Ще е истинско чудо, ако не вземе "Оскар", казват всички. Но може ли "котешка карма" да ѝ мине път?

Ирландката Джеси Бъкли – име, което доскоро бе непознато за мнозина, твърди, че актьорският занаят за нея е необходим като водата. Той ѝ помогнал да мине през сериозни житейски премеждия и да опази психическото си здраве, да излезе невредима от хранително разстройство, тежка депресия и чести паникатаки.

От години едва ли е имало по-безспорна кандидатура за “Оскар” за главна женска роля от нейната. Според мнението и на критиката, и на зрителите, ще е истинско чудо, ако 36-годишната актриса не вземе в ръце статуетката за превъплъщението си в съпругата на Шекспир в “Хамнет”. В предходните месеци тя безапелационно обра, каквото можеше – “Златен глобус”, “Изборът на критиката”, наградата “Оливие”, призът на Гилдията на артистите, БАФТА. Но моментът на истината ще е в неделя, когато ще стане ясно дали прогнозите и за академична награда ще се сбъднат.

Днес Джеси Бъркли е любимка на Холивуд, но пътят й до признанието никак не е бил лек. Тя продължава да живее далече от светския блясък – във ферма от XV век в британската провинция. Съпругът ѝ Фреди Сьоренсен няма нищо общо с киносредите. Не робува на модите, страни от социалните мрежи, рякдко говори за личния си живот в интервюта. Но огромният ѝ талант и способността да се променя като хамелеон – както външно, така и в интерпретацията на образите, я водят през театъра, телевизията, музиката до върховете в света на Седмото изкуство. Всъщност, малцина помнят, но това е нейната втора номинация за “Оскар”. Предишната беше преди 4 години за “Изгубената дъщеря” на Маги Джиленхол, където тя отново си партнираше с Пол Мескал, както сега в “Хамнет”.

От момента, в който придобива правата върху романа на Маги О'Фаръл, режисьорката на филма Клое Жао знае, че Бъкли трябва да изиграе съпругата на Шекспир - тази мистична жена и любяща, скърбяща майка. Актрисата е на фестивала в Телурайд в Колорадо, където промотира филма си “Жените говорят” (2022). Докато прави групова снимка с колегите си, Джеси забелязва, че Жао ѝ маха. Уговарят се да закусят заедно. По това време Бъкли все още не е чела романа. Но когато Джао идва да го обсъди по-задълбочено в дома ѝ в Норфолк, актрисата го е погълнала за една вечер. Когато режисьорката я вижда да готви, поръсвайки подправки в яхнията, тя не може да се сдържи да не каже, полушеговито, полусериозно: “Да, вещицата е жива!”

Родена на 28 декември 1989 г. в Киларни, Ирландия, Джеси Бъкли расте в твърде нестандартна семена среда. Баща ѝ е поет, който си изкарва хляба като мениджър на бар, а майка ѝ е оперна певица и вокален педагог. Бъдещата актриса е най-голямото от 5 деца. Родителите не я натискали особено да заляга над учебниците, но пък по всякакъв начин насърчавали креативността ѝ. От малка свири на арфа, кларинет и пиано. Но още в тийнейджърските ѝ години започват и проблемите – тежка депресия и склонност към самонараняване, хранително разстройство.

Момичето решава да напусне родния дом и се мести в Лондон да кандидатства в актьорско училище, но безуспешно. В столицата обаче вижда постер за риалити шоуто за таланти “Аз мога всичко”, където се класира втора. Започва работа в малък музикален театър, а вечер пее джаз в нощен клуб. Печели толкова малко, че се налага да се връща вкъщи пеша, въпреки че живее на 2 часа път.

Но талантът ѝ не остава незабелязан и шефът ѝ – богат адвокат, решава да ѝ поддаде ръка. Той плаща таксите за Кралската академия за драматично изкуство – най-престижното актьорско училище във Великобритания. Независимо от паникатаките, заради които на няколко пъти иска да напусне, Бъкли се дипломира през 2013 г. и постепенно вратите пред нея започват да се отварят. Първо вратите на театъра с “Ромео и Жулиета” и “Кабаре”. След това идва телевизията с адаптацията на “Война и мир” и сериалите “Чернобил” и “Фарго”. След “Жените говорят” и “Изгубената дъщеря” идва признанието и на големия екран. Макар да нямат общи сцени в “Изгубената дъщеря”, Джеси и Пол Мескал пушат заедно и се смеят в почивките и това изковава едно близко приятелство, което ги превръща в невероятен тандем и в “Хамнет”.

“Чувствам и се надявам, че ще се срещаме много, много пъти и ще предприемем заедно много трансформиращи пътешествия, защото точно това беше преживяването във филма. Мисля, че той е най-необикновеният човек. Мисля, че е невероятен актьор”, признава Бъкли. Мескал, от своя страна, твърди: “Тя е уверена в артистичността, липсва ѝ интерес към лъскавите неща, които тази кариера може да предложи на хората. Джеси е планината на човешкото съществуване.” Биографите ѝ напомнят, че когато е на 22 г. и агентът ѝ предлага да се премести в Холивуд, ирландката отказва. Смята това за нещо “екзотично и далечно”.

Въпреки всеобщото мнение, че “Оскарът” ѝ е в кърпа вързан, в последните дни се случи нещо неочаквано. Изплува непредпазливо изказване на Бъкли пред популярен подкаст от 2025 г., че докато били още гаджета, поставила на съпруга си ултиматум: “Или аз, или двете ти котки”. Причината е, че домашните любимци често я провокирали с поразии. Чашата преляла, когато актрисата открила котешки изпражнения на възглавницата си. Любителите на котки я заклеймиха люто като коткомразка и обявиха, че “котешката карма” може да ѝ попречи да вземе академичната награда. Звучи много странно този напълно нетворчески критерий да се превърне в определящ за получаването на приза, но при силата на социалните мрежи всичко е възможно. Затова и в Холивуд автоцензурата върху това какво говориш става все по-голяма.

Само няколко седмици преди да се потопи изцяло в “Хамнет”, ирландката завършва снимките на “Булката!”, отново под режисурата на Маги Джиленхол и отново по необичаен начин. Студиото не я искало за главната роля - мрачната, необуздана булка на Франкенщайн - защото все още не била достатъчно популярна и се смятало, че няма как да се мери с Крисчън Бейл, Пенелопе Крус и Анет Бенинг. Но Джиленхол настояла, че няма да направи филма без нея. Премиерата бе на 6 март.

През септември 2024 г., само дни след като завършва ролята си в “Хамнет”, номинираната за “Оскар” Бъкли научава, че е бременна. Историята на филма, в която смъртта на деца е централна, не я възпира да иска семейство, дори разпалва у нея “дълбока нужда” да стане майка. Днес актрисата пътува по света с малкото си дете, грижейки се за него между сцените и интервютата.