• Не даваме жертви за успеха. Тервел не се чувства ощетен, че си ляга в 22 часа, а не мята салфетки в дискотеката, казва Анатолий Замфиров, баща на бронзовия ни олимпийски медалист
• Стремя се и искам повече българи, а не повече мои кръвни роднини да доминират в този спорт, категоричен е треньорът, който има 8 деца - спортуващи отличници

Златото се кове студено. Победителите в спорта и в живота - с внимание и дисциплина. В този занаят е вещ д-р Анатолий Замфиров - баща и треньор на бронзовия ни олимпийски медалист Тервел Замфиров. Още в първия ден на игрите в Милано/Кортина сноубордистът завоюва отличие, каквото България не е имала от две десетилетия насам. Всички предричат, че това е едва началото за атлета, гледащ към най-големите спортни върхове, докато едновременно с това учи ветеринарна медицина и се подготвя да бъде лекар. По примера на баща си. Анатолий Замфиров има осем деца - всичките отлични ученици и активно спортуващи, като дъщеря му Малена бе определена за най-перспективен млад спортист в Европа.

- Д-р Замфиров, какво бе първото, което казахте на Тервел, след като той спечели олимпийски бронз в паралелния гигантски слалом в много драматичен малък финал? И също така на Малена, която отпадна на осминафиналите?

- На Малена ѝ казах: "Кара много добре. Ако трасето беше с 10 м по-дълго, щеше да продължиш напред. И спокойно. Не се разстройвай, не се разочаровай, това е просто едно състезание и ще има още много такива." И това беше. На Тервел нищо не можах да му кажа, защото го поеха допинг ченгета, журналисти, отиде да дава пресконференция и редът беше такъв, че го видях чак след два часа.

- Как се почувствахте от успеха му?

- Ние, които познаваме спорта, очаквахме, че той ще мине към големия финал и ще преодолее корееца. Така че загубата от него толкова обезсърчи щаба ни, че беше без значение за нас дали ще е трети, или четвърти. Ние се чувствахме тотално провалени, тъй като не стигнахме до големия финал. Бяхме попарени още при предишната гонка. Все пак разликата от това "с медал" и "без медал" е огромна. Ние я оценихме едва по-късно, когато видяхме и колко радост сме донесли в България. Съдбата така е решила и може би дори стана по-добре, защото този драматичен финал с Тим Мастнак, при който Тервел спечели благодарение на по-дългата си ръка, беше нещо запомнящо се. Ако имаше още 10 м, Тервел щеше да загуби и Тим да спечели. А ако трасето беше по-късо със 100 м, вероятно Тери щеше да е олимпийски шампион, тъй като в стръмното той показа, че е най-бързият състезател на олимпиадата. Такъв е спортът. Точно в този ден и точно на това трасе това е резултатът и ние трябва да сме доволни от него.

- Имате ли различен подход към двамата, или сте еднакво безкомпромисен както към сина, така и към дъщеря си?

- Не, няма никаква разлика в нашето семейство дали си момче, или момиче. Ценностите, които се залагат на децата, са едни и същи. Много е важно те сами да искат да спортуват и да се стремят към самоусъвършенстване. Това, което възпитавам у тях, е постоянен стремеж към развитие. Задачата е: бъди по-добър от вчера. Човек трябва да се конкурира със себе си вчера, а не с други състезатели. И трябва да извлича удоволствие от спорта. Спортът е дисциплина. Спортът закалява характера. Спортът те учи да губиш. Нито едно дете, било то момче или момиче, не може да бъде предпазено от загубата. А най-важното е умението да губиш и да продължаваш напред. Защото много хора, които не са минали през спорта, в житейски план и различни ситуации лесно се отказват, разочароват се и губят желание за борба. Докато ние се забавляваме и възпитаваме качества, които са подходящи за всяка една професия. Няма разлика между адвоката мъж и адвоката жена. Така че не може да има разлика между спортиста мъж и спортиста жена.

- Децата ви обаче конкурират ли се за вашето бащино одобрение?

- Не смятам, че аз съм толкова важен фактор, че чак да се конкурират за моето одобрение. Това съм го виждал при по-малките ми деца. До 8-10 години може да има нещо такова, но впоследствие целта се променя. Те знаят от опит, че станат ли по-добри - това ще им носи повече удоволствие от процеса. Нивата на допамин, които може да отдели един екстремен спортист, стават все по-високи с усъвършенстването. И това е водещото. Той е като наркотик, само че е законен.

- Да очакваме ли тепърва почетните стълбички да бъдат окупирани от Замфирови, но не само от Тервел и Малена, но и от Мартин и Биляна?

