Уважаеми приятелю, имам голяма молба към теб! Именно към теб.

Вдигни телефона, запали колата, качи се на влака, вземи самолета, а най-малкото — обади се на майка си - и не само днес, 8-ми март, но особено днес! Обади се на сестра си, на леля си, на приятелката си, на баба си. Попитай старата жена, която живее самотна на етажа ти дали има нужда от помощ. Помогни ѝ!

Спомни си как преди много години, когато си бил дете, най-вероятно и ти си надписвал своята картичка - подарък за мама по случай 8-ми март. И най-вероятно си използвал подобни думи. И си правил подобни правописни грешки 😉

Защо ти казвам това ли?

Защото преди малко ми направи впечатление, че има нещо писано на гърба на честитката, която бях изровил преди време от старите фотоалбуми. Намерих снимката и се оказа, че съм я бил надписал. Пускам надписа без никакви поправки, такъв какъвто е: с правописните грешки и линиите, за да бъде красив. Натискал съм химикалката силно, без да се замисля, че така буквите ще прозират от другата страна.

Спомни си, че майката е тази, която ти е отупвала коленете при всяко падане, че тя е тази, която не е спала всяка нощ, за да те нахрани, когато си бил бебе. Че е стояла дежурна край леглото, когато си вдигал температура. Че е ходила на родителските срещи, подстригвала те е у дома, чистила е след теб, прала е дрехите и е готвила всеки ден... най-вкусните манджи на света.

Спомни си как ти е помагала, за да си готов с домашните. Как те е съпровождала до училището, когато си бил малък. Как е била готова да разкъса хулиганa от горните класове, който те е тормозил.

Не забравяй как те е гледала тъжно и обидено, когато си ѝ се сопвал, вместо да я послушаш.

Ако си от по-възрастното поколение, спомни си как те е изпращала на портала на казармата и ти е идвала на свиждане.

Моля те, никога не обиждай майка си.

Спомни си какво се пее във великата песен на Стефка Съботинова "Притури се планината":

Проговаря планината:

Хей ви вази два овчеря,

Либе жали ден до пладне,

Майка жали чак до гроба.

Поклони се и покажи респекта, уважението и обичта, които майка ти заслужава. Не само днес, не само на 8-ми март, а винаги.

***

Приятелю,

Горният текст се отнася за майката, само защото си спомних за тази картичка. Това не е от пренебрежение към бащите, напротив! Не забравяй татко си, чувай се и се виждай с него — докато можеш и докато той е наоколо. Ще дойде ден, когато и него няма да го има; тогава ще разбереше, че нищо не ще замени липсата му.

От фейсбук