“Революционните” идеи обаче не се приемат дори от екипа на Васил Терзиев,  против са и от Националното сдружение на общините, и от МРРБ

Докато Националното сдружение на общините провежда годишното си общо събрание, на което търси решения на наболели проблеми и планира програмата си в година без редовен бюджет (виж карето на 3-а), нов проект за закон прави опит да пренареди разпределението на властта в общините.

Предложенията предвиждат районните кметове и тези на малките населени места да получат нови лостове за влияние - да могат да оспорват решенията на голямата община и общинския съвет, да участват в ключови процедури и дори да имат право да си направят собствено национално сдружение.

Тези идеи за децентрализация са заложени в промени на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесени от ПП-ДБ. Макар документът да е в деловодството на парламента още от средата на декември, едва миналата седмица той беше разпределен за разглеждане в регионалната комисия.

Още преди първите дебати обаче проектът се сблъска със сериозен отпор. Председателят на комисията Николай Нанков (ГЕРБ) бе категоричен, че идеите няма да получат подкрепа. Той изтъкна, че дори столичният кмет Васил Терзиев, който беше издигнат именно от ПП-ДБ, не е съгласен с предложените промени.

Столичната община има обширно становище от девет страници, подписано от зам.-кмета Стефан Дъров. В него

предложенията са отхвърлени напълно и са описани като негодни

за разглеждане от депутатите. Документът, с който “24 часа” разполага, подлага на подробен анализ всяка идея и я определя с думи като “ненужна”, “абсурдна”, “създаваща хаос” или “неясно формулирана”.

Най-много искри прехвърчат около идеята районните кметове да могат да атакуват в съда актовете на общинския кмет или на съвета. Според Дъров това е опит за революционна промяна, която няма правна логика.

И в момента тези решения могат да се оспорват съдебно,

но само от засегнати жители или фирми. Районният кмет по закон няма как да е такава страна, тъй като той е част от администрацията, а не извън нея.

Националното сдружение на общините (НСОРБ) има същите опасения и смята, че предложението дори противоречи на конституцията. Оттам напомнят, че хората гласуват за общински съвет и кмет на общината, докато районните кметове са в йерархична зависимост от тях.

“Ако кметовете на кметства оспорват актове на кмета на общината поради несъгласие с политическата или административната целесъобразност на решенията, или поради конфликт между тях - нещо, което е възможно при различна партийна принадлежност или лични конфликти, това може да парализира общинската администрация и да създаде среда на взаимно блокиране”, предупреждават от НСОРБ.

Друга точка на раздор е създаването на ново Национално сдружение на кметствата и районите. На практика то би дублирало работата на сегашното сдружение (НСОРБ), в което членуват всички 265 общини и това е по изискване на същия закон. За сравнение, кметовете на малки населени места у нас са над 3 хиляди.

Вносителите на закона вярват, че нова организация ще защитава по-добре интересите на местните жители. Зам.-кметът Дъров обаче вижда в това рецепта за институционален хаос. Той дава пример с преговорите за бюджет -

финансовият министър ще бъде принуден да разговаря с две организации, които вероятно ще имат коренно различни претенции

за парите. НСОРБ ще иска повече пари за общините, а новото сдружение - тези пари да отиват директно при тях, прескачайки кмета на общината. Отделно от това посочва, че общините в България са юридически лица, докато районът не е - той е просто съставна административно-териториална единица на общината и няма как да членува в каквото и да било.

Законопроектът предвижда и сериозни финансови рокади. В момента поне 30% от приходите от продажба или наем на общински имоти, от продажбите на дървесина, билки или на земи и гори остават за нуждите на населеното място за изпълнение на негови проекти.

ПП-ДБ искат този дял да скочи на минимум 50%. Тук и НСОРБ, и Столичната община отново са “против”. Сдружението обяснява, че законът и сега не пречи на една община да остави дори 100% от парите на кметството, ако реши.

От София допълват, че такива промени трябва да се правят в бюджетните закони, а не в този. И трябва да е ясно какви са тези проекти на районите, за коя година се отнасят, как са защитени и т.н. Зам.-кметът Дъров предупреждава, че “в крайна сметка текстът винаги може да се заобиколи, като се апортира имотът в търговско дружество и то оперира с него. Тогава нищо не отива за проекти за населеното място, в което се намира имотът”.

Друга спорна идея е районните кметове задължително да влизат в комисиите за обществени поръчки, конкурси и търгове, когато става въпрос за обекти на тяхна територия.

От НСОРБ са посочили пример - общината тръгва да продава общински имоти за изграждане на индустриална зона, чиято територия засяга пет населени места. Тоест трябва да се чакат становища от петима кметове и ако един от тях се забави, цялата процедура ще бъде блокирана. Не е ясно и как се процедира при имоти, които се простират на територията на няколко кметства, например горски масиви, пътища или водопроводи. Липсата на яснота създава риск от различно тълкуване и от съдебни спорове, пишат от сдружението. Стефан Дъров е по-директен - той нарича всичко това “правно излишно”.

И в двете становище на няколко места

се подчертава, че проектът е напълно ненужен,

или поне не с мотивите, че така се осъществява децентрализация на местното самоуправление. Защото според българските закони такъв орган може да е само общинският съвет, който е пряко избран от хората. И Столичната община, и НСОРБ подчертават, че кметовете на райони и кметства не са органи на местното самоуправление, а органи на местната изпълнителна власт.

Затова прогнозите са, че спорният проект, който на практика изправя “малките” срещу “големите” кметове, едва ли ще мине в парламента.

МРРБ също е изпратило свое становище по проектозакона, подписано от вече бившия регионален министър в кабинета “Желязков” Иван Иванов. Той обобщава, че подобни реформи трябва да се правят само когато се постигне обществен консенсус.

Кой да контролира собствеността

Сред промените, които ПП-ДБ предлагат, има и текстове, които засягат разпореждането с общински имоти. Според тях проектите на актове на общинския съвет и на кмета на общината за придобиване, разпореждане и управление на имоти, задължително трябва да се изпращат за становище на районния кмет или кмета на населеното място, в което се намира имотът.

Столичната община окачествява това нововъведение с изречението “Тук логиката на процеса напълно се изгубва”. Защото никъде не пише в какъв срок трябва да се изготви становището и какво става ако то липсва или е негативно.

А НСОРБ подчертават, че този текст създава впечатлението, че кметствата и районите имат някакви самостоятелни права върху общинската собственост, което не отговаря на Конституцията и на текущите закони. И настояват да се каже какви практически проблеми е имало досега и какви случаи има общинският съвет да се разпорежда с имоти без да изслуша районния кмет на кметството, в което се намира имотът.