- Ние не сме някакви окупатори. (Смее се.) Последните години нещата се развиха много добре за Тери. Малена също е призната от Европейския олимпийски комитет за най-перспективен млад спортист в Европа. Това е огромно признание, защото Международният олимпийски комитет е най-големият водосбор на спортове и на спортна експертиза в света, а от всички най-добри беше избрана Малена. Така че тя вероятно има светъл път пред нея, а докъде ще стигне - ще видим. Аз се занимавам не само със семейството си, а с един национален отбор от около 20 деца, където има доста други перспективни състезатели. Затова по-скоро бих се радвал, ако на почетните стълбички се качват повече българи, както по времето, когато нашият отбор по сноуборд беше абсолютен доминатор на юношеско ниво. Това би ме направило по-щастлив, защото ще е атестация за работата ми като треньор, а не само като родител. Към това се стремя - повече българи да доминират в този спорт, а не повече мои кръвни роднини. 

Не приоритизирам децата си за сметка на останалите. Тренировъчните програми са абсолютно еднакви, пистите, на които карат, са абсолютно еднакви. Освен всичко в нашия отбор спортът върви ръка за ръка с учението. Под мое давление четирима от националните ни състезатели - Кристиан, Петър, Александър и Тервел, учат по две сериозни висши образования паралелно. От юношеския национален състав пък три от момичетата искат да станат лекари, едно - архитект, Андреа Коцинова вече учи в Американския университет в Благоевград, докато другите се подготвят в много престижни гимназии.

В момента, в който си говорим, Тервел е на лекции по хирургия, докато в Банско текат тренировки, но в случая той не може да присъства.

- За вас е задължително образованието и спортът да не се изключват взаимно?

- Математиката е много проста. От спорт могат да се прехранват първите 10 в ранглистата. Това е много сурова среда за развитие, много опасно място. В спорта вторият е първият загубил. В топ 10 спортисти последните едва свързват двата края. Докато в топ 10 адвокати/лекари/архитекти всеки един от тях живее много добре и е уважаван член на обществото. Освен това спортът е до време. Утре падаш, късаш връзки, чупиш крак или получаваш дискова херния, какъвто е рискът в сноуборда, и в този момент кариерата ти приключва.

- Как вие избрахте професията на ветеринарен лекар, която съчетавате и с треньорските си отговорности?

- Без да искам. Наложи ми я неразвитото общество в България. Като дете имах много домашни любимци, винаги съм бил голям любител на природата и на животните. Всеки път, когато мое животно се разболееше, лекарите се оказваха в невъзможност да го излекуват и предлагаха евтаназия. Нивото на ветеринарната медицина по времето на комунизма и ранните години на демокрацията беше потресаващо ниско. Някакъв вид специалисти се подготвяха за работа със селскостопански животни, но никога с по-дребни и екзотични. Това ме накара да завърша ветеринарна медицина, за да променя стандарта в българското общество по този показател. 

Специализирал съм в Западна Европа, Щатите, Канада и няколко години съм живял там. В България създадохме Централна ветеринарна клиника - модерна болница с много специалисти и нови схеми на обучение. Създадохме една конкурентна среда за ветеринарните лекари изобщо. И мога да твърдя, че аз съм в основата на това, което ветеринарната медицина представлява днес. Тоест българските граждани се радват на едни европейски нива на ветеринарни услуги.

След това видях покрай моите деца, че Българската федерация по ски няма експертизата да произведе шампиони. Треньорските кадри, с които разполагат, не са в състояние да развият потенциала на състезателите. Това се случва и в ските в момента, заради което водя война за промяна в методиката, по която се работи в ските. Предвид, че бях понаучил моите деца и с помощта на Георги Атанасов и на Жоро Бобев във федерацията успях да извоювам тяхното доверие и за една година да водя отбора. За това време растежът на тима беше огромен. Веднага взехме медали на високи нива. Те видяха, че нещата вървят, и останах с идеята да обучим треньорски кадри, които да ме заменят. Но с навлизането в треньорската професия ми стана ясно, че това изобщо не е толкова просто. Ти трябва да опазиш здравето на състезателите, освен да ги научиш да карат. Ти трябва да разбираш много от физика, за да осъзнаваш принципите, по които един състезател е бърз или бавен, и не на последно място има много психологическа работа, за която треньорските кадри не са подготвени. Така се наложи да остана и пет месеца от годината ми са посветени на българския сноуборд, защото няма хора. През другото време съм лекар, предприемач и естествено - родител за всичките си деца.

- Макар че сте живели в чужбина и сте можели да се развивате там, избирате да се завърнете у нас. Защо?

