• Трекинг до базовия лагер за Еверест за 9 дни струва 1600 долара
• Не е весело в затворите, интензивните отделения и имиграционните центрове

Любителите на планината предпочитат да се отдалечат от тълпите и шумотевицата, като се качат колкото се може по-високо. Най-екстремно е в базовия лагер за връх Еверест в Хималаите на 5364 м надморска височина, където кислородът е дефицитен, студът - режещ, гледките - умопомрачителни, а настроението - приповдигнато. Цената на пакета е общо 1600 долара, която включва полет с тръгване и връщане в Катманду, Непал, трансфер, трекинги, храна и нощувки за 9 дни. Отделно се плащат визата, бакшишите, обяд и вечеря в Катманду, телефонни разговори и интернет.

Базовият лагер е популярна дестинация за туристи, желаещи да посрещнат Коледа и Нова година. По това време на годината пътеките не са пренаселени. Едно от основните предимства на трекинга по Коледа и Нова година е, че гледките към върховете са изключително ясни и чисти, тъй като във въздуха има по-малко мъгла и прах. Чаените къщи са отворени за гости целогодишни. И въпреки че в Непал не честват Нова година на 1 януари (тяхната е през април), в селата и в базовия лагер се организират специални вечери и тържества в тесен кръг за чужденците. Повечето групи се стичат в градчетата Намче базар или Лукла, откъдето туристите тръгват по избраните маршрути.

Подобни преживявания предлагат и в Перу с посещение на изгубения град на инките Мачу Пикчу на 2430 м височина. Не защото е чак толкова екстремно, а защото е необичайно. Местни фирми организират атракция да се нощува в хижа на 4000 м над морското равнище с опция да се плува в леден басейн или джакузи на открито, а на следващата сутрин желаещите да се изкачат до прохода Абра Салкантай на 4638 м и да се спуснат до Мачу Пикчу. Изкушават туристите с неповторими гледки на заснежени върхове и летящи андийски кондори.

В Европа също има такава възможност. Някои запалени планинари избират пълната изолация навръх празника на 3000 метра надморска височина в Алпите. Модата на самотното тържество набира скорост. Търсят се заслони и хижи в района на Монблан. Тръпката е, че там няма интернет, нито телефон, нито хора. Оборудването се състои единствено от газов котлон, дебели дрехи и спален чувал, но гледката към ледените скали и към градовете в ниското е спираща дъха.

Пак толкова необичайно и без телефон и интернет е да слезеш на 130 метра под земята – в солната мина "Величка" край Краков, Полша. Местните власти организираха специален новогодишен бал за стотици желаещи на фона на изваяни от сол стени и полилеи.

За разлика от тях, които са планирали това спускане под земята, други прекарват неочаквано празника - изненадани в транзитната зона на летището. Без да могат нито да пристигнат до желаното място, нито да се върнат назад. Иранецът Мехран Карими Назери живее години наред на терминал 1 на парижкото летище "Шарл дьо Гол". По неговата история Стивън Спилбърг създава филма "Терминалът" с Том Ханкс.

Назери тръгва през август 1988 г. към Лондон от френската столица. Казва, че на път за летището са откраднали документите му, удостоверяващи бежанския статут. Пускат го на самолета, но при кацането във Великобритания не искат да го приемат, защото няма паспорт, и го връщат обратно в Париж.

Френските власти пък го арестуват и оставят в транзитната зона, тъй като е влязъл в летището легално и няма държава, в която да бъде депортиран (в този момент той вече няма иранско гражданство).

Персоналът започва да го нарича "сър Алфред", а той се заселва върху пейка на долния етаж на терминала. Прекарва времето си в писане на дневник, слушане на радио или разговори с пътниците. Работещите на летището го хранят.

През 1992 г. френски съд постановява, че той не може да бъде експулсиран от летището, но също така не може да му бъде разрешено да влезе във Франция. 7 години по-късно Брюксел и Париж най-накрая му предлагат документи за пребиваване, но неочаквано за всички Назери отказва да ги подпише. Той твърди, че в тях името му е сбъркано и че не признават титлата му "сър". Годините в изолация са повлияли на психическото му здраве и той започва да вярва, че летището е неговият истински дом.

През 2006 г. е откаран в болница за лечение. После известно време живее в хостел, използвайки парите за авторските права, получени от филма. В един момент Назери се връща на летището, където умира от естествена смърт. У него са открити няколко хиляди евро. През 18-те години той е прекарвал и новогодишната нощ на своята пейка на терминала.

Американка разказва в социалните мрежи и друг случай, когато е била принудена да остане на празника на международното летище "Феърбанкс" в Аляска, САЩ, след чекинга. Причината е, че самолетът е бил повреден и не е могъл да излети навреме. Това се случва преди 10 години.

Много пътници се оплакват, че са били заклещени в новогодишната нощ и на летището в Хошимин, Виетнам, както и в Дубай с 8-часов престой. Някои са успели да се качат на най-високия етаж на близкия хотел, защото не са могли да разчитат на транспорт в празничната нощ.

В Дубай и на Малдивите предлагат атракция за празнуване без телефони и в необичайна обстановка - в подводни хотели. В пълна тишина те наблюдават морския живот. През 2026 г. стана модерна и тенденцията за "биолуминесцентна Нова година" – гмуркане в зони, където планктонът свети в синьо при всяко движение, създавайки естествено светлинно шоу под водата.

Същото важи и за египетските курорти Хургада и Шарм ел Шейх, където новогодишните круизи включват нощни гмуркания с подводни светлини и шампанско на борда веднага след изплуване.

Аквариумът в Лонг Бийч, Калифорния, пък е домакин на събитието Night Dive за 31 декември. Обратното броене започва под водата.

Такава традиция има и в Северно море. В град Шевенинген, Нидерландия, вече две години отменят събитието заради бурни ветрове. А то съществува от 1960 г. за между 7000 и 10 000 участници. Изискванията към тях не са малко - определен сертификат, поне два фенера и химически източници на светлина.

И въпреки че е студено, ентусиастите се гмурват точно в полунощ по собствено желание. За разлика от тяхното настроение атмосферата в затворите, арестите и имиграционните центрове не предразполага към празнуване.

Не е весело и в интензивните отделения, където всяка минута може да се наложи пациентите да бъдат спасявани, оперирани или интубирани. Невъзможно е да няма лекари, които да не се отзоват при нужда, също както сестри и санитари. Често си казват "за много години" между две процедури, с което са свикнали.

Така за повечето жители на Земята 1 януари е повод да си пожелаят здраве и успехи, докато други чакат да се случи чудо.