки, регионите и местните власти ще се остави гъвкавост сами да разработват и прилагат мерки, подходящи за техните специфични реалности и пазари на недвижими имоти.

Тази формулировка наред с по-големия фокус върху повече строителство и по-разхлабени правила, доведе до това левицата и зелените евродепутати да се обявят срещу документа. Според зелените той “не успява да се справи с коренните причини за жилищната криза”. Според обвинението им ЕНП “го използва, за да затвърди

подкрепата си за алчните

наемодатели, магнатите в Airbnb и спекулантите с имоти”.

Екопартията осъди сътрудничеството между консерваторите и крайната десница за “насърчаване на дневен ред, който е от полза за богатите и не прави нищо, за да помогне на тези, които се борят да намерят достъпни жилища”.

Италианката Бенедета Скудери от Алианса “Зелени и леви” нарече доклада “обида за европейските граждани, подарък за строителите и спекулантите благодарение на обичайните трикове на десницата”.

От левицата споделят това мнение, като според тях докладът “използва сериозна социална криза, за да насърчи дерегулацията, да отслаби социалните и екологичните стандарти и да криминализира тези, които живеят в лоши жилища”.

За това предупреди и “Грийнпийс”. Според неправителствената организация планът на ЕП за справяне с жилищната криза рискува да разхлаби правилата за предприемачите в областта на недвижимите имоти и спекулантите за сметка на жилищните стандарти и природата.

Без значение как ще се развие дебатът за достъпните домове за европейци, едно е сигурно - жилищната криза вече съвсем не е периферна социална тема, а централен въпрос в европейската политика. Данни на Евростат сочат, че

всеки 10-и европеец не успява да плаща навреме наем или ипотека,

а през 2024 г. 16,9% от хората в ЕС са живели в пренаселени жилища. В България този дял достига цели 34% - много над средното за съюза.