- Има един много прост принцип, който следвам - за мен свободата е висша ценност. Така наречените развити общества бавно, но сигурно - чрез серия от закони повечето, от които лоши и всичките забранителни, са отнели свободата на своите граждани. В България много по-свободно може да се живее. И до ден днешен е остров на свободата в сравнение със западния свят.

- Кога се зароди любовта ви към пистата?

- От ученик обичам планината, така си възпитах и децата. В много други спортове съм по-скоро любител, но в сноуборда имам експертиза. Състезавах се като млад и бях един от най-добрите. Но тогава бяха 90-те години, държавата беше разпарчетосана, нямаше никакви възможности и изобщо не стоеше пред мен този въпрос дали да продължавам да се развивам професионално в този спорт. Нещата днес са съвсем други.

- Сега колко висока е цената, която плаща един български спортист, за да бъде шампион в зимните спортове и да се съревновава с атлети от държави като Норвегия, Австрия и Германия?

- Ние не плащаме никаква цена. Тервел е отличен студент в два университета - учи НСА по политически причини и ветеринарна медицина, за да се прехранва. Той иска да се развива в областта на ветеринарната медицина. Ако решим да прекратим спортната му кариера, имаме веднага план Б. Тоест няма секунда, в която да сме жертвали нещо заради спорта. Живеем по един и същ сценарий от много години - училище, спорт, работа. Бавно, но сигурно се развиваме и напредваме, отиваме на големи турнири, там се премерваме и се оказва, че не сме толкова назад. Става по естествен път. Само сме се забавлявали и всеки ден ни е носил удоволствие. Естествено, има дисциплина, има графици. Тервел не се чувства ощетен от това, че си ляга в 22 ч. и се храни здравословно, а не е отишъл да пие в дискотеката. Не смята за загуба това незабравимо преживяване да хвърля салфетки в заведение.

- Той следва вашия пример по отношение на медицината. Някое от вашите деца няма ли влечение към изкуството?

- Ако някой се насочи натам, би бил или много голям талант в изкуството, или много здрав характер. Децата ми имат интерес към медицината неслучайно. Просто съм им направил един анализ за бъдещия свят, в който ще живеят. Всичко се променя много бързо и дори не може да назовем имената на професиите, които ще работят нашите внуци. Минахме през дигитализацията, на дневен ред е роботизацията. Но услугите и медицинските услуги в частност, които са най-високо позиционираните в обществото, според моите прогнози никога няма да загубят тежест. Затова препоръчвам на децата си да се занимават именно с медицински услуги, за да могат да бъдат успешни хора и да живеят добре. Имам списък с одобрени професии, например лекар, адвокат, архитект и други. Но не подкрепям и няма да финансирам студенти по психология. Ако искаш да работиш с мозъка на хората - стани психиатър. Няма да влизам в детайли по тази тема, защото е дълга. Тоест искам да предпазя децата си от грешни избори.

- Тервел е казвал, че сте най-голямата му опора и учител. Вие какъв бащин пример сте имали?

- Аз имам няколко бащи. Освен родния ми баща смятам за такива и няколко мои учители от образователната система, през която съм преминал, и няколко треньори от спортовете, които съм тренирал - всички те са ми дали различни гледни точки за живота и света. Израснал съм, спортувайки на високо ниво киокушин карате, като дисциплината и принципите за скромност и смиреност, които са ми дадени от източните философии и източните бойни изкуства, са били много важни за мен. Затова държа моите деца да взимат добрите примери от своите треньори, преподаватели и специалисти около тях, а не да сформират характера си, копирайки един човек.

Разбира се, личният пример на бащата е много важен. Децата гледат какво правиш, а не какво говориш. Така че начинът на живот, който водя аз, се отразява в това, което те правят. Ние се опитваме да живеем правилно и праведно, без да сме религиозни.

- Лесно ли е с 8 деца вкъщи и как се справяте? Имате ли железни правила?

- Имаме. Даже единият ми син се е хванал да пише книга на тази тема. Имаме дори уговорка да направим едно риалити по отношение на възпитанието на деца. Нашият опит може да бъде полезен на други хора. Работим в тази посока и се надявам да доведем тези проекти докрай.

- Силата на семейството ли е тайната за успех на Замфирови?

- В голяма степен - да. Не е тайна дори за психолозите, които така "обичам", че семейството е основна градивна единица на обществото и ако всичко е наред на това ниво, обществото ще бъде здраво. В семейството се поставя фундаментът на ценностната система. Фактът, че толкова много психолози днес имат работа, е притеснителен, защото проблемите, които те се опитват да решават, са резултат от нездрави семейства. На децата не трябва да се гледа като на домашен любимец, на играчка, на стъклена кукла. Те са ресурс, който трябва да се развива, защото те са нашето бъдеще, на обществото, на държавата.