Президентът на САЩ Доналд Тръмп се е отказал от военни удари срещу Иран, след като е бил предупреден, че подобна намеса може да доведе до нов продължителен конфликт в Близкия изток, съобщават източници, цитирани от американски медии.

По-рано тази седмица Тръмп заяви, че е „заключен и готов за действие", като даде да се разбере, че удари срещу Иран са възможни в най-скоро време. Той също така призова протестиращите в страната да продължат демонстрациите си, уверявайки ги, че „помощта е на път", съобщава "Дейли мейл".

В сряда иранското въздушно пространство бе затворено за кратко, което засили очакванията, че САЩ се готвят за атака. Междувременно говорителят на Белия дом Каролайн Ливит заяви, че „всички опции остават на масата" в подхода на Вашингтон към Техеран.

Според източници, запознати със ситуацията, Тръмп в крайна сметка е бил разубеден от своите съветници да предприема военни действия, въпреки че част от военните са били убедени, че удар ще бъде нанесен още на следващия ден.

В петък президентът заяви пред медиите, че сам е взел решението си, след като е видял, че екзекуциите в Иран са спрени. По информация на The Wall Street Journal обаче Тръмп е провел консултации с широк кръг съветници по въпроса.

Докато във вторник президентът е клонял към атака срещу Техеран, високопоставени представители са изразили съмнения дали въздушни удари сами по себе си биха могли да доведат до падането на иранския режим. Американски официални лица също така са се опасявали, че атаките срещу военни обекти няма да подпомогнат вътрешната опозиция и че САЩ не разполагат с необходимите ресурси за продължителна военна кампания.

Рязката промяна в позицията на Тръмп е оставила иранските протестиращи без подкрепата, която президентът по-рано им бе обещал. Според експерта по Иран Сюзан Малони от института „Брукингс" това решение е поставило „американската достоверност на изпитание".

„Ще има, и вече има, усещане за предателство и ответна реакция сред иранците, което ще се запази далеч отвъд мандата на тази администрация", заяви Малони.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп разменяше остри реплики с Иран, Белият дом е бил в постоянен контакт и с представители на Израел, както и с други арабски държави в Близкия изток, съобщават източници, запознати с обсъжданията.

Съветници са предупредили Вашингтон, че ситуацията в Техеран е твърде нестабилна, за да може да се предвиди резултатът от евентуални военни удари, като са изразили опасения, че иранските власти вече са успели да потушат голяма част от протестите.

По данни на източници, е имало и сериозни съмнения относно това кой би могъл да поеме управлението на страната, ако режимът на върховния лидер аятолах Али Хаменей бъде отстранен. Това е било обсъждано въпреки изявленията на живеещия в изгнание престолонаследник Реза Пахлави, че е готов да поеме властта.

В анализите, представени на американската администрация, е била включена и възможността регионалните съюзници на САЩ — Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия — да станат обект на ответни действия срещу американските военни бази на тяхна територия.

Междувременно група ирански лидери, сред които и съветникът по националната сигурност Али Лариджани, са участвали в усилия да убедят свои партньори в Ирак и Турция да повлияят на Тръмп да се откаже от планираната атака, твърдят източници.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също е посъветвал американския президент да не предприема военен удар, като е заявил, че вероятно вече е твърде късно външна намеса да подпомогне протестното движение в Техеран.

В петък Тръмп отново заяви, че решението му да не нанася удар е било повлияно от спирането на екзекуциите в Иран, но подчерта, че си запазва правото да действа в бъдеще.

„Никой не ме е убеждавал. Аз сам се убедих. Вчера бяха планирани над 800 екзекуции. Не бяха извършени. Те ги отмениха. Това имаше голямо значение", каза президентът.

Въпреки това САЩ са насочили военни средства към региона в четвъртък, което оставя на Тръмп възможности за действие, ако реши да прибегне до военна сила.

В по-помирителен тон президентът благодари на иранските лидери за това, че не са изпълнили екзекуциите на стотици задържани протестиращи — ход, който допълнително подсказва отстъпление от идеята за военен удар.

Тръмп обаче не уточни с кого е разговарял в Иран, за да потвърди информацията за отменените екзекуции.

Иран се върна към напрегнато спокойствие след вълна от протести, последвани от кървави репресии, докато високопоставен хардлайнерски духовник в петък призова за налагане на смъртни присъди на задържаните демонстранти и отправи директни заплахи към президента на САЩ Доналд Тръмп — знак за гнева, обхванал управляващите в Ислямската република.

Екзекуциите, както и убийствата на мирни протестиращи, са сред „червените линии", посочени от Тръмп като възможен повод за действия срещу Иран.

Жестоките репресии, при които по данни на правозащитни организации са загинали няколко хиляди души, изглежда са успели да потушат протестите, започнали на 28 декември заради тежката икономическа ситуация и прераснали в директно предизвикателство срещу ислямската теокрация.

От дни няма признаци на нови демонстрации в Техеран, където търговията и уличният живот са се върнали към привидна нормалност, въпреки че продължава прекъсването на интернет, въведено преди около седмица. Властите не съобщават за безредици в други части на страната.

Базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency съобщи в петък, че броят на загиналите е достигнал 3090 души.

Тази цифра надхвърля жертвите при всички предишни вълни на протести или размирици в Иран през последните десетилетия и напомня за хаоса около Ислямската революция от 1979 г. Според агенцията броят на жертвите продължава да нараства.

Организацията е смятана за надежден източник през годините на протести, като се опира на мрежа от активисти в Иран, които потвърждават всички регистрирани смъртни случаи.

Безредиците, предизвикани от тежките икономически условия, представляват най-сериозното вътрешно предизвикателство за иранските власти от поне три години насам и съвпадат с период на засилен международен натиск след израелски и американски удари през миналата година.

Престолонаследникът Реза Пахлави призова САЩ да изпълнят обещанието си за намеса в подкрепа на протестиращите в Иран. Пахлави, чието семейство е свалено от власт по време на Ислямската революция през 1979 г., заяви, че все още вярва в обещанието на американския президент за помощ.

„Вярвам, че президентът е човек на думата си", каза Пахлави пред журналисти във Вашингтон. Той добави, че „независимо дали ще има действия или не, ние като иранци нямаме избор, освен да продължим борбата".

„Ще се върна в Иран", закле се престолонаследникът, който само няколко часа по-късно призова протестиращите да излязат отново на улиците от събота до понеделник.

Въпреки подкрепата на твърдолинейни монархисти в диаспората, Пахлави досега трудно печели по-широка популярност сред населението в страната. Въпреки това той продължава да се представя като временен лидер на Иран, ако сегашното правителство падне.

Президентът Доналд Тръмп, който многократно е заплашвал с намеса в подкрепа на протестите, тази седмица изрази съмнения относно способността на Пахлави да мобилизира подкрепа вътре в страната.

По информация на Axios, Пахлави се е срещнал миналия уикенд с пратеника на Белия дом Стив Уиткоф, според анонимен високопоставен американски служител.

Иранските власти са възприели двоен подход – от една страна репресии срещу демонстрантите, а от друга признаване на протестите срещу икономическите трудности като легитимни.

До момента няма признаци за разцепление в силовия елит, което да застраши клирическата система, управляваща страната от Ислямската революция през 1979 г.

В знак на протест срещу репресиите Великобритания, Франция, Германия и Италия привикаха иранските посланици.